Ключ е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География Село Ключ се намира в полупланински район в живописна местност в северното подножие на планина Беласица, известно с името Подгорие. Съседни села са Яворница и Скрът. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Ключ, заедно с цялото Подгорие е едно от най-валежните места в България.Поради разположението си под стръмните северни склонове на Беласица и орографският ефект средната годишна сума на валежите по данни от метеорологичните годишници е 1077.7 mm. През селото протича река Ключка или Липница, десен приток на Струмешница. Последната огражда землището му от север. Почвите са канелени горски, делувиални и алувиално-делувиални. Селото е един от удобните изходни пунктове за изкачването на триграничния връх Тумба, връх Лозен и високите части на планината.

История Село Ключ има богата древна история. В землището на селото има останки от праисторически, антични и средновековни поселения. В т.нар. Ключка клисура се е състояла историческата Беласишка битка от 29 юли 1014 година между войските на българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец.

Името на село Ключ произлиза от гръцкия вариант на името на Ключката клисура – (Κλειδίον, Клидион). Теснината Клидион се споменава през XI век от Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други византийски летописци. Самото село се споменава в дарствена грамота на Хилендарския манастир, издадена от крал Стефан Душан, през 1336 година.

Ключ се споменава и в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година. Според първия регистър в селото живеят 163 християнски и 2 мюсюлмански домакинства.Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.603 – 606

През XIX век селото е със смесено турско-българско население и се числи към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Клуч (Clutch) е посочено като село със 104 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 118 жители българи. Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 1000 жители, от които 800 турци и 200 българи-християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ключ се състои от 56 българи екзархисти.

Ключ е освободен от османско владичество по време на Балканската война през октомври 1912 година. През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298. Местното турско население се изселва, а на тяхно място се настаняват българи-бежанци от Демирхисарско и Кукушко, както и българи-планинци от Огражден.

През 1916 година по време на Първата световна война професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавието, организирана от Щаба на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия, предавайки разказа на местен ходжа той пише:

Село Ключ притежава отличието „Златен печат“ за уникално европейско селище, заради древна история и уникално културно наследство, присъдено му от Европейския форум на експертите.Природен парк „Беласица“ .

Население

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Общо 929Българи 857Турци - Цигани - Други 4Не се самоопределят - Неотговорили 66

Ключ в масовата култура Началото на 90-те години на ХХ век е време, когато в масовата култура широко навлизат историите за извънземни, екстрасенси и паранормални явления. Поради специфичното си местоположение, климатична характеристика, историческо минало и степента си на изолираност, село Ключ става особено популярно с голям брой разкази за наблюдение на НЛО и паранормални явления. И днес може да срещнете в района десетки хора, които твърдят, че такава активност наистина съществува, а клипове в социалните мрежи, за които се твърди, че документират явления с такъв характер, има не по-малко. Документалният филм на Елдора Трайкова „Летящи чинии над село Ключ“ дори е отличен на Монреалския филмов фестивал.С документалните филми на Елдора Трайкова в Регионална библиотека „Захарий Княжески“Извънземни посещават наше село от 20 години

Обществени институции Читалище „Гоце Делчев“

Културни и природни забележителности Самуилова крепост Храм „Свети Илия“

Личности Родени в Ключ Ангел Гогов и Петър Калайджиев, дейци на ВМРО Благой Латинов, (р.1976), български футболист Костадин Марков, (р.1979), български футболист Герасим Заков, (р.1984), български футболист Гергана Иванова, (р.1984), първата жена гвардеец в Националната гвардейска част32-г. красавица от с. Ключ първата в историята ни жена гвардейка на пост пред президентството . Александър Якимов, (р.1989), български футболист Спас Делев, (р.1989), български футболист

Редовни събития Традиционни кукерски игри се провеждат всяка година на 1 и 2 януари; Конни надбягвания се организират ежегодно на Тодоровден; Традиционният събор на селото се провежда ежегодно на 2 август – Илинден по стария стил.

Бележки

Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Петрич Категория:Беласица