Антиномия (от старогръцки – αντι и νoμoς – против, срещу, преди; и закон; буквално – „противозаконие“: „Филос. Противоречие между две взаимно изключващи се положения, които еднакво убедително могат да се докажат по логичен път. — От гр. ἀντίνομία ‘противоречие’.“, „противопоставяне на два закона“) е термин, възприет от различни науки за обозначаването на някакво противоречиеБакалов, Г. Речник на чуждите думи в българския език, Хемус, 1948, стр. 48., било на фундаментално, било на конкретно ниво. При това противоречащите си гледни точки са еднакво доказуеми по логичен път.
Философия Във философската терминология понятието „антиномия“ има по-обособено значение в етиката. В останалите случаи то се използва по-скоро като епитет, а не като термин с конкретно значение. В етиката обозначава противопоставянето на два различни нравствени императиви (в предкантовата етика), антиномиите на самия Кант са свързани по-скоро със съотношението нравствен императив-познание. В съвременната етика антиномиите често (Николай Хартман), означават съотношението и взаимната хармония между две различни и противоположни ценности.
Математика Обикновено в математиката понятието антиномия е обобщаващо. В него се включват имащите различно значение в другите науки термини като „апория“ и „парадокс“, които математиката интерпретира в частотно им емпирично изражение.
В българския език В българския език „антиномия“ се разбира в значението, което се придава на този термин от конкретните науки, основно от цитираните вече две. Думата присъстваОфициален правописен речник на българския език, Просвета, С., 2012, стр. 157. в изданието от 2012 г. на Правописен речник на българския език. В разговорната реч е подходящо той да бъде заменен от термина „противоположност“, понякога от „двусмислие“, „загадка“ и т.н. Които макар и да отразяват конкретните значения на термина, са по-подходящи на нивото на битовото общуване.
Източници
Категория:Философия Категория:Математически концепции