Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес () е испански живописец и график, дворцов художник. Смята се едновременно за последния от старите майстори и за първия от модерните. Работата му включва стативни картини, стенописи, гравюри и рисунки. Във всички художествени аспекти разработва стил, който дава началото на романтизма. Изкуството му е предшественик на съвременната живопис и на авангардното изобразително изкуство на XX век. Той се смята за един от най-добрите испански художници и един от най-големите майстори в историята на изкуството.
След дълъг период на обучение в родината си, белязан в стилистично отношение от барокови и религиозни отпечатъци, през 1770 г. Гоя пътува до Италия, където влиза в контакт с представители на неокласицизма. През 1786 г. става кралски художник и този ранен период е белязан от множество портрети на кралското семейство и испанската аристокрация. Сериозно заболяване, което остава без диагноза, го сполетява през 1793 г. и води до парализа, както и до звукови и визуални халюцинации. Причината за болестта остава неизяснена, но има различни версии – от мозъчен сифилис до отравяне с бои. Макар че успява да се възстанови, той остава почти глух и спохождан от депресии до края на живота си. Картините му стават по-мрачни и по-песимистични. Въпреки това изпитанието го подтиква да се обърне към по-творческа и оригинална живопис, с тематика, различна от образите, които рисува за декорация на кралските дворци. Така започва нова зряла фаза в работата на художника и преход към романтичната естетика.
В допълнение, работата му отразява бурния исторически период, в който живее, особено Войната за независимост – бедствията, жестокостите и героизма. Едни от най-известните му творби е поредицата картини с „Голата и облечената маха“, както и поредицата, наречена „Черните картини“ (или „Мрачните картини“) (1819 – 1823 г.).
Биография Ранни години (1746 – 1771) Раждане и детство
Франсиско Гоя е роден през 1746 г. в малкото испанско село Фуендетодос, провинция Арагон, на 40 километра южно от столицата, в семейство от средната класа. Баща му, Хосе Гоя, е занаятчия с известен престиж, позлатява икони, но се занимава и със селска работа. Неговата професия и занимания без съмнение допринасят за художественото обучение на Франсиско. Майка му, Грасия Лусиендес, произхожда от дребната аристокрация, дъщеря на беден идалго. Гоя е четвъртото поред дете след Рита (родена 1737 г.), Тома̀с (роден 1739 г.) и Хасинта (родена 1743 г.). След него са родени още двама братя, Мариано (роден 1750 г.) и Камило (роден 1753 г.).
На следващата година (макар различни източници да сочат 1749 г. и дори 1760 г.) семейството се мести в Сарагоса, където се настанява на улица „Морерия“ 12. Тук Хосе Гоя отново упражнява занаята си. Когато Франсиско Гоя е на малко повече от десет години, той започва основното си образование. Първи учител на Франсиско е живописецът Хосе Лусан и Мартинес, където обучението му продължава от 1759 до 1763 г. Малко се знае за този период и нито една картина не е запазена.
Гоя е художник, чийто живот и творчество прогресират бавно и периодът на зрялост настъпва късно. През 1763 г. се явява на конкурса за рисуване в трета категория, обявен от Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“. Името му не фигурира сред финалистите. Журито не му дава нито един глас в конкурса с Грегорио Феро. Пет години по-късно, този път в първа категория, той отново се опитва да спечели златен медал и да получи стипендия за обучение в Рим, но отново без успех.
Заминава за Мадрид през 1763 г., поканен от Менгс да си сътрудничат в украсата на Кралския дворец в Мадрид. Много е вероятно художникът по това време да търси в столицата на Испания защита и нов учител. Тук учи живопис при Франсиско Байеу, член на академията и кралски художник. Известно време Гоя пребивава и в ателието на скулптора Рамирес.
Пътуване в Италия
След два неуспешни опита да получи материална подкрепа за пътуването си до Италия, Гоя със собствени средства поема към Рим, Венеция, Болоня и други италиански градове, където изучава творбите на Гуидо Рени, Рубенс, Веронезе, Рафаел и другите големи художници.
