Замък

За̀мъкът е вид сграда или комплекс от сгради с укрепителни и отбранителни функции, строена по време на Средновековието в Европа и Близкия изток за европейската аристокрация. Въпреки че съществуват различни мнения за основното предназначение на замъците, най-често така се наричат частните или държавни укрепени резиденции на монарси, феодали или благородници. Различават се от крепостите по това, че те са резиденции, с присъща жилищно-представителна функция, а от укрепените градове по това, че не са съоръжения за обществена защита. Терминът се използва за разнообразни постройки от фортове, разположени на хълм, до провинциални имения. За периода от 900 години, през който са строени замъци, последните приемат най-различни форми с разнообразни допълнения, но някои части, като например крепостни стени и бойници, остават тяхна обща характеристика и се срещат почти навсякъде.

В Западна Европа замъците се появяват през IX и X век след разпадането на Франкската империя, в резултат на което територията ѝ е поделена между отделни принцове и благородници. Укрепленията упражняват контрол над областта непосредствено около тях и са едновременно пригодени за отбрана и нападение. Те осигуряват основата, която може да послужи за започване на внезапни атаки или търсене на защита от враговете. Макар че често са подчертавани предимно военните приложения на замъците, тези здания служат също така като административни центрове и символи на властта, подчертаващи и узаконяващи социалния статут на владетеля. Градските замъци са използвани за контрол над масите и важните търговски пътища, докато провинциалните често се намират в близост до архитектурни или природни особености, които са от съществено значение за общността, например мелници или плодородна земя.

Замъците първоначално се строят от дърво и пръст, като по-късно за усилване на защитата се използва камък. Ранните замъци често търсят природни, естествени защити и по тази причина не включват кули и бойници, разчитайки на централната защитна част. В края на XII и началото на XIII в. се появява научен метод за строеж на замъци. Това води до появата на кули с отдаване на специално значение на фланговото обстрелване. Повечето нови замъци са многоъгълни или разчитат на концентрична защита – състоят се от няколко етапа от укрепления, намиращи се едно в друго, способни да функционират едновременно за максимално увеличаване на отбранителната способност. Тези промени в отбраната се приписват на смесица от технологии, използвани по време на Кръстоносните походи и на тези, вдъхновени от по-древни съоръжения като например древноримските фортове. Не всички елементи на замъка са военни по природа. Такива като рова например се превръщат от защитни допълнения в символи на власт и могъщество, строени за да впечатляват и доминират околния пейзаж.

Макар че барутът се появява в Европа още през XIV в., запалителната смес не променя значително строежа на замъците до XV в., когато артилерията става достатъчно мощна и способна да пробие каменните стени като ги разрушава постепенно. Въпреки че замъците продължават да се строят и през XVI в., снабдяването им с нови приспособления против топовните атаки, ги правят неудобни и нежелани места за пребиваване. Като резултат от това истинските замъци западат и са заменени от артилерийски фортове без никаква административна роля и от провинциални имения без защити. От XVIII век се възобновява интересът към замъците и се изграждат нови замъци като част от романтическото възраждане на готическата архитектура, но тези замъци не се използват за военни нужди.

Дефиниция Етимология Думата „замък“ сама по себе си не се среща в средновековния български език и не се използва никъде из останалите оттогава извориЗамъкът – Bazileus.eu. Тя навлиза в България едва през XIX в., като за един от първите, които я използват, се смята чехът К. Иречек. Думата има славянски произход и се е образувала от чешки zámek през полски zamek и руски зáмок. Първоначално е използвана като замок (1856) с мн.ч. замкы (1861) и впоследствие замкове (1873). Чешката дума от своя страна калкира от немското slōz (ключалка, средновековна крепост), а тя от латинската дума clūsa (крепост).Български етимологичен речник на БАН, том I (А-З) – стр. 599 Най-ранното споменаване на думата „замък“ е открито от Фр. фон Миклошич в документ от ХVІ век. Друго споменаване на думата е в строителен каменен надпис от замъка Soroca, Молдавия, датиран в края на ХVІ или първата половина на ХVІІ век, гласящ: „Сладил сий замок...Якоп“.Попов (2011) – стр. 65 – 66 и цитираната тук литература

Определящи характеристики

Обяснено най-просто, замъкът се дефинира сред учените като „лична, укрепена резиденция“.Coulson (2003) – стр. 16 За разлика от по-ранните крепости като англосаксонските укрепления, подобни на землянки, или от оградените със стени градове от Изтока като Константинопол и Антиохия, замъците не са обществени защитни съоръжения, а са строени от и са притежание на местен благородник (най-често феодал).Liddiard (2005) – стр. 15 – 17 Съответно те могат да бъдат предназначени за самия васален благородник или за неговия сеньор. Фундаментът на феодалната ленно-васална система се гради на връзката между сеньора и васала, като в замяна на военна служба сеньорът дава на своя суверен земя и изисква лоялност.Herlihy (1970) – стр. xvii–xviii В края на XX в. се обуславя тенденция към уточняване на дефиницията на замък чрез добавяне на критерий за феодална собственост, при което замъците се обвързват единствено със средновековния период. Не е задължително това обаче да отговаря на терминологията, използвана през Средните векове. През Първия кръстоносен поход (1096 – 1099) западноевропейските армии се натъкват на укрепени населени места и фортове, които те наричат замъци, ала които не биха се считали за такива от гледна точка на съвременната дефиниция.

