Битката при Термопилите е сражението, с което започва Втората гръко-персийска война. Първата гръко-персийска война между войските на Дарий I водени от Мардоний и гръцките полиси започва с инвазията на персите по бреговете на Беломорска Тракия 12 години преди битката при Термопилите през 480 г. пр.н.е. и завършва с тежко поражение за Персия в битката при Маратон на 10 септември 492 пр.н.е. По съвременни изследвания и анализ на археологически първоизточници битката на Термопилите се води от 11 до 13 август 480 пр.н.е. След тридневна офанзива нашественическата персийска армия надделява над силите на защитниците и проходът пада. Самоотверженото поведение и тактиката на защитниците на Термопилите често се използват като пример за доброто използване на терена и съоръженията (както и добрата лична военна подготовка) като фактори, помагащи на малобройна част да удържи натиска на многократно превъзхождащи я сили и е станало символ на кураж срещу изключително надмощие на противника.
Извори за битката Битката при Термопилите е важно събитие в историята на Древна Гърция, което обаче не е отразено обстойно от съвременници, а разчитаме на разказите на Херодот (том втори, книга VІІ, глави 198 – 200: подготовката, а глави 201 – 242: същинското сражение, Диодор СицилийскиDiodorus Siculus. Diodorus of Sicily in Twelve Volumes with an English Translation by C. H. Oldfather. Vol. 7. Cambridge, Mass.: Harvard University Press; London: William Heinemann, Ltd. (1989); OCLC: 24758311; ISBN:0674994280 (книга ХІ, глава 5 – 11), донякъде на Плутарх (в „Живота на Темистокъл“ и в книгата му с есета „Моралия“)Плутарх, Темистокъл 524 – 459 пр.н.е. Themistocles на английски може да се намери в Plutarch. Leonidas, son of Anaxandridas. „Apophthegmata Laconica.“ Moralia. From Loeb Classical Library edition Vol. III. (1931) pp. 348 – 349:225.c.(11) и Есхил (в пиесата му „Персите“). Единственият истински съвременник на конфликта е Есхил, който загубва брат си в битката при Саламин, но неговият интерес към историята е от гледната точка на драматург и в драмата „Персите“ засяга психологическите моменти на гръко-персийските войни през очите на „другия“ (т.е. на врага). Поради патриотичния патос на Херодот много по-късни историци гледат на числата в неговите „Истории“ като нереални (в най-добрия случай), но имайки най-подробно описание на битката, той и Диодор Сицилийски се смятат за първични извори. От Плутарх до нас е достигнала в книга с афоризми измежду другите крилати изрази на Леонид и фразата „Елате ги вземете“ (оръжията ни...), но и Плутарх е доста отдалечен от събитията автор.
Предистория на битката Милтиад Младши, героят от Първата гръко-персийска война, умира в немилост в Атина след една несполучлива експедиция срещу сепаратисткия остров Парос. Темистокъл е най-влиятелният политически водач; той вижда опасността и предвижда мерките, за да се справи с нея. По негов съвет народът решава извънредните доходи от сребърните мини в Лаврион да се предназначат за създаването на флота от 200 триери. Спарта, опираща се на древната си слава и на поддръжката на своите съюзници, застава начело на гръцките градове, решили да се борят дружно за свободата си. Сложен е край на междуособните войни. Преди войната те се съветват с оракула в Делфи и той им предсказва, че Спарта ще изгори или в замяна, земята ѝ трябва да плаче за загубата на един от царете си.
