Донка Ушлинова

Донка Богданова, по мъж Ставрева Христова – Ушлинова, наричана Донка Комитката, е българска революционерка и военна деятелка,„Български войнъ“, книжка 9, юни 1925 г.Атанасов, Димитър. „Войводи с пагони“, Македония Прес, София, 2003. четник и терористка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Родена е в 1885 година в будното западномакедонското мияшко българско село Смилево, тогава в Османската империя. Омъжва се на 15-годишна възраст за Ставро Христов от село Лера, Битолско. В края на август 1902 година с помощта на етървата си Сребра Апостолова и съпруга ѝ Апостол убива местния дерибей Джелеб Реджо Сульов.Териториален държавен архив-Варна, ф. 13 К (Родолюбиво културно-просветно, взаимоспомагатателно и благотворително дружество „Илинден“ – Варна), оп. 1, а.е. 24, л. 20 – 22. След това тримата бягат в гората, където намират четата на ресенския войвода Славейко Арсов, който ги облича в четнически униформи. Така Ушлинова се включва в борбата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация срещу османското господство в Македония. Осъдена е задочно от османските власти, а къщата ѝ е разрушена.

В Илинденско-Преображенското въстание участва в близо 20 сражения в Битолския революционен окръг край селата Лева река, Смилево, Златари.

Христо Настев си спомня за нея:

След въстанието се прехвърля в България през Сърбия, като се установява във Варна и започва да следва там. Също там пак се събира със съпруга си.

През Балканската и Междусъюзническата война Донка Ушлинова, заедно с мъжа си, Ставро Ушлинов, е единствената жена доброволка в Македоно-одринското опълчение и служи във Втора рота на Осма костурска дружина. Участва в много боеве, като се отличава в Шаркьой, Галиполи, при пленяването на Мехмед Явер паша, Руен и Султан тепе. За проявен героизъм е произведена в чин ефрейтор и наградена с два ордена „За храброст“ – IV и III степен.

През Първата световна война Ушлинова постъпва доброволка във Втори пехотен македонски полк на Единадесета дивизия. Участва в боевете при Яребична, Дойран, Круша планина и други. Наградена е с орден „За храброст“ II степен, а по-късно в 1917 година е произведена в чин младши подофицер и е наградена с орден „За храброст“ I степен лично от главнокомандващия на действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков. Същата награда получава и съпругът ѝ. Донка Ушлинова е предложена за офицерски чин, но краят на войната осуетява повишението.

След края на войната Донка Ушлинова, заедно със съпруга си, се връща във Варна. Получава еднократна помощ от 10 000 лева, с които построяват малка къща. В 1924 година им се ражда син – Александър. До смъртта си Донка Ушлинова е членка на Варненското дружество на запасните офицери „Другарски съюз“.

Умира на 26 юни 1937 година. На погребението ѝ на 27 юни присъстват илинденци, членове на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества, на Съюза на запасните подофицери, на Женското македонско дружество, на Македонските благотворителни братства. На опелото ѝ в храма „Успение Богородично“ говори председателката на Македонското женско дружество Славова и председателят на дружество „Илинден“ Христо Настев, а на гроба ѝ председателят на Дружеството на запасните подофицери Георги Попов.

След смъртта ѝ Македонският женски съюз издава некролог:

Памет По време на българското управление в Македония жителите на Лера основават читалище „Донка и Сребра“, носещо името на двете героини от селото. На 27 юни 1943 година е положен основният камък на сградата на читалището.

На Донка Ушлинова е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София ().

Връх Ушлинова на Антарктическия полуостров е наименуван на Донка Ушлинова,Mountains of Graham Land (13), m.famousfix.com, Посетен на 26 юни 2025 г. (на английски) „участничка в българското освободително движение в Македония, награждавана за храброст във войните от 1912 – 1918 г. за национално обединение“.Ushlinova Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.

Външни препратки „Речи и подвизи на доброволката Донка Войвода“, София, 1928 година

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български подофицери от Македония Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Терористи на ВМОРО Категория:Починали във Варна Категория:Родени в Смилево Категория:Носители на орден „За храброст“ II степен Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Български имигранти от Македония във Варна Категория:Деятелки на ВМОРО