Русенската епархия е епархия на Българската православна църква, формирана по силата на решенията на Петия църковно-народен събор от 17 декември 2001 година след разделянето на Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия. Епархията е наследник на Червенската епархия (епископия), слята с Доростолската при създаването на Българската екзархия.

Седалището на епархията е в град Русе, а принадлежащите и архиерейски наместничества са в Разград, Попово и Тутракан.

История Християнското учение се разпространява в Русенския регион около 3 – 4 век. Към 370 – 380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп. На територията на днешната Русенска епархия през IV – VI век освен епископията в Сексагинта Приста епископии съществуват и в градовете Апиария (дн. с. Ряхово), Абритус (дн. Разград) и Трансмариска (дн. Тутракан). Те са включени в района на митрополитския и административен център Марцианопол (дн. Девня). Участници от тези епархии взимат участие във Вселенски и поместни събори на Православната църква.

След основаването на автономна, след това автокефална Българската архиепископия–патриаршия, просъществувала до 1018 г., Червенската епископия влиза в състава ѝ. Единственият известен Червенски епископ от периода е епископ Николай, светителствал през 871 г., за който намираме писмени сведения от средновековен каменен надпис.

Няма ясни сведения за положението на епископията по време на Византийското владичество, но вероятно е била подчинена на Охридската архиепископия.

В края на Първата светоена война е възобновена зачертаната от румънската власт българска черковна йерархия в Добруджа като отделен епископат от Доростоло-Червенската епархия.Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 1 от 27 юни 1917, стр.3

Червенски епископи (митрополити от май 1865)

Паисий (споменат през 1578 г.)Порфирий (Успенский), История Афона. Т. III.2. Санкт Петерсбург, 1892, 409. Еремия (споменат през май 1590 г.)Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 173 Григорий (споменат през 1616 г.)Γερμανός, σ. 173 Калиник (споменат на 4 ноември 1620 г.)Γερμανός, σ. 173 Григорий (споменат през май 1635 г.)Γερμανός, σ. 174 Гавриил (споменат на 24 септември 1638 г.Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 353, в 1643 г.Христова, Караджова, Узунова, № 308 и от декември 1651 до юни 1653Γερμανός, σ. 174 г.) Йосиф (споменат през юли 1668 – януари 1671 г.)Γερμανός, σ. 174 Хрисант (споменат на 1 май 1679 г.)Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 54. Дионисий (утвърден на 3 януари 1685 г.,Κοτζαγεώργης, Φ. Μια Οθωμανική πήγη για τήν ιστορία του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά το β´ μισό του 17ου αιώνα. – Δελτίο του Κέντρου Μικρασιατικών Σπουδών, 21, 2020, 71 споменат в 1703 г.Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18 век. Велико Търново, 1999, 40 – 42.) Козма (споменат в 1708 г.)Тютюнджиев, 28 – 31. Серафим (споменат в 1710 г.)Тютюнджиев, 31 – 32. Неофит I (споменат през 1769, отстранен в 1772 г.)Γερμανός, σ. 174 Неофит II (назначен през януари 1772 г.Γερμανός, σ. 174, низвергнат през 1780 г.Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 2) Кирил (избран през март 1780 г.Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 2), споменат през май 1804 г.) Неофит III (юли 1804 – май 1813) Яков (май 1813 – април 1818, подал оставка) Теоклит (назначен през април 1818 г.,Γερμανός, σ. 174 подал оставка на 24 февруари 1828 г.Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 31.) Неофит IV (март 1828Снегаров, И. Старият търновски църковен кодекс. – Годишник на Софийския униврситет: Богословски факултет, 11, 1934, 31. – 21 октомври 1832) Неофит V (ръкоположен на 21 октомври 1832 г.,Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско време. – Списание на Българската академия на науките, 52, 1935, 207 починал в 1840 г.Γερμανός, σ. 174) Кирил (избран през май 1840, отзован през 1842 г.)Γερμανός, σ. 174 Синесий (избран през октомври 1842, преместен на 15 април 1865 г.,Γερμανός, σ. 174 – 175 като родоски Паисий (избран на 1 май 1865, преместен на 11 март 1868 г.)Γερμανός, σ. 175

Доростолски и Червенски митрополити (със седалище в Русе)

Григорий (1872 – 1898) Василий (1899 – 1927) Михаил (1927 – 1961) Софроний (1962 – 1994) Неофит (1994 – 2001)

Русенски митрополити Неофит (2001 – 2013) Наум (2014 – )

Манастири

Басарбовски скален манастир „Свети Димитрий Басарбовски“ Каранвърбовски манастир „Света Марина“ Копривецки манастир „Света Петка“ Сяновски манастир „Света Марина“

Храмове Катедрален храм „Света Троица“, Русе.

Храмове по духовни околии Русенска духовна околия Разградска духовна околия Тутраканска духовна околия Поповска духовна околия

Други храмове Русенски храм „Св. Георги“ Русенски храм „Успение Пресвятия Богородици“ Русенски храм „Св. Архангел Михаил“ Русенски храм „Св. Николай“ Русенски храм „Св. Петка“ Русенски храм „Св. Възнесение Господне“ Русенски храм „Св. Василий Велики“ Русенски храм „Всех Святих“

Бележки

Външни препратки Русенска епархия – Официален сайт Русенска епархия – Официален сайт на св. Синод на БПЦ Русенска епархия – pravoslavie.bg

Категория:Организации в Русе Категория:Основани в България през 2001 година