Пловдивска епархия

Пловдивската епархия е епархия с ранг на митрополия на Българската православна църква е със седалище в град Пловдив, Южна България. Епархията е най-голямата на територията на България и има архиерейски наместничества в Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград.

История

Пловдивската (Филипополска) епархия е създадена около 36 година, когато се смята, че апостол Павел ръкополага първия епископ Ерм.Данчева-Василева, 324.

Според източници от VII век Филипополската епархия е митрополия, обхващаща освен Филипопол епископии със седалище в Диоклецианопол, Севастопол и Диоспол, а митрополитът е наричан „екзарх на Тракия Драговица“. През VIII век подчинени на филипополския митрополит са още епископите на Берое, Маркели, Литопросопос, Декастера и Леведос.

През 879 година Филипополската епархия става част от новосъздадената автокефална Българска църква, в която остава до връщането на Филипопол в Източната Римска империя през 969 година, когато отново е присъединена към Вселенската патриаршия. Към края на X век на филипополския митрополит са подчинени епископите на Агатоники, Лютица, Скутарион, Влептос, Левке, Драмица, Яница, Константия, Буково и Великия. Това положение се запазва до средата на XIV век, когато Лютица става самостоятелна епархия, а епископът на Перперикон е подчинен на Филипополската епархия.

Μитрополити Филипополски епископи Ерм (Ермас), ръкоположен от апостол Павел (36 – 57 г. ?)J.-P. Migne, Patrologia graeca. Vol. 92, 1064; Schermann, T. (ed.) Prophetarum vitae fabulosae. Leipzig, 1907, 139; Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV-XIV в. С., 2009, 324. Евтихий (споменат през 343 г.)Данчева-Василева, 325. Силван (споменат през 381 г.)Данчева-Василева, 325. Врисон (споменат през 403 – 404 г.)Данчева-Василева, 325. Силван II (около 406 – 425 г.)Данчева-Василева, 325 – 326. Франкион (споменат през 451 г.)Данчева-Василева, 326. Димитър (споменат през 453 г.)Данчева-Василева, 326. Валентин (споменат през 458 г.)Данчева-Василева, 326. За епископите от VI – VIII век сведения липсват.

