Тутраканската битка, известна още като Тутраканска операция, () е сражение през Първата световна война (1915 – 1918) между български и румънски войски при град Тутракан, Добруджа. Това е първата битка, през която Централните сили в Румънската кампания са в настъпление. Битката продължава пет дни и завършва със завладяването на крепостта Тутракан и предаването на румънските защитни сили.
Предистория
През Междусъюзническата война Румъния напада България на 28 юни 1913 и добруджанската ѝ армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Два румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи. Събитието е съчетано с няколко други политически и икономически неуспеха и отключва Първата национална катастрофа на България. Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии като превръща Тутракан в една от най-сигурните крепости по Дунава. Тя има 15 форта, отстоящи на разстояние до 2 километра един от друг, организирани са две отбранителни линии, а също така серия землени и бетонни укрепления, оръдейни установки, картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена на 15-а и 17-а пехотни румънски дивизии с численост 39 000 души, 246 оръдия, 78 картечници и на придадения към крепостта дунавски флот, в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.
На 1 септември 1916 г. Царство България обявява война на Кралство Румъния за да си върне загубените територии. Българите изпращат 3-та българска армия в състав – 4-та преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов с численост 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници. Съюзници на румънците са Руската империя и сърбо-хърватски доброволци. Бойните действия започват с успешна кавалерийска операция под командването на ген. Иван Колев, при която е защитен фланга на щурмуващите Тутракан българските части и е предотвратено пристигането на румънски подкрепления. В боя при Добрич румънците са отблъснати напълно от фланга на тутраканското настъпление. Конницата на ген. Колев е първата българска военна част, изправила се срещу руски войски след Освобождението. Когато се налага да мотивира войниците си, Иван Колев е категоричен:
Сражение
Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска епопея“.
Обкръжаване на Тутракан (2 – 4 септември) Рано сутринта на 2 септември българската Трета армия пресича румънската граница по цялата ѝ дължина, а лявото крило започва да се приближава към крепостта. Германско-българския отряд на полковник Кауфман напредва към Сектор I (Запад) на крепостта, изтласквайки слабия румънски авангард и заемайки позиции на изток от село Нова Черна, където са спрени от силен румънски артилерийски обстрел от Дунавската флотилия и батареи по речните острови. Четвърта преславска дивизия, превеждаща основното нападение в Сектор II (юг), бързо превземат румънските предни постове, а румънските войници се изтеглят толкова бързо, че никой от тях не бива заловен. Дивизията напредва между 15 и 23 km и се озовава 2,7 km навътре в основната отбранителна линия, докато смалява фронта си от 20 на 10 km.Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 331 – 332. Междувременно, в Сектор II (Изток) българската 1/1 пехотна бригада не среща никакво съпротивление, тъй като румънското командване е изтеглило войските си зад основната отбранителна линия.
Към вечерта на първия ден румънците вече са изоставили почти цялата си подготвителна линия на защита в полза на основната (втора) защитна линия. Оттам те започват продължителен обстрел с пушки, подкрепен от рядка артилерия, през нощта на 2 – 3 септември – вероятно поради дезорганизация и нервност, тъй като българските части все още са извън обсега им.Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 394. Румънското командване реагира бавно на развиващата се ситуация, а генерал Аслан остава в Букурещ. Той нарежда на генерал Зайончковски да се придвижи към българската граница с войската си, но заповедта е изпълнена с голямо закъснение. Направени са опити да се изпратят подкрепления от резервите около столицата, но те също се забавят, поради общото объркване и задръстване на румънската мобилизация.
На 3 септември българите започват да укрепват позициите си. За да се прави това по-ефективно, на германско-българския отряд е наредено да превземе височина 131, западно от Старо село, където да осигури сборен пункт за атаката над румънските укрепления в Сектор I (Запад). Защитниците тук са относително добре защитени в окопи и редове бодлива тел, докато нападащите трябва да преминат през открито поле с открити флангове към румънския огън.Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 399. Румънските позиции по̀ на юг, около село Сяново, са пред хълмове, които биха могли да предоставят прикритие за нападащата пехота, което кара полковник Кауфман да раздели отряда си на три колони (командвани от полковник Влахов, майор фон Хамерщайн и полковник Дръжков) и да използва една атака срещу Сеново, докато другите две я подкрепят. Настъпвайки в 5 часа сутринта, войската на полковник Влахов първоначално среща малко съпротива, но румънският огън постепенно се засилва и българската колона е изложена на страничен огън от основната защитна линия. Някои войници достигат телените заграждания, но не успяват да ги преминат. Към пладне на единиците е наредено да се окопаят в достигнатите позиции. Искането на Влахов за подкрепления не е уважено. Румънските контраатаки карат полковника да изтегли войските си на 300 метра от телените заграждания и да се окопаят.Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 402. Напредването на майор фон Хамерщайн среща свиреп пушков огън и е спряно. През това време полковник Дръжков отблъсква румънските атаки по фланговете, но неговото настъпление е спряно от силен артилерийски обстрел на около 50 метра от румънските телени заграждения. Общо, атакуващите в този сектор губят около 300 души.Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 678. Те не постигат целите си и трябва да изчакат до другия ден, тъй като пада мрак на бойното поле.