Преговори Непосредствено след акостирането на персийската флота и придвижването на персийските войски към Термопилите преди битката, Ксеркс изпраща пратеници до различните гръцки полиси, предлагайки на гърците възможността да се подчинят Херодот VI, 48, което би спомогнало за избягване на военния конфликт и би им гарантирало благосклонността на владетеля. Много от северните области приемат предложението на Ксеркс и връщат „вода и земя“ в знак на покорство. Приемат го племената тесалийци, долопи, енианийци, переби, локридци, магнезийци, малийци, ахейците от Фтия и тиванци.Херодот VII, 131. Така всички гръцки градове от границата на Тесалия до залива на Патра (без западните области – Епир, Етолия и Акарнания) се подчиняват на персите. Само Атика, Платея, Евбея, Коринт, някои от островите и по-голямата част от Пелопонес защитават независимостта си. Като пример на благосклонността на Ксеркс, военачалникът на Ксеркс, Хидарн, предлага на лакедемонците пратеници до гръцките държави, постове на сатрапи в бъдещите гръцки провинции на Персия като отплата за успеха им да подчинят на властта му гърците и спартанците. Пратениците отхвърлят с презрение предложението. Херодот VII, 135 Докато северните територии прекланят глава пред Ксеркс и войската му, атиняни и пелопонесци, както и градовете помежду тях не се предават. Според традицията покоряващите се изпращат като отговор на завоевателя в знак на покорство символични земя и вода, които се прибират от усърдните персийски чиновници и се съхраняват в архива на империята. На пратеничеството на Ксеркс атиняните отвръщат като хвърлят емисарите му в една яма – да си вземат пръст. Спартанците по подобие на атиняните ги хвърлят в кладенец, с пожеланието да си изкопаят земя колкото им трябва и да си нагребат и вода.Херодот. VII, 133 Убийството на пратеници е противно на тогавашните междудържавни традиции; поради това спартанците, без да ги принуждава някой, изпращат като отплата за стореното двама свои доброволци. Те със сигурност трябва да са знаели, че ще бъдат убити, но независимо от това отиват. Ксеркс обаче ги пощадява, като казва, ...че ако онези постъпват варварски не значи, че и ние трябва да направим същото и като показва истинско великодушие, ги изпраща да си вървят „по живо по здраво“, според част 134 – 137 от Историите на Херодот.
Конгресът в Коринт Следващият път, когато Ксеркс отново изпраща посланици до гръцките държави, малко преди битката на Термопилите, по явни причини не изпраща до Атина и Спарта.Херодот (англ.) VII, 32 Около тези две водещи държави се присъединяват и други съюзници. В късното лято на 481 пр.н.е. в Коринт се събират делегати на всички съюзници. Херодот (англ.) VII, 145. Историята не споменава съвременния термин „конгрес“, който ние използваме когато става дума за среща на делегати с правомощия да гласуват и да изразяват волята на изпратилите ги, или друг античен еквивалент, но на този (за краткост) конгрес те обменят клетви за взаимопомощ и изразяват с това волята на градовете си държави, а също заседават за да вземат съвместни военно-стратегически решения. Така се създава коринтският конфедеративен съюз. Той има правомощия да изпраща посланици в търсене на външна подкрепа от съседите и да изпраща войскови части по стратегически отбранителни места след обща консултация. Херодот не формулира никакво конкретно или абстрактно име за този съюз, но го нарича простичко само οἱ Ἕλληνες (гърците) или „гърците, заклели се в съюзничество“ според превода от древногръцки на Godley, или „взаимно свързалите се гърци“...според превода от древногръцки на Rawlinson Херодот VII, 148 Спарта и Атина имат водеща роля в този конгресХеродот VII, 161, но интересът на всяка една от градовете държави играе определена роля за оформяне на отбранителната стратегия. Много малко достига до нас за механизмите на работа в тази организация на гръцките държави или за това какво точно се дискутира на заседанията в Коринт, но със сигурност основната тема е персийската експанзия и нашествието по техните земи. От общо близо 700 гръцки градове едва една десета (или около 70) изпращат делегати.