За маршрута и дейностите по време на това пътуване свидетелства ценен документ – тетрадка, наречена „Италианската тетрадка“, запазена в музея в Прадо, с картини, някои от които само щрихи и скици, както и пояснения, датиращи от 1770 до 1786 г. За разлика от албумите в хронологичен ред, както е в част от графичното наследство на Франсиско Гоя, тук може да се види свободата и бързината на изразяване, както в художествените бележки, така и в интимното ежедневие, където записва дейностите и градовете, които привличат вниманието му при обиколката му на Италия – имената на децата си, енорията, в която са били кръстени, разходи, сметки и рисунки.
През април 1771 г. пребивава в Рим, в дома на полския художник Тадеуш Кунце. Изпраща своята картина „Победителят Ханибал вижда Италия за първи път от Алпите“ до конкурса за живопис, организиран от Академията на Парма с тема исторически жанр. Въпреки че не получава най-голямата награда, която се състои от златен медал от 5 паунда, присъдена на Паоло Борони, той все пак получава специално споменаване от журито и втора награда. Получава 6 гласа срещу 15 за Борони.
Неговата картина „Победителят Ханибал вижда Италия за първи път от Алпите“, която дълго време се е считала за загубена и приписвана на Корадо Джанкинто, е вдъхновена от класическите модели и палитра от пастелни цветове, розово, синьо и сиво. Тази негова творба е изпълнена в неокласически стил и естетически с помощта на митологичната алегория, използвайки фигури като минотавъра, представляващ източниците на река По, или Виктория, слязла от небето в колесницата на съдбата, търсейки вдъхновение в Чезаре Рипа, но именно тези алегорични фигури от митологията са причина журито да му откаже първата награда.
През 1771 г. Гоя се завръща в Испания, може би заради болестта на баща си или след като му е поръчано да направи стенопис за свещеника на храма на параклиса на Дева Мария.
Завръщане в Сарагоса
След неуспеха в Парма, Гоя се връща в Сарагоса и се залавя с рисуването на стенописи за манастири и църкви. От октомври 1771 г. до юни 1792 г. рисува фрески в църквата „Нуестра Сеньора дел Пилар“. Работи за манастира „Картуха Аула Дей“, църквата в Ремолинос, двореца „Собрадиел“ и други.
Главата на Църквата на дел Пилар обръща внимание на младия художник, може би заради престоя му в Рим. Последният е помолен да направи скици за купола на параклиса на архитект Вентура Родригес на тема „Поклонение в името на Бога“. В началото на ноември 1771 г. главата одобрява предложението на Гоя за фреската и го инструктира да започне с поръчката, още повече защото новодошлият Гоя се споразумява за възнаграждението в размер от 15 000 реала, докато по-опитният Антонио Гонсалес Веласкес иска за същата работа 25 000 реала. Главата на църквата се възхищава още при представяне на ескиза. В резултат на това Гоя е поканен да изрисува ораторията на двореца Собрадел, а също така получава покровителството на знатния арагонец Рамон Пинятели, чийто портрет ще нарисува през 1791 г. Благодарение на Мануел Байеу, Франсиско Гоя е поканен в картусийския манастир Аула Деи, близо до Сарагоса, където за две години, от 1772 до 1774 г., създава 11 големи композиции по темите от живота на Света Богородица, от които само седем оцеляват, и то в лошо състояние вследствие реставраторски работи.
Байеу запознава художника със сестра си Хосефа. На 25 юли 1773 г. Гоя се жени за нея, защото тя е бременна в петия месец. Сватбата се състои в Мадрид. По това време той е на 27 години, а Хозефа – на 26 години. Съпругата си той нарича „Пепа“. Четири месеца по-късно се ражда момче, което се казва Еусебио, но не живее дълго и скоро умира. Хосефа ражда 5 деца (според различни източници и повече), от които само едно оцелява, момче на име Франсиско Хавиер Педро (1784 – 1854), който става художник. Веднага щом Гоя става придворен художник и се движи в средата на аристократите, той забравя за жена си. Въпреки че остава с нея в брак до смъртта ѝ през 1812 г., рисува само един неин портрет.
