Руската гражданска война () е гражданска война между множество политически, етнически и социални групи в бившата Руска империя, предизвикана от свалянето на руското временно правителство по време на Октомврийската революция през 1917 г. В нея участват много групи, които се борят да определят политическото бъдеще на Русия. В резултат на победата на болшевиките във войната в по-голямата част от територията ѝ е образувана Руската социалистическа федеративна съветска република, а по-късно и Съветският съюз. Финалът на Гражданската война бележи края на Руската революция, едно от ключовите събития на XX век.

Руската монархия приключва с абдикацията на император Николай II по време на Февруарската революция и Русия навлиза в период на бурни политически промени. Те достигат кулминацията си през същата година с Октомврийската революция, при която болшевиките свалят Временното правителство на новата Руска република. Болшевишкото завземане на властта не е всеобщо прието и страната изпада в конфликт, който между май и юни 1918 г. прераства в пълномащабна гражданска война. Двете най-големи воюващи страни са Червената армия, водена от болшевиките начело с Владимир Ленин, и силите, известни като Бяло движение (и неговата Бяла армия), водени главно от офицери на Руската империя, обединени около фигурата на Александър Колчак. Освен това, в конфликта срещу болшевиките са въвлечени съперничещи си войнствени социалисти, по-специално украинските анархисти от Махновщината и левите социалисти-революционери (есери). Те, както и зеленоармейците, се противопоставят на болшевиките, на белите и на чуждестранните интервенти.Russian Civil War Encyclopædia Britannica Online 2012 Тринадесет чуждестранни държави изпращат военни сили срещу Червената армия, по-специално съюзниците от Антантата, чиято основна цел е да възстановят Източния фронт на Първата световна война. Три чуждестранни държави от Централните сили също се намесват, съперничейки на интервенцията на Антантата с основна цел да запазят териториите, получени от тях според Брест-Литовския договор, сключен през март 1918 г. със Съветска Русия.

Болшевиките първоначално консолидират контрола си над по-голямата част от бившата империя. Спешно сключват Брест-Литовския мирен договор, приет нееднозначно вътре в страната, и Русия излиза от войната. През май 1918 г. Чехословашкият легион вдига бунт в Сибир. В отговор съюзниците от Антантата започват интервенция в Северна Русия и Сибир. Това, в съчетание със създаването на алтернативно Временно всеруско правителство от Александър Колчак през септември 1918, води до свиване на контролираната от болшевиките територия до европейска Русия и части от Централна Азия. През 1919 г. Бялата армия предприема офанзиви на трите фронта: през март на източния, през юли на южния и през октомври на западния. Настъплението на белите е спряно по-късно от червени контраофанзиви на изток и на юг и победа над Северозападната армия.

В началото на 1920 г. белите армии започват да отстъпват и са победени и на трите фронта. Въпреки че болшевиките побеждават, териториалният обхват на руската държава намалява, тъй като много неруски етнически групи използват безредиците, за да извоюват национална независимост. През март 1921 г., по време на полско-съветската война, е подписан Рижкият мирен договор, който разпределя спорните територии в Беларус и Украйна между Република Полша от една страна и Съветска Русия и Съветска Украйна от друга. Съветска Русия или нахлува в новообразуваните независими държави от бившата империя, или подкрепя местните болшевишки и социалистически сили. Естония, Латвия и Литва успяват да отблъснат съветските нашествия, докато Украйна, Беларус (в резултат на полско-съветската война), Армения, Азербайджан и Грузия биват окупирани от Червената армия. Към 1921 г. болшевиките побеждават националните движения в Украйна и на Кавказ, но антиболшевишките въстания в Централна Азия продължават до края на 20-те години на XX век.

Белите под командването на Колчак в крайна сметка са принудени да се оттеглят масово на изток (т.нар. Велик сибирски леден поход). Болшевишките сили също напредват на изток, въпреки че срещат съпротива в Чита, Якутия и Монголия. Скоро Червената армия вкарва клин между Донската и Доброволческата армия, принуждавайки ги да се евакуират по море от Новоросийск през март и от Крим през ноември 1920 г. След това до края на войната боевете са спорадични, например при превземането на Владивосток през октомври 1922 г. Антиболшевишката съпротива продължава с мюсюлманското басмаческо движение в Централна Азия и Хабаровския край до 1934 г. По време на войната са дадени приблизително между 7 и 12 милиона жертви, предимно цивилни граждани.

Предистория

Руската империя воюва в Първата световна война от 1914 г. редом с Франция и Обединеното кралство (Антанта) срещу Германия, Австро-Унгария и Османската империя (Централни сили). Събитията от Гражднската война протичат на фона на военните действия на фронтовете, неуспехите на руската имперска армия, продоволствена криза, лишения и недоволство на цивилното население.

Февруарската революция от 1917 г. води до абдикацията на руския император Николай II . Създадено е Временно руско правителство, сформирано от коалиция от центристки партии, а в цялата страна са създадени органи на самоуправление – съвети, чиито членове са работници, войници и селяни, което води до ситуация на двувластие. През септември същата година е провъзгласена Руската република, но тя има много кратък живот – 14 септември 1917 – 7 ноември 1917.