Филипополски митрополити на Вселенската патриаршия Никифор (споменат ок. 920 – 940 г.)Anonymi Professoris Epistulae (ed. A. Markopoulos). Berlin, 2000, № 63 = Лондон, Британска библиотека, ръкопис Add. 36749, л. 189б. Теогност (печат от ок. 1000 г.)Prosopography of the Byzantine World . Симеон (споменат в 1030 г.)Prosopography of the Byzantine World ; G. Ficker, Erlasse des Patriarchen von Konstantinopel Alexios Studites. Kiel, 1911, 19, 26. Лазар (споменат в промеждутъка 1042 – 1050 г.)Gautier, 152. Константин (печат от ок. 1050 г.) Василий (споменат през май и юни 1092 г.)Gautier, 152; Печат на Василий Филипополски с изображение на св. Михаил и св. Йоан Богослов и надпис „Боже, помагай на твоя раб Василий, митрополит на Филипопол“ (колекция от оловни печати на Дъмбартън Оукс, Вашингтон). Ной (споменат ок. 1100 г.)Σταμούλης, 181; Шандровская, В. С. Эрмитажные печати представителей болгарской церкви. – Труды Государственного Эрмитажа, 62, 2011, 197 – 198 . Константин (ок. 1140)Σταμούλης, 181. Михаил Италик (избран след 1143 г., споменат през 1147 г.)Michel Italikos, Lettres et discours (ed. P. Gautier). Paris, 1972, 26 – 28, 295. Теодор (споменат в 1156/7 г.)Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. 180 Василий (споменат през 1166 г.)Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. 237 Мегист (споменат в 1185 г.)Σταμούλης, 181. Константин Пантехнис (1186 – 1192)Илиев, И., Данчева-Василиева, А. Реч на Никита Хониат, адресирана до Константин Пантехни, митрополит на Филипопол. – Исторически преглед, 52, 1996, кн. 5, 108 – 141; Σταμούλης, 181. Евфимиан (споменат в 1193 или 1197 г.)Σταμούλης, 181. Георги (споменат през 1272 г.)Trapp, Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 4037. Игнатий (до 1276/77 г., впоследствие търновски патриарх)Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 363; срв. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 8074. Герасим (1285 – 1298)Trapp, № 3751. Йоан (споменат в 1322 г.)Trapp, № 8621. Максим (1322 – 1329)Trapp, № 16804. Мануил (споменат в 1360 г.)Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25. местоблюстител: Григорий (споменат в 1379 г.)Trapp, № 91727. Дамян (споменат в 1386Trapp, № 5070, убит от турците през 1410 г.Куев, К., Петков, Г. Събрани съчинения на Константин Костенечки: изследване и текст. С., 1986, 404, 434.) Йосиф (споменат в 1452 г.)Trapp, № 9039. Дионисий (избран ок. 1454 – 1456 г., преместен през 1466 г.)Trapp, № 5498; Иван Гошев, Пловдивските архиереи от турското робство. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим по случай 80 години от раждането му и 60 години от приемане на духовно звание. С., 1931. Генадий (споменат на 10.10.1474 г.)Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 184; Trapp, № 3663 Йоасаф (споменат в 1494 г.)Trapp, № 8919; срв. Αποστολόπουλος, Δ. Ο „Ιερός κώδιξ“ του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 158. Арсений (15 в.;Trapp, № 1406 споменат ок. 1500 г.Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησιών της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, 182.) Калист (споменат през 1511 г.,Σταμούλης, 182. починал на 11.10.1513 г.Kouroupou, M., Gehin, P. Catalogue des manuscrits conservés dans la Bibliothèque du Patriarcat Œcuménique: les manuscrits du monastère de la Panaghia de Chalki. Turnhout, 2008, 268 – 269.) Герасим (споменат през юли 1528 г.)Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004, 294. Теодосий (споменат през 1541 г.)Σταμούλης, 182. Генадий (споменат през 1546 г.)Σταμούλης, 182. Арсений (споменаван от 1561 до януари 1565 г.)Γερμανός, 184. В негово време бил изграден из основи храмът „Св. Марина“.Гошев 1931. Теолипт (споменат през януари 1580, преместен на 27.02.1585 г.)Γερμανός, 184. През 1585 г. става цариградски патриарх.Гошев 1931; Ἰ. Φοροπούλου, Ἡ πατριαρχεία Θεολήπτου β´ τοῦ ἀπὸ Φιλιππουπόλεως (1585-86) κατὰ δύο ἔτη ἐπεκτεινομένη. – Ἐκκλησιατικὴ ἀλήθεια, 16 (1896), 156 – 158, 195 – 196. Теофан (споменат през март 1585 и през март и август 1590 г.)Γερμανός, 184. Харитон (споменат през юни 1583) Даниил (споменат през март 1606 г.)Γερμανός, 184. Иван Гошев отъждествява този митрополит със споменатия през 1588 г. игумен и обновител на Бачковския манастир Даниил; пак според Гошев обаче последният е починал през 1595 г.Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 357. Йоасаф (споменат за пръв път през юни 1608, починал през 1627 г.)