Вра̀ня е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География Селото е разположено в южните части на Пирин планина, на надморска височина 230 м, на 9 км южно от Мелник и на 7 км от ГКПП Кулата. Климатът е преходно-средиземноморски с горещо лято, ранна пролет, кратка есен и мека зима. Землището на Враня обхваща площ от 11939 дка, разпределени в 125 местности. Средните валежи на годишна база са 550 мм. Почвите са предимно излужени канелени горски. Теренът е хълмисто равнинен.
Природните условия благоприятстват за животновъдството и отглеждането на трайни насаждения, предимно лозя, както и земеделските култури – пшеница, сусам, царевица. Климатичните особености, релефът и географските особености на региона са предпоставка за лозарство и винарство, като произвежданото вино е с висок клас.
Тук вирее местният сорт Широка мелнишка лоза, прочут с хубавото вино, което се произвежда от него. От селото се разкриват гледки към планините Славянка, Сенгелска, Беласица, Огражден и Пирин.
История
През XIX век Враня е чисто българско и се числи към Демирхисарската кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Враня (Vrania) е посочено като село с 80 домакинства и 230 жители българи.
През 1891 година Георги Стрезов пише:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Враня живеят 480 българи-християни. Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Vrania) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското му население се състои от 600 българи екзархисти. В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 31 ученици.
При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Враня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Население
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 151Българи 148Турци - Цигани - Други 3Не се самоопределят - Неотговорили -
Редовни събития Ежегодният събор на селото е в неделята преди църковния празник Свети дух.
Природни забележителности В селото се намира защитено вековно дърво от вида Източен чинар (Platanus orientalis) на възраст над 300 години, с височина около 10 м, тройно стъбло с обиколка около 120 см, за всяко от трите стъбла, намиращо се в имот с номер 000006 съгласно карта на възстановената собственост за землището на с. Враня, ЕКАТТЕ 12200, община Сандански, област Благоевград, с координати Х= 4467002,854 и Y= 8505104,209. През юли 2008 г. с помощта на Преслеров свердел се взема проба от дървото, според която възрастта на чинара е 620 г.
Личности
Родени във Враня Атанас Спасов (Таската Серски) (1878 – 1923), български революционер; Георги Поцков (1883 – 1938), български революционер; Мицо Врански (Мицо Стоянов) (1866 – 1908), български революционер; Георги Куков, инженер, главен проектант на ПАВЕЦ „Чаира“, награден с орден “Св. св. Кирил и Методий” огърлие за големите му заслуги за проектиране и реализация на най-значимите обекти на българската хидроенергетика през 2009 година;Държавен вестник, брой: 54, от дата 14.7.2009 г. Йорданка Поцкова, архитект, главен проектант на сградата на Военно медицинска академия – София; Христо Врански (1879 – 1905), български революционер от ВМОРО
Бележки
Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Сандански