Вълкосел

Вълкосѐл е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, област Благоевград.

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Общо 2554Българи 300Турци 544Цигани 27Други 221Не се самоопределят 16Неотговорили 1446

География Село Вълкосел се намира в Западните Родопи и попада в историко-географската област Чеч. Най-високата точка в землището на село Вълкосел местните хора наричат Побит камък, намираща се в местността Погорник. Климатът е преходно-средиземноморски, почвите са излужени канелени, а селското стопанство специализирано в производството на ориенталски тютюн. Землището на селото обхваща части от долините на реките Места и Бистрица.

История От османски поименен регистър от 24 март 1479 година става ясно, че към тази дата във Вълкосел са живели 78 немюсюлмански домакинства + 9 вдовици и 3 мюсюлмански. В друг документ, съставен в периода 2 юли 1524 – 30 март 1537 година, са изброени 15 мюсюлмански семейства, 5 от които новоприели исляма и 149 немюсюлмански + 12 вдовици. Село Вълкосел се споменава и в друг поименен регистър, съставен в периода 1 октомври 1723 – 19 ноември 1924 година. В него са изброени по длъжности и земевладеене всичките 70 глави на семейства, които живеят в селото – все мюсюлмани. Изброени са 1 имам и хатиб, 1 кайъм, 6 спахии, 19 вдовици, 4 еничари и други.

Селото се споменава и в османски регистър за доганджиите в Румелия от 1482 година. От Вълкосел са регистрирани 13 домакинства с доход 729 акчета. В други османски документи селото се среща под името Вукосил (). В XIX век Вълкосел е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вълкосел (Velkosel) е посочено като село със 120 домакинства и 290 жители помаци. Според Стефан Веркович в 1881 година Вълкосел има мюсюлманско мъжко население 384 души, което живее в 120 къщи. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Вълкосел е българо-мохамеданско селище с 800 жители в 65 къщи.

Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Вълкосел е било съответно 1072, 970, 1125 и 1225 души.

В края на 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български военни части и различни групировки, в това число и ВМРО. Следват няколко опита за насилствено покръстване, убийства на цивилно население и палежи. На 22 февруари 1913 г. четата на Хаджи Мървака събира в джамията мъжете останали в селото и убиват 95 от тях. Няколко успяват да се спасят. Населението на селото бяга в Гърция и Турция. След няколко дни една част се завръща обратно във Вълкосел.Дойчин Хаджиев – Вълкосел – минало, настояще и бъдеще

След насилственото покръстване от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година във Вълкосел била организирана чета, която да противодейства на българската армия и българските партизански чети и така Вълкосел дава своя принос към мюсюлманското въстание, родило на югоизток от региона т.нар. Гюмюрджинска република. Вълкоселската чета действала заедно с четите от селата Доспат, Любча, Ваклиново и Кочан. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вълкосел, Годешево, Слащен и Туховища живеят 3012 помаци.Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.

През 1953 година комунистическият режим провежда операцията по „паспортизация“ на населението, но във Вълкосел среща отпор, понеже жените трябвало да бъдат снимани с открити лица. Във Вълкосел са изпратени агитаторки, които да проведат беседа, но до такава не се стигнало, защото жените се нахвърлили върху агитаторките, както и върху съпругата на местен комунистически деец, която от преди това се разбулила. В отговор ДС арестува ходжата на селото. По време на Възродителния процес се провеждат операции по унищожаване мюсюлмански артефакти. В гробището на селото е вкаран булдозер, който да разчисти старите надгробни камъни с надписи на арабски език. Част от паметниците са събрани и съхранени в двора на малката джамия от населението.Радушев, Евгений.: Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV–XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели), ноември 1997 г.

Религии

Според изследвания на османски документи, станали достъпни за България, след спогодба с Турция през 1993 г., във Вълкосел категорично не е имало насилствено ислямизиране по времето на Османската империя.

Основната религия в селото е сунитският ислям.

Според преданието джамията е била унищожавана три пъти: изгорена през турско време на 22 февруари 1913 година изгорена от българските покръстители, армия и хайдути на 24 февруари 1987 година срутена от комунистическия режим Сградата на новата джамия е втора по височина в БългарияСтраница на Община Сатовча

Джамията е играла важна административна роля – селото е управлявано от местни първенци наречени „Джемаат“ (джамийско настоятелство).

Обществени институции Кметство Първите години от създаването си кметството е било наричано Пълномощничество към тогавашното кметство в село Слащен, ръководено от пълномощник, назначен от общината. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. за първи път за кмет на селото е назначен Георги Самарджиев от с. Сатовча, а след него Илия Тодоров Коджеманов – също от. с. Сатовча. През 1945 в селото се учредяват Първична партийна организация и Комсомолска организация, които поемат ръководството на населението.

