Фра̀щаниВарианти на името Фра̀щене, Фращени, Фращен, Фращан. (, Орини, до 1927 Φρασταινα, Фрастена) е село в Гърция, дем Сяр (Серес).
География Фращани е разположено на 15 километра северно от град Сяр (Серес) в южното подножие на планината Шарлия (Врондо) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка. Селото традиционно се дели на Горно Фращани (693 метра надморска височина) и Долно Фращани (684 метра надморска височина) – днес Ано Орини и Като Орини или само Орини. Развалините на село Баница (Кариес) са на 4 километра от Фращани.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е от началното жителско име *Хвращане: х(в)раст, старобългарското хврастъ, руско хворост, с обичайна замяна хв > ф. Сравнима е местността Фращане във Витоша.
Средновековие На 1,5 km източно от Фращани са развалините на крепостта Кулата.
В Османската империя Местна легенда твърди, че името на селото е производно на връщане – преди 350 – 400 години в селото имало голяма епидемия от холера и цялото село било изоставено. Завърналите се впоследствие жители му дали новото име, за да ознаменуват завръщането си.
Според легендата селото е основано от трима братя – Енчо, който живеел в местността Нагледа (Ναγλέδα), Юдан, който живеел в Юданово (Ιουντάνοβο) и Геракар, който живеел в Геракаре (Γερακαρέ). Тези три населени места се свързали поради страх от бандити.
В края на XIX век Фращани е чисто българско село. Жителите на селото се занимават с рударство, като промиват руда по склоновете на Шарлия и я продават в другите мървашки села. След западането на рудодобива фращани започват да се занимават със земеделие, скотовъдство и кираджийство.
Църквата „Света Троица“ в Горно Фращани е от първата половина на XIX век, а „Света Марина“ в Долно Фращани е от 1836 година.
Жителите на Фращани участват активно в Кресненско-Разложкото въстание през 1878 година.Христо Христов. „Аграрните отношения в Македония през XIX и началото на ХХ век“. София, 1964.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Фращене (Fraschténe) е посочено като село със 107 домакинства с 345 жители българи. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Фращани:
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Фращани като село с 227 български къщи.
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно Фращанъ живеят 545, а в Долно Фращанъ – 780 българи.
Всички жители и на двете села са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Фращани има 1120 българи екзархисти, а в Горно Фращани – 768. И в двете села функционират български училища. На 16 юли 1909 година видният екзархист Костадин Петров е убит от гръцки терористи между селата Календра и Еникьой.Дебърски глас, година 1, брой 16, 19 юли 1909, стр. 4.
В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Фращани учител е Велик Георгиев, където учениците са 28 (27 момчета и 1 момиче), а в Долно Фращани учител е Паско Илиев, където учениците са 29 (27 момчета и 2 момичета). Константин Георгиев посочва още, че Долно Фращани има 150 къщи, които са разположени в две махали и в двете има църкви.
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Фращани са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на войната Фращани е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава в Горно Фращани има 120, а в Долно Фращани – 150 къщи.
В Гърция Гръцката армия достига до селото на около 10 – 11 юли 1913 г.Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“. Приложение С. Няколко дена преди пристигането на гръцките войски местното население било предупредено, че гърците при окупацията ще провеждат наказателни мерки. Ще търсят първо учителя и свещеника. Учителя Велик Георгиев и други селяни натоварват каквото могат да вземат и заминават за вътрешността на България.По спомени на очевидци от селото. През юли 1913 г. селото е опожарено от гръцката армия. След Междусъюзническата война през 1913 година, по силата на Букурещкия договор, селото остава в пределите на Гърция. Според преброяването на новите провинции на Кралство Гърция от 1913 г. Горно Фращани наброява 532 души, а Долно Фращани – 691 души.Demombrement des habitants des nouvelles provinces de la Grece de 1913, Athens 1915, p. 45. След войната от Горно Фращани се изселват десет български семейства, а в 1925 година всички останали като остават само 23 гъркомански. От Долно Фращани се изселват само 10 – 15 семейства, а останалите гъркомански остават в селото. Бежанците от Горно Фращани са заселени в село Цар Калоян, Пловдивско, Пловдив, Сливен, Неврокоп (Гоце Делчев), Белица, а от Долно Фращани в Свети Врач (Сандански) и Неврокоп.