След дъждовната нощ, 4-та преславска дивизия напредва на 3 септември към бодливата тел на основната защитна линия на Сектор II, изтласквайки румънските патрули и премествайки тяхната тежка артилерия. В хода на действията, дивизията отблъсква няколко румънски контраатаки, докато претърпява само леки загуби. В Сектор II 1/1 пехотна бригада успява да се приближи към основната защитна линия без съпротива.
Румънската позиция постепенно упада. Генерал Теодореску е принуден да отвърне на исканията на командирите на сектори I и III за подкрепления, като изпраща последните си резерви (което се оказва безсмислено, тъй като основната българска атака е планирана за Сектор II). Въпреки песимистичните доклади на Теодореску, румънското висше командване поддържа надеждата си, че крепостта ще издържи, докато бъде подкрепена от румънски и руски войски, идващи от изток, или, че гарнизонът ще успее да се измъкне от обкръжението и ще се оттегли до Силистра. На 3 септември се правят първите опити да се помогне на Тутраканската крепост от румънски войници на дясното крило на българската Трета армия, но те биват победени от българската Първа конна дивизия при селата Кочмар и Карапелит, където румънската 19-а пехотна дивизия претърпява 654 убити или ранени и поне 700 пленени.Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 451.
В 11 часа сутринта на 3 септември генерал Тошев, вече разговарял с генерал Киселов, издава Заповед 17 за нападението на Тутракан на другия ден. Според заповедта, командирът на 4-та дивизия ще поеме контрол над всички сили, действащи срещу крепостта, и ще определи точния час за нападение на пехотата, след като подготвителните артилерийски баражи нанесат достатъчно щети. Майор фон Хамерщайн и неговата група трябва да нападнат и превземат второ укрепление в Сектор I (Запад), основната атака трябва да бъде нанесена от 4-та дивизия срещу пето и шесто укрепление в Сектор II (Юг) и накрая, 1/1 бригада трябва да превземе осмо укрепление в Сектор II (Изток). За да защити десния фланг на тези войски, генерал Тошев натоварва останалите две бригади от Първа софийска пехотна дивизия със задачата да наблюдават румънските действия в Силистра.Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 469. Когато Киселов получава заповедта, той използва новата си позиция на общ командир на действията, за да направи няколко промени по плана. Пето и шесто укрепление ще се атакуват само от бригадата на Кметов, докато бригадата на Икономов е насочена към седмо укрепление. Цялата тежка артилерия е поставена под командването на Втори артилерийски полк, полковник Ангелов, който трябва да изпълни планирания артилерийски залп от 9 часа сутринта. Пехотата трябва да се приближи на 150 метра и да изчака края на залпа. Ангелов обаче предчувства, че разузнаването за румънските позиции е недостатъчно и че българските батареи се нуждаят от по-добри позиции, така че поисква нападението да бъде отложено с един ден. Освен това, комуникацията с групата на фон Хамерщайн е слаба, а двете германски роти с миномети, които са жизненоважни за напредването в този сектор, имат нужда от повече време за да се позиционират. Това убеждават генерал Киселов да отложи атаката.
4 септември минава в допълнителни подготовки за нападението. Активни сражения продължават само в Сектор I, където отрядът на фон Кауфман трябва да завърши атаката на височина 131, която започва на предходния ден, и да обезопаси сборен пункт за нападението над второ укрепление. Тази цел е изпълнена рано сутринта с относителна лекота, след като повечето румънски защитници се изтеглят към основната отбранителна линия. На този ден фелдмаршал Макензен извиква фон Кауфман в град Бяла, а германско-българският отряд е поставен под командването на майор фон Хамерщайн.Българската армия въ Световната война 1915-1918. Томъ 8: Войната срещу Ромъния презъ 1916 година, София, 1939, с. 478.