Константин Мирчев Павлов е български поет и киносценарист.
Биография Роден е на 2 април 1933 г. в бившето село Попово, Пернишко (днес територията му е част от дъното на язовир „Студена“). Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет.
Редактор е в Радио София (1957 – 1959), в издателство „Български писател“ (1961 – 1962; 1964 – 1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965 – 1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 2 юли 2026 г. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.Страница на Константин Павлов в ЛитернетМилена Димова, „Поезията ни загуби Константин Павлов“, в. „Сега“, 30 септември 2008 г.
Умира на 28 септември 2008 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.
Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ Стиховете на К. Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество в България и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.
Памет В края на октомври 2008 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Константин Павлов в българската литература и култура“.Програма на Националната научна конференция „Константин Павлов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 27 октомври 2008 г.
През 2015 г. в Перник е създаден Национален конкурс за поезия „Константин Павлов“.„Перник създаде национален конкурс за поезия „Константин Павлов“, Offnews.bg, 21 август 2015 г.
През ноември 2015 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Стихове“ (1965) от Константин Павлов в българската литература и култура“.Програма на Националната научна конференция „Стихове“ (1965) от Константин Павлов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 10 ноември 2015 г.
През януари 2022 г. журналистката и дългогодишна ръководителка на българската редакция на радио „Дойче веле“ Румяна Таслакова създава награда на негово име. За членове на журито са поканени Мирела Иванова, Михаил Неделчев и Ани Илков. Наградата ще се връчва всяка година на рождения ден на Константин Павлов – 2 април, на тържествена церемония в Софийска градска художествена галерия. Материалното ѝ изражение е малка пластика, изработена от скулптора Ангел Станев. Медиен партньор е Българската телеграфна агенция.„БТА ще бъде партньор на Национална награда за поезия „Константин Павлов“ , БТА, 21 януари 2022 г.„Национална награда за поезия „Константин Павлов“ бе учредена в Националния пресклуб на БТА“, БТА, 27 януари 2022 г. (мъртъв линк)„БТА ще бъде партньор на Национална награда за поезия „Константин Павлов“, БНР, 27 януари 2022 г.„Награда за поезия – жест към поезията на Константин Павлов“, БНТ, 28 януари 2022 г.
Библиография Поезия „Сатири“. София, 1960. „Стихове“. София, 1965. „Стари неща. Избрани стихове и киносценарии“. София: Български писател, 1983, 160 с. „Появяване“. София, 1989. „Агонио сладка“. София: Факел, 1991, 70 с. „Убийство на спящ човек“. София: Инграф, 1992, 39 с. „Елегичен оптимизъм“. София: Факел, 1993, 192 с. „Репетиция за гала танц“. София: Литературен форум, Библиотека „Българска сбирка“, 1995, 120 с. „Отдавна…“. Пловдив: Жанет 45, 1998, 44 с. „Спомен за страха“. Плевен: ЕА, 1998, 36 с. „Надпяване“ (2001) „Стихове“ (2002) – първи том от луксозен четиритомник „Избрано“, включващ още „Записки“, „Пиеси“ и „Сценарии“.
Други „Записки 1970 – 1993“. Пловдив: Жанет 45, 2000 (2002), 94 с. „Пиеси“ (2002) „Сценарии“ (2002) „Избрани интервюта“ (2006) „Персифедрон“ (2007) – пиеси, стихове, записки
За него „Константин Павлов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга четвърта. София: Кралица Маб, 2009. ISBN 978-954-533-096-4. Ани Илков. „Несъвършеният гений. Книга за Константин Павлов“. София: Полис, 2010. ISBN 978-954-796-031-2. „Стихове“ от Константин Павлов в българската литература и култура“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Алтернативният канон. Творбите“. Книга втора. София: Кралица Маб, 2016. ISBN 978-954-533-151-0.
Филмография Като сценарист „Съдбата като плъх“ (тв, 2001) „Нещо във въздуха“ (1993) „Селцето“ (1990) „Без драскотина“ (1989) „Памет“ (1985) „Бяла магия“ (1982) „Масово чудо“ (1981) „Илюзия“ (1980) „Чуй петела“ (1978) „Спомен за близначката“ (1976) „Обич“ (1972)
Като актьор „Живот до поискване“ (1987)
За него „Опит за мълчание“ (1998) – документален филм, сц. и реж. Коста Биков
Източници
Външни препратки От и за Константин Павлов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Константин Павлов с Награда „Никола Фурнаджиев“ , в. „Литературен форум“, бр. 10 (433), 31 октомври 2000 г.
За него Йордан Василев, „Константин Павлов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН Ани Илков, „Хюбрисът на моралната памет“ , в. „Литературен вестник“, бр. 5, 6 февруари 2002 г. Александър Кьосев, „Константин Павлов, доносчик срещу извървяното“, в. „Култура“, бр. 30, 26 юли 2002 г. Михаил Неделчев, „За Константин Павлов: ... това кълбо от злост и отрова... (Бележки за социолитературното битие на поезията на Константин Павлов)“, в. „Култура“, бр. 42 (2525), 5 декември 2008 г. Пламен Дойнов, „Константин Павлов и случаят „Спомен за страха“. Пътят до „Стихове“ (1965)“, Електронно списание LiterNet, 31.12.2011, № 12 (145) „Явлението Константин Павлов“: Разговор с Румен Леонидов и Ани Илков, БНТ, 9 април 2018 Марин Георгиев, „Неизплюти фасове“, Портал за култура, изкуство и общество, 2 април 2022
In memoriam Румен Леонидов, „In Memoriam: Константин Павлов“ , електронно списание „Либерален преглед“, 29 септември 2008 г. Амелия Личева, „Думи за Константин Павлов“, в. „Капитал“, 2 октомври 2008 г. Георги Борисов, „Одраскани от звездите“, в. „Култура“, бр. 33 (2516), 3 октомври 2008 г. Ани Илков, „Поклон в тишината“, в. „Култура“, бр. 33 (2516), 3 октомври 2008 г. Георги Господинов, „Поклон за изпращане или посрещане“, в. „Култура“, бр. 33 (2516), 3 октомври 2008 г. Виолета Дечева, „В драматургията подобно преживяване е уникално“, в. „Култура“, бр. 33 (2516), 3 октомври 2008 г.
Категория:Български писатели Категория:Български поети Категория:Български сценаристи Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие Категория:Родени в област Перник Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища