Тетово

Тѐтово (; , Тетова, , Калканделен) е град в Северозападната част на Северна Македония, пети по големина в страната. Намира се в подножието на Шар планина в Тетовското поле. Градът е център на едноименната община Тетово. Според преброяването на населението през 2021 година в Тетово живеят 63 176 жители, повечето от които са етнически албанци. В града се намира Държавният университет в Тетово, в който се преподава на албански и македонска литературна норма, както и Университетът на Югоизточна Европа.

История

Етимология Тетово е един от старите градове в Македония. Според една местна легенда градът е наречен на легендарния юнак Тето, който изчистил мястото на днешния град от змии. Всъщност името на Тетово произлиза от старобългарската дума хтѣти – ща, искам, Хтѣтово е създадено с основа лично име Хтѣто и значение желано дете.

В Османската империя В османотурските документи от XV век градът е отбелязан като Ихтетово. Той е пазарен център, средище на нахия. През XVI век турското име Калканделен се налага и като име на града.Соколоски, Методиjа. Вовед, - в: Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, том V, книга I, Превод, редакциjа и коментар Методиjа Соколоски, Скопjе, 1983, с. 8. В края на XV век градът е център на вилает. В обобщен списък на джизието на неверниците от вилаета Калканделен от 1491 година е отбелязано, че вилаетът има 5398 джизие ханета (домакинства) и 803 вдовици. В 1616 година броят на немюсюлманските ханета във вилаета е 3395.Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 30, 199 (превод Аспарух Велков). В списък на джизието на немюсюлманите от вилаета Калканделен от 18 юли 1628 година са отбелязани 45 ханета (домакинства) в самия град.Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335 (превод П. Груевски).

От средата на XVIII до средата на XIX век градът е център на Тетовския пашалък, управляван полусамостоятелно от местна албанска династия.

В 1832 година Христо Чкулка отваря първото училище в града. В 1871 година в Тетово е открита поща.Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историја на територијата од Република Македонија - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопје, 2018, с. 57.

Според Санстефанския договор Тетово влиза в границата на българската държава, но Берлинският договор връща града в границите на Османската империя.

Българското църковно-училищно дело изпитва трудности по време на Руско-турската война в 1877 – 1878 година. През май 1878 година иконом поп Серафим Архимандритов и Зафир Николов от името на Тетовската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658. В 1881 година Тетовската българска община и българското училище са възстановени. В Тетово в 1882 – 1883 година преподава известният български учител монах Алексий Зографски.

Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за града:

В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско пише:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тетово има 19 200 жители, от които 8500 българи християни, 9000 души жители турци, 500 арнаути мохамедани и 1200 цигани. Според Лазар Серафимов в 1900 година Тетово има около 3200 къщи, от които 2150 мохамедански и 1050 български. Населението е 12800 души – 8900 мохамедани, включително 400 цигани и 1000 арнаути, 3335 българи екзархисти, 15 сърби, преселени от Призрен и 550 сърбомани.

Християнските жители на Тетово са разделени в конфесионално отношение като преобладават привържениците на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Тетово има 330 сръбски патриаршистки и 25 гъркомански къщи.Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тетово има 6688 българи екзархисти, 1720 българи патриаршисти сърбомани и 30 цигани. В града работят три основни и едно прогимназиално българско училище и две основни и едно прогимназиално сръбско.

През 1908 година в Тетово е отворено румънско училище, финансирано от румънската държава.Тодоровски, Глигор. Македониjа по Балканските воjни. Опшествено-економски и просветни прилики во Вардарска Македониjа (1912-1915), Култура, Скопje, 1981, с. 362. В 1915 година училището се помещава в частна къща.

Революционен комитет В 1895 година, по поръка на Гоце Делчев българският учител в града Христо Червенеленков формира и оглавява Тетовския околийски революционен комитет. Освен него в тетовския комитет влизат Владимир Трайчев от Ресен, Никола Панчев от Щип, Драган Ничов от Велес и Симеон Мисов от Тетово. На учредителното събрание участват и няколко граждани от Тетово. Само за два месеца градският комитет достига около 50 членове и разширява мрежата си и по селата. До Илинденско-Преображенското въстание броят на членовете на градския комитет в Тетово е много голям.

Една от най-сложните задачи на тетовската организация е производството и разпространението на тетовските пушки мартинки. Най-истъкнати членове за производството на оръжие са Христо Костов Сичан, Сане Ристовски Гуле, Търпе Костов Алтиколач и други. В куриерската работа са ангажирани и свещеници като поп Диме Саров и жени като Санда Цветановска, Ефка Мичевска, Румена Комитка и други. Важна роля играят учителите Михаил Младенов, Заркадия Дойчиновски и Стойо Тасевски.

През февруари 1905 година членовете на комитета Григор Михайлов, поп Диме Саров, Сане Христов – Гуле, Христо Костов – Сичан, Михаил Младенов и Търпе Костов – Алтиколач арестувани при Тетовската афера и са осъдени на по 101 години и затворени в Куршумли хан, Фезан и Диарбекир. След Младотурската революция в 1908 година живите са амнистирани.

При избухването на Балканската война в 1912 година 72 души от Тетово се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На рода Максевци се приписва иконостасът в тетовската църква „Св. св. Кирил и Методий“.

В Сърбия По време на Балканската война на 30 октомври 1912 година в Тетово влиза Моравската дивизия на сръбската армия. След Междусъюзническата война градът остава в границите на Сърбия, а впоследствие преминава към съставната Социалистическа Северна Македония в рамките на федеративна Югославия.

По време на кризата от 2001 година в независимата Северна Македония Тетово е арена на сблъсъци между правителствените части и албанските сепаратисти от така наречената Армия за национално освобождение. В резултат на сблъсъците в района на Тетово се наблюдава процес на изселване на македонците от Положко във вътрешността на страната.standartnews.comwww.bgnews.bg

Според преброяването от 2002 година градът има 52 915 жители.

Националност Всичко северномакедонци 18 555 албанци 28 897 турци 1878 роми 2352 власи 13 сърби 587 бошняци 156 други 477

Футболният клуб на града е Тетекс Тетово.

Тетовци

Тетово традиционно е смесен българо-албански град. Сред по-известните му жители с българско съзнание са революционерката на ВМРО Мара Бунева и журналистът Матей Геров. По произход от Тетово е и академик Михаил Арнаудов. Известни тетовски албанци са политиците Арбен Джафери и Мендух Тачи, а известни хора с македонско национално съзнание от града са композиторът Тодор Скаловски и режисьорът Бранко Гапо.

Външни препратки

„При Шар; Исторически бележки за Тетовско от преди 1000 години до края на миналия век и спомени от гр. Тетово – Македония“, книга издадена 1934 г. от дееца на ВМОРО Тодор Геров от Тетово. „Писмо от Тетовско-Гостиварското благотворително братство „Кирил Пейчинович“ до Богдан Филов, министър-председател на България“, София, 30 март 1943 година Официален сайт на Община Тетово

Бележки