Степната усойница (Vipera ursinii), наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae).
Разпространение и местообитание Видът се среща в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.
Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.
Подвидове V. u. eriwanensis V. u. graeca V. u. moldavica V. u. rakosiensis V. u. renardi V. u. ursinii
Описание Обикновено степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm.Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2. Отличава се от обикновената усойница (Vipera berus) по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра.
Хранене Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици.
Размножаване Ражда по 3 до 16 малки.
Отрова Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.
Източници
Категория:Фауна на Палеарктика Категория:Усойници