Стратегията на гърците Коринтският конгрес първо изпраща войска от 10 000 гърци в това число хоплити и конница в Темпейската долина, където смятали, че персите възнамеряват да преминат. Войската включва лакедемонци, предвождани от Еванет, непринадлежащ на спартанското царско семейство, и атиняни, водени от Темистокъл. Предупредени от Александър I Македонски, че долината може да се премине и отдругаде и че войската на Ксеркс е с голямо числено надмощие, гърците решават да не се опитват да ги спират там и бързо напускат така превърналата се в нестратегическа долина (внезапно с разкритието на обходните трасета).Херодот VII,173. Пространно описание на приетото решение и преминаването на Ксеркс през Тесалия може да се намери на английски език в Downloadable Google Books
След отказването от Темпейската долина обединените гърци решават, че следващият стратегически пунктPersian Fire, p 288. Holland, T. Abacus, ISBN 978-0-349-11717-1 за спиране напредването на персийските войски е проходът Термопили.Херодот VII, 175 Решават да ги укрепят като поправят старата оградна стена и да ги охраняват; за целта изпращат флота да заварди нос Артемизион (стратегическа морска теснина), поради факта че силите на Ксеркс се поддържат с провизии, доставяни по море. (По времето на битката при Термопилите при нос Артемизион също се провежда битка между двата флота, при която гърците отстъпват, но провалят персийския опит за подкрепа от морето). Освен това предотвратяват опита на персите да прекосят Малякския залив и да обградят гръцката армия. По думите на Джордж Гроут: „... окупирането на северната част на Евбейския проток било безценно за предотвратяването на проникването на персийските войски в тила на защитниците на Термопилите.“. Книгата е на английски език: Throughout the decades many editions of Grote have been published. The page numbers depend on the edition. This quote is near the beginning of the chapter.
Гръцката стратегия се потвърждава в една надгробна реч, прознесена от оратора ЛизийЛизий, Надгробно слово II, Част 30, преведена на английски от W.R.M. Lamb. Речите на Лизий могат да бъдат намерени на по-сетне в същия век: Но докато останалата част на Гърция показвала тези си наклонности [бел. на прев.: да се присъединят към персите], атиняните, от своя страна, отплавали с корабите си с ускорено темпо да осигурят стражата на Артемизия; докато спартанците и други от съюзниците им се отправили към Термопилите, смятайки, че теснината на терена ще им позволи да блокират успешно прохода.
Дата на битката Датата на битката е обект на дискусии и проучвания понеже няма сигурен източник от древността, който да позволили по-прецизна датировка на събитието. Има ред отметки в Историята на Херодот, които позволяват да се очертае един сравнително обширен период от 34 – 36 дни, през който са могли да станат сраженията. По-долу е поместена таблица с по-популярните дати, възприети от съвременните исторически среди. Също така се срещат и съвсем ранни непоместени в таблицата дати, (през месец юли), но това би било в разрез с повествованията на Херодот, Диодор и Есхил.
+ ПРЕДПОЛАГАЕМИ ДАТИ НА БИТКАТА ПРИ Термопилите през 480 г. пр. Хр.ДАТАИЗТОЧНИККЪМ ИЗТОЧНИКА (източниците са на английски език)02 – 04.VIIIЧарлз Хигнет, 1963Инвазията на Ксеркс в ГърцияCharles Hignett – 'Xerxes Invasion of Greece' (1963)11 – 13.VIIIДжон Лазенби, 1993 Защитата на ГърцияLazenby, J. F., The Defence of Greece (Warminster, 1993)18 – 20.VIIIПитър Грийн, 1996 Ксеркс при СаламинPeter Green – 'Xerxes at Salamis' (1970), revised edition 'The Greco-Persian Wars' (1996)18 – 20.VIIIЪрни Брадфърд, 1980 Годината на ТермопилитеErnle Bradford – 'The Year of Thermopylae', (1980) U.S. edition 'The Battle for the West, Thermopylae'19 – 21.VIIIФилип Стийл, 1993 ТермопилитеPhilip Steele – 'Thermopylae' (1993)20 – 22.VIIIФилип Стийл, 1995 ТермопилитеPhilip Steele – 'Thermopylae' (1993)-СЕПТЕМВРИ -А. Бърн, 1984 Персийските войниA. R. Burn – 'The Persian Wars' (1962), revised edition 'Persia and the Greeks' (1984)
Сили на войските