Временното правителство, водено от социалиста-революционер Александър Керенски, не успява да реши най-належащите проблеми, най-важното – да сложи край на войната. Неуспешен военен преврат от войските на генерал Лавър Корнилов през септември 1917 г. предизвиква рязко нарастване на подкрепата за болшевиките, които поемат контрола над съветите на работническите и войнишките депутати, дотогава контролирани от социалистите революционери (есери). Обещавайки край на войната и „цялата власт на Съветите“, болшевиките начело с Ленин свалят Временното правителство в края на октомври с революция, станала известна като Октомврийска революция. Първоначалният ѝ етап, който включва нападението над Петроград (днес Санкт Петербург) преминава до голяма степен без човешки жертви. Въпреки че болшевиките завземат властта, те губят от есерите изборите за Учредително събрание през 1917 г., проведени през ноември. През януари 1918 г. болшевиките разпускат законно избраното Учредителното събрание и го заменят с Конгрес на Съветите на работническите, войнишките и селските депутати (), който става върховен орган на властта. Разпускането на Учредителното събрание е одобрено от левите есери и анархистите, като и двете групи са за по-радикална демокрация. Редица видни есери са назначени в правителството на Ленин – Совнарком – и ръководят министерства в няколко ресора: земеделие (Колегаев), имоти (Карелин), правосъдие (Щайнберг), пощи и телеграфи (Прошян) и местно самоуправление (Трутовски). Болшевиките запазват свободни места в Съветите и Централния изпълнителен комитет за меншевиките и левите есери, пропорционално на техния дял от гласовете на Конгреса. След като приемат условията на Брест-Литовския договор, сключен през март с Централните сили, и Русия излиза от войната, болшевиките скоро губят подкрепата на своите крайнолеви съюзници.

Разпускане на Учредителното събрание и съпротива Изборите за Учредително събрание са искане на болшевиките срещу Временното правителство, но то непрекъснато ги отлага. След Октомврийската революция изборите са проведени от органа, назначен от сваленото Временно правителство. Изборният кодекс се основава на всеобщо избирателно право, но партийните списъци на есерите са отпреди разделянето им на леви и десни. Антиболшевишките десни есери печелят изборите с мнозинство от местата, след което Ленин публикува статия в „Правда“, в която твърди, че формална демокрация е невъзможна поради класовите конфликти, конфликта с Украйна и въстанието на Кадет-Каледин. Той твърди, че Учредителното събрание трябва безусловно да приеме правителство на съветите, в противен случай ще бъде премахнато „с революционни средства“. През есента на 1917 г. РСДРП(б) развива активна дейност, за да придобие болшинство в Съветите, на първо място в Петроград и Москва.

На 4 януари 1918 г. Всеруският централен изпълнителен комитет приема резолюция, че лозунгът „Цялата власт на учредителното събрание“ е контрареволюционен и еквивалентен на „Долу съветите“.

Учредителното събрание се събира за първи път на 18 януари 1918 г. но заседава само броени часове. За президент е избран десният есер Виктор Чернов, който побеждава подкрепената от болшевиките лява есерка Мария Спиридонова (по-късно тя напуска болшевиките и след десетилетия в ГУЛАГ е разстреляна през 1941 г.). Болшевиките разпускат Учредителното събрание още на другия ден и продължават да управляват страната като еднопартийна държава, като към 1921 г. всички опозиционни партии вече са обявени извън закона

Опозиция и репресии В страната се надига съпротива срещу болшевиките. През април 1918 г. в Москва е основан Съюз на възраждането като нелегална организация за „демократична съпротива“ срещу болшевиките, съставена от народни социалисти и „индивидуални представители“ на есери, кадети и други партии. Те си поставят задачата да подкрепят антиболшевишките сили и да създадат руска държавна система, основана на „държавно съзнание, патриотизъм и граждански свободи“, с цел освобождаване на страната от „германо-болшевишкото“ иго.

На 7 май 1918 г. в Москва заседава Осмият партиен съвет на Партията на социалистите-революционери, който призовава за спасението на Русия чрез масово движение за демокрация. Есерите решават да започнат въстание срещу болшевиките с цел да свикат отново Руското учредително събрание. Докато подготовката е в ход, чехословашките легиони свалят болшевишката власт в Сибир, Урал и Поволжието в края на май – началото на юни 1918 г. и центърът на есерската дейност се премества там. На 8 юни 1918 г. петима членове на Учредителното събрание сформират Всеруски комитет на членовете на Учредителното събрание (Комуч) в Самара и го обявяват за нов върховен орган на властта в страната. След въстание на 29 юни 1918 г. във Владивосток е образувано Временно социалистическо-революционно правителство на автономен Сибир.

През юли 1918 г. е свикан Всесъюзен конгрес на съветите, на който левите есери надигат глас срещу редица действия на болшевиките, на първо място срещу Брест-Литовския договор. В резултат болшевиките, които имат мнозинство от делегатите, изключват меншевиките и левите есери от участие в управлението и ги обявяват за контрареволюционери. Те забраняват всяка опозиционна партия, когато тя се обърне срещу съветското правителство. Скоро болшевиките започват фиизически за елиминират опозиционните политици, като първи враг са анархистите. Политиката на политически репресии и екзекуции получава името Червен терор и започва през септември 1918 г. след опитите за покушение срещу Владимир Ленин, заедно с успешните убийства на лидера на Петроградската ЧК Моисей Урицки и партийния редактор В. Володарски. Основен инструмент за масовите репресии на болшевиките е тяхната тайна полиция Чека Червеният терор е моделиран по подобие на Големият терор от Френската революцияWilde, Robert. 2019 February 20. "The Red Terror." ThoughtCo. Retrieved March 24, 2021. и се стреми да елиминира политическото несъгласие, опозицията и всяка друга заплаха за болшевишката власт .Llewellyn, Jennifer; McConnell, Michael; Thompson, Steve (11 August 2019). "The Red Terror". Russian Revolution. Alpha History. Retrieved 4 August 2021.

Формиране на Червената армия