Сто̀ян Нова̀кович () е сръбски политик (министър-председател, министър на външните работи, на просветата), поет, писател, преводач, учен – филолог и историк, председател на Сръбската академия на науките. Известен е като основоположник на идеологията на македонизма, замислена от него като преходен етап към сърбизацията на македонските българи.

Биография Роден е през 1842 година като Коста Новакович, но по-късно превежда личното си име от латински на сръбски като Стоян. Завършва гимназия в родния си град и лицей в Белград. През 1863 година постъпва на работа в Министерството на финансите. След 1863 година е последователно гимназиален учител, библиотекар в Националния музей, министър на просветата.

През 1866 година рецензира сръбския превод на географската книга на англичанките Макензи и Ърби за Европейските провинции на Османската империя, наричайки книгата им обективна и определя като български земите южно от Охрид и северно от Солун. През 1867 година в брой 34 на белградското списание „Вила“ публикува статията „Южни слявянски езици и диалекти“, в която се казва че:

В своята „Първа сръбска читанка за нисшите гимназии и реалните училища“ от 1870 година на страница 138 пише че:

През 1873 година заедно с колегата си и мъжа на сестра му Милан Куюнджич критикува тезите на Милош Милоевич, че български земи като Македония били „сръбски“, наричайки ги „небратски и неполитични“ спрямо най-близкия на сърбите народ, припомняйки че:

От 1875 до 1880 година е преподавател в Белградския университет, член на Държавния съвет (1883) и министър на вътрешните работи (1884). Избран е за академик и председател на Академията на науките. В страница 400 на дългата си статия от 1875 година „Бугари и ньихова кньижевност“ пише, че две трети от населението на Солунския вилает са етнически българи, а на 402, позовавайки се на западноевропейския географ Хилфердинг, пише, че българо-сръбската етническа граница минава по билото на Шар планина и по река Българска Морава, признавайки за българско и Поморавието, като въпреки наличието на определени количества турци, гърци, власи и албанци в Българското землище там няма компактни „сръбски“ общности.

От 1885 до 1892 година е пълномощен министър на Кралство Сърбия в Османската империя. В ролята си на сръбски посланик в Цариград планира създаването в Цариград на сръбски вестник на име "Вардар", с основно противобългарска и гръкофилска, туркофилска, неутрална към Русия и обективна към Сърбия редакционна политика, планът за чието създаване се проваля поради войната с България през същата година, но под това име е напечатан специален календар, спомага за издаването на „Македонски буквар“ от Високата порта за сръбските училища във Вардарска Македония през 1888 г.Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 151. Става министър на външните работи през 1893 година. Като премиер (7 юли 1895 – 27 декември 1896) преориентира сръбската австрофилската външна политика в русофилска. Посланик в Париж и Петербург (1899 – 1904), а след пенсионирането отново става премиер (22 февруари – 24 октомври 1909).

Стоян Новакович е един от основателите на Прогресивната партия през 1880 г. След смъртта на Милутин Гарашанин става председател на партията. Пише стихове и разкази, превежда от руски, полски, немски и френски. Публикува сборници стихове и разкази, а през 1913 – историческия роман „Калугер и хайдутин“. Занимава се с филология, история на литературата и със събиране, издаване и тълкуване на исторически материали.

От 1877 година започва работа и в областта на културата и обществената история. В свой материал от 1893 година, изследващ легендата за любовта на сръбския княз Йоан Владимир и дъщерята на цар Самуил Косара признава българския характер на комитопулите и държавата им.Венко Марковски, "Кръвта вода не става", София, издателство на БАН, 1981 стр. 42, 71.

Доктрина Стоян Новакович е основоположник на Великосръбската доктрина. Продължавайки завещаното в „Начертанието“ на Гарашанин, Новакович в качеството си на водещ сръбски политик от края на XIX и началото на XX век, успява да наложи и утвърди в сръбската външна политика, разбирането за „богоизбраната“ и водеща роля на Сърбия в уреждането на балканските дела.

Новакович е привърженик на панславизма. Предвид слабите сръбски позиции при уреждането на македонския въпрос, понеже в сравнение не само с България, но и със Гърция и Османската империя Сърбия има по-малко исторически права над и далеч по-малко хора със самосъзнание на титулния й етнос в областта, разработва и налага македонизма като инструмент на сръбската колонизаторска политика в Македония.

Ето какво пише Новакович за македонизма като средство за антибългарска пропаганда в Македония:ДРУШТВО „СРБО-МАКЕДОНЦИ“

и още

а, ако се извоюва автономия на Македония, заявява че:

Бележки

Категория:Министър-председатели на Сърбия Категория:Българофоби Категория:Министри на външните работи на Сърбия Категория:Посланици на Сърбия Категория:Посланици във Франция Категория:Посланици на Сърбия в Русия Категория:Посланици на Сърбия в Османската империя Категория:Дейци на сръбската пропаганда в Македония Категория:Сръбски национализъм Категория:Македонизъм Категория:Панславизъм Категория:Библиотекари Категория:Сръбски поети Категория:Сръбски писатели Категория:Сръбски преводачи Категория:Сръбски историци Категория:Сръбски филолози Категория:Преподаватели в Белградския университет Категория:Академици на Сръбската академия на науките и изкуствата Категория:Сръбски учители Категория:Родени в Шабац Категория:Починали в Ниш