Замъците служат за голям брой нужди, най-важните от които са военна защита, администрация и контрол върху местните пътища, търговия, индустрия и други. Освен като отбранителни конструкции, замъците се използват и за офанзивна база (още щаб), откъдето да започват атаките в чуждата територия. Например в Англия норманите създават редица замъци едновременно за отбранителни нужди и за умиротворяване на местните жители.Friar (2003) – стр. 47 Докато Уилям Завоевателят завзема земите на острова, движейки се на север, той укрепява ключови позиции в териториите, падащи под негова власт. В периода 1066 – 1087 построява 36 замъка като Уорик, който се използва като отбранителен форт срещу въстанията и бунтовете в Централна Англия.Liddiard (2005) – стр. 18Stephens (1969) – стр. 452 – 475 Към края на Средновековието замъците постепенно губят своята военна значимост заради появата на мощни оръдия и постоянни артилерийски фортове.Duffy (1979) – стр. 23 – 25 Като резултат се променя предназначението на замъците, които се превръщат предимно в резиденции на благородници, затвърдяващи символично тяхната власт.Liddiard (2005) – стр. 2, 6 – 7

Терминът „замък“ също е погрешно използван за обозначаване на постройки като фортификациите от Желязната епоха, например замъка Мейдън в Дорсет.Creighton & Higham (2003) – стр. 6 – 7 Замъкът се използва като крепост и затвор, ала е още място, където рицарят (или съответно аристократът) може да пирува и да се весели със своите другари. С течение на времето естетиката взима връх в архитектурата на замъците, защото външният вид и размер са отражение на престижа и мощта на притежателя – често зад крепостните стени се намират уютни домове. Макар замъкът дълго време да осигурява защита срещу противникови сили, в крайна сметка той бива заменен от провинциални имения с висок статут.Liddiard (2005) – стр. 2 Широко разпространено е разбирането, че замъците са свързани единствено с Европа, където се зараждат, и със Близкия изток, където са пренесени от кръстоносците.Allen Brown (1976) – стр. 2 – 6 Противоречащи на това схващане са аналогичните постройки, издигнати в Япония през XVI и XVII в. Те се развиват без пряка връзка и влияние от Европа и, както се изразява военният историк Стивън Търнбул, „имат изцяло различна история на развитие, строени са по съвсем различен начин и са проектирани да издържат на атаки от коренно различно естество.“Turnbull (2003) – стр. 5

Съставни елементи Донжон

Донжонът представлява величествена кула с големи размери и обикновено е защитаваното място в замъка преди използването на концентрична защитна система.Friar (2003) – стр. 163 Думата донжон е френска с латински корени (от dominus – господар), а на латински се използва и turris. В английския думата за тъмница (dungeon) е неправилна форма на donjon.Cathcart King (1988) – стр. 188

Макар да е най-здравата част от замъка и последното убежище на бранниците след падането на другите защити, донжонът не стои празен в мирно време, а се използва като резиденция на властелина на замъка, негови гости, или представители.Cathcart King (1988) – стр. 190 Това е обичайно най-вече за Англия, където след нормандската инвазия от 1066 г. „нашествениците живеят дълго време в състояние на постоянна бдителност.“Barthélemy (1988) – стр. 402 Извън острова съпругата на владетеля управлява отделно жилище (на латински domus, aula или mansio) в близост до донжона, а самият донжон се използва като казарма и щаб. Впоследствие двете функции се сливат в една сграда с големи прозорци по горните етажи.Barthélemy (1988) – стр. 402 – 406 Огромните вътрешни пространства на останалите от миналото донжони често водят до грешни заключения; в Средновековието те са разделени на няколко стаи с тънки прегради, подобно на днешните офиси. Дори и в големите замъци централната зала е разделена само чрез преграда от покоите на властелина.Barthélemy (1988) – стр. 416 – 422

Крепостна стена

Крепостните стени са защитни стени, затварящи основните сгради на замъка в отбранителен пръстен. Те трябва да са достатъчно високи, за да затруднят максимално преминаването чрез стълби, и достатъчно дебели, за да устоят на обстрел от обсадни машини, които включват и артилерия след XV в. Типичната крепостна стена има дебелина от 3 метра и височина от 12 метра, макар подобни размери да варират силно за отделните видове замъци. За да се предотврати подронването им чрез подземни тунели, около основните на стените често се полагат покривни слоеве от камък. Проходи по върха на стената позволяват на бранниците да обстрелват враговете отдолу, а зъбците и бойниците им осигуряват допълнителна защита. Крепостните стени са осеяни с крепостни кули, които позволяват страничен обстрел по продължението на стената.Friar (2003) – стр. 86 Амбразурите не са често срещани в Европа до XIII в. заради опасенията, че ще намалят здравината на стените.Cathcart King (1988) – стр. 84

Ров

Ровът е защитен изкоп със стръмни страни, който може да бъде сух или пълен с вода. Целите на подобно съоръжение са две: да се спре приближаването на устройства като обсадни кули до крепостните стени и да се предотврати подземно подкопаване. Пълните с вода ровове се срещат най-често в ниски местности. Над тях обикновено има подвижен мост, който понякога е заменен от каменен статичен такъв. Укрепени острови може да се допълнят към рова, което осигурява още една отбранителна линия. Водните защити като ровове и естествени езера имат предимството, че диктуват откъде и как ще се приближи врагът.Friar (2003) – стр. 208

Замъкът Карфили от XIII в. се простира върху повече от 30 акра (12 хектара), а водните защити, създадени чрез наводняване на долината южно от замъка, са сред най-големите в Западна Европа.Friar (2003) – стр. 210 – 211

Порта