Франсиско Гоя в Мадрид (1775 – 1789)
Изработката на гоблени за покоите и офисите на испанските кралски особи е постоянна традиция на Бурбоните, адаптирана към духа на Просвещението и свързана с индустрията за качество. От времето на царуването на Карлос III, стремежът е да се представят испански мотиви в съответствие с театралните постановки и комичните опери на Рамон де ла Крус или популярните щампи на Хуан де ла Крус Кано и Олмедия, „Колекция костюми на Испания – древна и модерна“ (1777 – 1788 г.), която има огромно въздействие.
През 1775 г., с помощта на Франсиско Байеу, става художник към кралската манифактура за гоблени „Санта Барбара“ в Мадрид. За нея той работи до 1791 г., създавайки многобройни проекти за гоблени. Сред тях са: „Закуска на брега на Мансанарес“, „Лекарят“, „Жена с чадърче“, „Поляната на Сан Исидоро“. Гоя започва своята работа като художник от ниска класа, но на този етап е важно да влезе в аристократичните среди при допълнителната трудност да съчетае рококото от Тиеполо с неокласицизма на Менгс, за да постигне подходящия стил за картините, предназначени за украса на кралските стаи, които трябва да отразяват добър вкус и съблюдаване на испанските обичаи.
През 1777 г. се ражда първият син на Франсиско Гоя, Висенте Анастасио. През 1778 г. испанският крал Карлос III нарежда на няколко художници, между които и Гоя, да направят гравюри по картини от колекцията му. Поръчката се оказва важна за Франсиско Гоя, тъй като му дава възможност да се запознае с изкуството на Диего Веласкес, което оказва съществено влияние върху него. Благодарение на тази си работа художникът усвоява основите на офортната техника.
Благодарение на тази поръчка на 5 юли 1780 г. Франсиско Гоя е приет за член на кралската академия „Сан Фернандо“. Ражда се вторият му син и така започва неговия възход като портретист.
Същата година Гоя и семейството му се връщат в Сарагоса. Художникът изявява желание да завърши сам декорирането на църквата „Нуестра Сеньора дей Пилар“, пренебрегвайки шурея си Франсиско Байеу и брат си Рамон. Това става причина за конфликт между тях. Байеу се отказва от участие, но сваля и покровителството си от съпруга на сестра си. Обществеността на Сарагоса обвинява Гоя, че пренебрегва човека, помогнал за издигането му. Стенописите, които прави в църквата, са подложени на критика. Франсиско напуска града.
В Мадрид архитектът Вентура Родригес му предлага да участва в живописната украса на църквата „Сан Франциско ел Гранде“. Художникът изписва фреската „Свети Бернардино Сиенски проповядва пред сицилианския крал Рене Анжуйски“ в един от седемте странични олтара. През 1783 г., чрез архитекта Родригес, Гоя получава поръчка за портрет от страна на инфанта дон Луис, брат на Карлос III. Същата година художникът рисува първия си групов портрет, изобразяващ семейството на инфанта. Постепенно той се налага като портретист в средите на аристокрацията, заслуга за което има и бързината, с която рисува.
Портретист
През 1784 г. се ражда третият син на художника, Хавиер. Чрез работата си като портретист Гоя успява да си създаде връзки във висшето общество на Испания превръщайки се в модерен портретист. Той става част от испанския културен елит. Паралелно, Хосе Монино и Редондо, граф на Флоридабланка, е назначен за ръководител на испанското правителство. Последният гледа на картините от Гоя с висока почит и му поверява няколко от най-големите и важни поръчки. Материалното му положение му позволява да си купи къща на река Мансанарес и модерен кабриолет. Сдобрява се с Франсиско Байеу.