Училище Основаване и развитие СОУ „Христо Ботев“ е отрито през 1926 година. Първи учители са Любомир и Василка Врабчански от гр. Разлог. Училищната сграда първоначално е малка къщичка с две стаи, където протичали учебните занятия. Първоначално на училище били събирани всички ученици родени от 1914 до 1918 година – 52-ма ученици. През първата година всички оставали да повтарят класа. Тогава се съставят първите учебни регистри. През учебната 1926/27 година продължава обучението на 93 ученика, от които 26 остават да повтарят класа.Летописна книга на СОУ „Христо Ботев“ – с.Вълкосел Първи местен учител в с. Вълкосел е Дойчин Хаджиев (Джеит Ибрахимов Хаджиев), който е автор на множество стихове за деца и е написал история на Вълкосел: „Вълкосел – минало, настояще и бъдеще“, която не е била издавана през време на Комунистическия режим.

Читалище Чителище „Изгрев“ е основано през 1950 г. Към читалището са основани самодеен танцов и фолклорен състав, както и библиотека.

Футболен отбор Стадионът и футболният отбор на Вълкосел носят името „Стрела“. Отборът е основан в началото на 60-те години на XX век.

Детска градина Детската градина в селото носи името „Иглика“.

Културни и природни забележителности В местността „Калето“ има система от непроучени пещери. В същата местност има и останки от средновековно селище, средновековен мост и крепост. Формата на крепостта е неправилна и има размери 150 на 130 метра, като на места крепостната стена е запазена до 2 метра височина. Открити са фрагменти от керамични съдове от античността, късното византийско владичество (XII – XIII век) и Втората българска държава. В землището на Вълкосел има и антична крепост, античен мост и късноантично светилище.Гоце Делчев – Археологически обекти и места

Архитектура

Към 2010 г. в село Вълкосел има около 10 напълно запазени т.нар. Възрожденски къщи и още няколко полуразрушени, строени от майстори в периода 18 до края на XIX век. Те са типични за района т.нар. Родопски къщи и правят силно впечатление с майсторството, с което са били построени. Селото попада в т.нар. Неврокопски строително-зографски център, който в географски смисъл обединява културно и икономически дюлгерски селища от два планински масива: от Източните Родопи – между Дъбраш, Чеч и поречието на река Места, и в малка степен от южните части на Пирин, по-точно югозападните му склонове, покрай долината на река Места. Според историческите данни архитектурата във Вълкосел се е развивала благодарение на село Ковачевица, което било най-голямо в творческо отношение и от него ежегодно излизали от 350 до 450 строители.Тулешков, Николай 2006. „Архитектурното изкуство на старите българи“ том 2. стр. 332

Във функционало архитектурно отношение характерно за къщите от този период е, че на първия етаж обикновено се намират помещения за животните, а вторият е за живеене. На втория етаж има просторен коридор, открит обикновено към южната фасада, наречен „потон“ който играе важна роля за живота и бита на хората. На него са разположени огнището, пещ за приготвяне на хляб и съд за съхранение на вода. Преобладаващ функционален тип на Родопската къща във Вълкосел е разпределението на потона в средата, а от двете му страни по една или две помещения за живеене. За строителство на Вълкоселската къща се използват традиционни строителни материали – камък и дърво. Носещите каменни стени през метър са армирани с дърво – така наречените кошаци. Преградните неносещи стени са плетени и омазани с кал. Покривът е от каменни плочи, наречени „тикли“, конструкцията дървена. Друга характерна особеност е наличието в стаите за живеена на т.нар. „Амам“ – баня за къпане и за взимане на Абдест Важна част от къщата е дворът. За разлика от села като Ковачевица, Лещен, Долен и др. в с. Вълкосел няма много запазени автентични къщи от този период. Причина за това са процесите на урбанизация и обезлюдяване на тези села.

Редовни събития „Прядой“ – всяка първа събота на месец юни, когато започва доенето на овцете (предояване), тъй като дотогава са сукали малките агънца, и се организират празненства. Ашуре – ислямски празник, по време на който се раздава „вариву“ (ашуре, аширу), което се приготвя от седем различни варива, като пшеница, царевица, стар боб, сушени плодове, ядки и др. Арафат – ислямски празник, познат още като „Арфе“ Байрам

Личности Родени във Вълкосел Проф. Юсеин Асанов Топов – лекар Сюлейман Арунов – бивш заместник областен управител, настоящ кмет Арбен Мименов – кмет на община Сатовча Сюлейман Манганев – четник на Вътрешната македонска революционна организация

Външни препратки Сайт на Вълкосел Официална страница на Вълкосел във фейсбук

Бележки

Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Сатовча Категория:Чеч