В 1927 година селото е прекръстено на Орини, в превод планинско. По спогодбата „Моллов – Кафандарис“ и предхождащите я споразумения, имотите на емигриралите българи са оценени от смесени комисии на много ниски цени и ликвидирани от гръцка страна с издаването на облигации и бонове. Облигациите се търгуват на безценица в България, а които не са продадени, с идването на комунизма са анулирани.
По време на Гръцката гражданска война цялото население на селото е интернирано в Сяр. Жителите на Фращани и до днес говорят български език.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Фращани на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Кукливец или Куклиш Κούκλιβετς Куниес Κούνιεςвръх и планинско пасище на ЮЗ от Фращани и на СИ от Мелникич; от кукла и наставка -иш, сравнимо с Черепиш, Куклиш Дебел Бурун Ντεμπέλ Μπουρούν Митес Μύτεςместност на ССИ от Мелникич Бърцето Μπαρσέτο Хамоклада Χαμόκλαδαместност на Ю от Мертатово Кайнарджа Καϊναρτζή Анавалуса Άναβάλλουσαрека, която минава И от Мертатово Али Άλή Капетануди Рема Καπετανούδι Ρέμαрека на З от Мертатово Юреси Γιουρέσι Ефодос Έφοδοςместност на ЗСЗ от Мертатово Сусуле или Суруле Σουρουλές Неротопос Νερότοπος Кайнарджа Καϊναρτζή Лекани Λεκάνηместност на С от Мертатово Сиврика Σιβρίκα Митерон Μυτερόνвръх на ССЗ от Мертатово Ляска Λιάσκα Фундукия Φουντούκιαрека, която минава З от Мертатово Вискова нива Βίσκοβα Νίβα Висиниес Βυσινιέςместност на С от Мертатово Мустец Μούστετς Вамено Рема Βαμένο Ρέμα река Груневица Γκρουνέβιτσα Ано Мерос Άνω Μέροςместност на СИ от Горно Фращани Дренец Ντένετς Селома Σέλωμαвръх на СЗ от Горно Фращани (1138,6 m) Али Баба или Фрътската река Άλή Μπαμπά Профити Илия Рема Προφήτη Ήλία Ρέμαреката на Фращани, извираща под връх Али Баба, ляв приток на Серовица Кремене Κρέμενε Фотини Корифи Φωτεινή Κορυφήвръх на СЗ от Горно Фращани Чуклата Τσούκλατα Ктипима Κτύπημα връх на ССИ от Горно Фращани (1323,2 m); от чука с епентеза на л Демир Капия Δεμιρ Καπί Сидеропетра Σιδερόπετραвръх на СЗ от Горно Фращани (1489 m) Кур Κούρ Λόφος Ликофолия Λυκοφωλιάвръх на ССЗ от Горно Фращани (1666,8 m) Сувата Σουβάντα Ормитирион Όρμητήριονвръх на ССИ от Горно Фращани (1400 m) Чакъла Τσακούλα Петалон Πεταλλονскалист склон с терасовидни ниви на И от Долно Фращани Модела Караагач Μοντέλα Καραγάτς Фтелия Φτελιάместност на ЮЗ от Долно Фращани и на СИ от Мрамор Песешово Πεσέσοβο Фрактис Φράκτηςместност на И от Долно Фращани
Личности Родени във Фращани Андон Христов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина, от Долно Фращани Атанас Дуалчев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков Атанас Иванов Дерменджиев (1912 – ?), участник в Гражданската война на страната на ДАГ (1947 – 1948), ранен е изпратен на лечене във Варна, където остава да живее, оставя спомени Атанас Продромов (Проданов), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, роден в Долно Фращани Велик Георгиев (1883 – 1947), учител в Горно Фращани до 1913 г. Димитър Аргиров, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина Димитър Илиев Терзийски, български революционер от ВМОРО Кръсте (Кръсто, Кръстьо) Стефанов, македоно-одрински опълченец, 22 (24, 25)-годишен, от Долно Фращани, земеделец и кираджия, II отделение, четата на Михаил Чаков, четата на Яким Траянов, 1 рота на 14 воденска дружина, родом от Долно Фращани Петър Иванов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина Петър Пантушев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина Стоян Занев (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева и 4 рота на 5 одринска дружина Стоян Зарев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина Тодор Запрев (Запров, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, златар, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина, роден в Долно Фращани Тодор Янев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков
Бележки
Категория:Села в дем Сяр Категория:Шарлия