Γερμανός, 184. През 1621 г. участва в големия патриаршески синод от 28 души, който избира Кирил Лукарис за цариградски патриарх.Гошев 1931. Мелетий (избран на 28.03.1627, отстранен на 25 юни 1628 г.)Γερμανός, 184; Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 402. Бивш дръстърски митрополит. Христофор (избран на 7.06.1628, починал през 1636 г.)Γερμανός, 184; Δ. Δ. Βαλαής, Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006, 77 – 78. Бивш анхиалски митрополит. Кирил (избран през януари 1637, отстранен през втората половина на 1639 г.)Γερμανός, 185 Гавриил (първоначално избран през декември 1636,Βαλαής, 78 – 79. утвърден в 1639, починал навярно през 1673 г.)Γερμανός, 184 – 185 местоблюстител: Дионисий IV, бивш цариградски патриарх (1673, до 29.06.1676, отново от август 1679 г.)Γερμανός, 186 Починал на 23.09.1696 г. в Букурещ.Гошев 1931. Кирил (1676?-1679?)Γερμανός, 186 Нектарий (споменат за пръв път през 1682 г.)Γερμανός, 186 През 1688 г. е свален от митрополитския престол.Гошев 1931. Митрата му се пази в манастира „Свети Йоан Богослов“ на остров Патмос.А. А. Дмитриевский, Патмосские очерки. Киев, 1894, 200; A. D. Kominis, Patmos: Treasures of the Monastery. Athens, 1988, 216 (figs. 26–27). Дамаскин (1688 – 1697?)Σταμούλης, 183; Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 360; срв. Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 219. Неофит (избран на 7 януари 1698, подал оставка на 08.04.1711 г.) Калиник (избран на 08.04.1711, преместен през 1718 г.)Γερμανός, 187; Гошев 1931. Теоклит (избран през октомври 1718 г.,Γερμανός, 187 отстранен на 28 февруари 1727 г.,Ι. Δ. Μοσχόνας, Κατάλογοι τῆς Πατριαρχικῆς Βιβλιοθήκης: Χειρόγραφα. Αλεξάνδρεια, 1945, 56 – 57. преизбран през 1729 г.Ευστρατιάδης, Σ. Μητροπολίται της Θράκης. – Θρακικά, 8, 1937, 58 – 59.) Митрофан (избран през 1727, починал през 1728 г.)Ευστρατιάδης, Σ. Μητροπολίται της Θράκης. – Θρακικά, 8, 1937, 58 – 59. Антим, от 1723 г.Гошев 1931. Константий, от 1725 г.Гошев 1931; Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, 83. Теоклит, към 1733 – 1734 г.Omont, H. Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725. – Révue de l'Orient latin, 1, 1893, 317. Теофан, от 1740 г. От него бил възобновен храмът „Св. Безсребреници“ в Куклен.Гошев 1931; Τσουκαλάς, 83. Серафим (избран на 08.10.1746, преместен през 1757 г.)Γερμανός, 187 На 28.07.1757 г. става цариградски патриарх.Гошев 1931. Авксентий (избран през юли 1757,Γερμανός, 187 починал на 1 април 1765 г.Σκορδέλης, Β. Χρονικά σημειώματα. – Δελτίον της ιστορικής και εθνολογικής εταιρείας της Ελλάδος, 4, 1892 , 288.) Самуил (избран през април 1765, преместен през 1780 г.)Γερμανός, 187 Кирил (избран през февруари 1780, починал в 1808 г.)Γερμανός, 187 Починал в Пловдив. През 1783 г. е изграден отново храм „Св. Марина“.Гошев 1931. Евгений (избран през март 1808 г., оттеглил се веднага след това)Γερμανός, 187. Родом от Пловдив, високо образован.Гошев 1931; Τσουκαλάς, 83. Йоасаф (избран през юни 1808, отстранен в 1809 г.)Γερμανός, 187 – 188. Бивш анхиалски митрополит. Йоаникий (избран през март 1809, отстранен през 1818 г.)Γερμανός, 188. Паисий (избран на 15.03.1818, починал в 1821 г.) Самуил (избран през януари 1822, отстранен в 1824 г.)Γερμανός, 188. Никифор (избран 26.09.1824, починал в 1850 г.)Гошев 1931; Γερμανός, 188. Хрисант (избран на 24.08.1850, оттеглил се през 1857 г.)Γερμανός, 188 Поел истински поход срещу възрадането на българщината в града, при управлението му гъркоманската партия особено се активизира, разпорежда във всички градски църкви без „Света Петка“ да се служи само на гръцки, забранява двойното четене (на гръцки и църковнославянски) в пазарджишката църква. Смирненски митрополит (1840 – 1851, 1857 – 1869). Храмът „Св. Марина“ е построен на мястото на стария едноименен храм през 1853 – 1856 г.Гошев 1931. Паисий (избран на 15.11.1857, отстранен от Цариградската патриаршия през 1861 г.)Γερμανός, 188. Панарет (избран на 25.02.1861, отстранен от Цариградската патриаршия през 1872 г.)Γερμανός, 188. Неофит (избран на 19 януари 1872, преместен през 1880 г.)Γερμανός, 188. Григорий (избран на 14.11.1880, преместен през 1884 г.)Γερμανός, 188, роден на Лесбос, по-късно трапезундски (1884 – 1888), родоски (1888 – 1893) и дринополски (1894 – 1899). Йоаким (1855 – 1920), избран за пловдивски на 29.12.1884, преместен през 1889 г.Γερμανός, 188 – 189., от 17 декември 1889 до 10 май 1897 г. халкидонски митрополит, после ефески