Айседора Дънкан (, известна като Isadora Duncan) е американска танцьорка от ирландски произход, смятана за основателка на модерния танц. Тя внася в танца естественост, спонтанност и свобода по модела на античните гръцки фигури. Танцува боса, покрита само с няколко воала. Живее в Западна Европа и СССР от 22-годишната си възраст до смъртта си.

Биография Произход и младежки години Айседора Дънкан е родена в Сан Франциско и е най-малкото от четирите деца на Джоузеф Чарлз Дънкан (1819–1898), банкер, минен инженер и ценител на изкуствата, и Мери Айседора Грей (1849–1922). Нейни братя са Огъстин Дънкан и Реймънд Дънкан, а сестра ѝ Елизабет Дънкан, която също е танцьорка. Скоро след раждането ѝ, баща ѝ е замесен в нелегални банкови сделки и семейството му изпада в изключителна бедност. Родителите ѝ се развеждат, когато е още пеленаче, а майка ѝ се премества със семейството си в Оукланд, Калифорния, където работи като шивачка и учителка по пиано. От 6- до 10-годишна възраст Айседора посещава училище. Тъй като семейството е много бедно, тя и братята и сестра ѝ трябва да допринасят за семейния бюджет, като преподават танци на други деца.

Семейството се мести в Чикаго, а по-късно и Ню Йорк. През 1896 г. Дънкан става част от театралната трупа на Огъстин Дали в Ню Йорк, но скоро тя се разочарова от формата и жадува за различна среда с по-малко йерархия. Баща ѝ, заедно с третата си съпруга и дъщеря им, умират през 1898 г., при катастрофа с британския пътнически параход SS Mohegan край бреговете на КорнуолEan Wood, Headlong Through Life: The Story of Isadora Duncan (2006), p. 27: They...would all be drowned, along with 104 others, when the S.S. Mohegan, en route from London to New York, ran aground on the Manacle Rocks off Falmouth, in Cornwall.. Когато Айседора е на 21 години, семейството се установява в Лондон и тя се отдава на изучаване на изкуството. Посещава Германия, Франция и Русия. Създава свои школи в Русия и САЩ.

Професионална танцьорка

Личен живот

Както в професионалния, така и в личния живот, Дънкан не се придържа към традиционните представи и морал. Тя е бисексуалнаStern, Keith. Queers in History: The Comprehensive Encyclopedia of Historical Gays, Lesbians, Bisexuals, and Transgenders BenBella Books, 2009. ISBN 978-1-935251-83-5. p. 148 и атеисткаMazo, Joseph H. Prime Movers: The Makers of Modern Dance in America. New York: Morrow, 1977. Print. и споменава за своя афинитет към комунизма по време на последното си турне в Съединените щати през 1922–23 г. Тя размахва червен шал, оголва гърдата си на сцената в Бостън и заявява: „Това е червено. Аз също!“

Дънкан ражда две деца, и двете извънбрачни. Първото – Дейдри Беатрис (родена на 24 септември 1906 г.) е от театралния дизайнер Гордън Крейг, а второто – Патрик Огъст (роден на 1 май 1910 г.), от Парис Сингър, един от многото синове на магната на Сингер Корпорейшън, Айзък Сингер. През 1913 г. двете ѝ деца – дъщеря ѝ Дейдри на 7 и синът ѝ Патрик на 5, загиват при автомобилна катастрофа в Париж, когато колата, в която се намират, се преобръща и пада в Сена. След тяхната смърт тя и Сингер се разделят.

След инцидента Дънкан прекарва няколко месеца, възстановявайки се на остров Корфу с брат си и сестра си. След това прекарва няколко седмици в морския курорт Виареджо с актрисата Елеонора Дузе. Фактът, че Дузе току-що е прекъснала връзка с непокорната млада феминистка Лина Полети, подхранва спекулациите относно естеството на връзката между Дънкан и Дузе, но никога не е имало индикации, че двете наистина имат романтична връзка.

В своята автобиография Дънкан разказва, че е молила млад италиански непознат, скулптора Романо РоманелиGavin, Eileen A. and Siderits, Mary Anne. Women of vision: their psychology, circumstances, and success. 2007, да спи с нея, защото иска друго бебе. Тя забременява от него и ражда син на 13 август 1914 г., но бебето умира малко след раждането.

През 1921 г., след края на Руската революция, Дънкан се премества в Москва, където се запознава с известния поет Сергей Есенин, който е 18 години по-млад. На 2 май 1922 г. те се женят и Есенин я придружава на турне из Европа и САЩ. Бракът обаче е кратък и през май 1923 г. той напуска Дънкан и се връща в Москва. Две години по-късно, на 28 декември 1925 г. е намерен мъртъв в стаята си в хотел в Санкт Петербург при явно самоубийствоS.A. Yesenin. Life and Work Chronology . The Complete Works by S.A. Yesenin in 7 Volumes. Nauka Publishers, 2002 // Хронологическая канва жизни и творчества. Есенин С. А. Полное собрание сочинений: В 7 т. Москва: Наука; Голос, 1995-2002..

Дънкан има връзка с поетесата драматург Мерседес де Акоста, както е документирано в множество писма, които те си пишат една на другаHugo Vickers, Loving Garbo: The Story of Greta Garbo, Cecil Beaton, and Mercedes de Acosta, Random House, 1994..

Смърт

Две години след смъртта на Есенин тя умира при нелепи обстоятелства – возейки се в колата на свой приятел (на 14 септември 1927 г., в Ница, Франция), шалът ѝ се оплита в колелото на автомобила и я задушава преди шофьорът да разбере за инцидента. Погребана е в гробището Пер Лашез.

През 1968 г. биографията ѝ е екранизирана в биографичния филм „Айседора“ (Любовта на Айседора) с участието на Ванеса Редгрейв, Джеймс Фокс и Джейсън Робардс.

Вижте също Известни хора, загинали при пътна катастрофа

Литература на български език Айседора Дънкан, „Моята изповед“, Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1992 Карола Щерн, „Айседора Дънкан и Сергей Есенин – поетът и танцьорката“, ИК „ЕА“, Плевен, 1997, ISBN 954-450-071-5

Източници

Външни препратки Фондация „Айседора Дънкан“ Биография на Айседора Дънкан, сайт на Музея на град Сан Франциско Агата Радзиевич, Айседора Дункан, великая "босоножка", 26.05.2003

Категория:Американски актриси Категория:Американски комунисти Категория:Американски танцьори Категория:Американски автобиографи Категория:Псевдоними Категория:Бисексуални Категория:ЛГБТ актьори и актриси Категория:ЛГБТ танцьори Категория:ЛГБТ личности от САЩ Категория:Родени в Сан Франциско Категория:Починали в Ница Категория:Жертви на пътнотранспортни произшествия Категория:Погребани на Пер Лашез