История на медицината изследва цялата история на медицината и е мултидисциплинарна област на изучаване, която се стреми да изследва и разбере медицинските практики, както минали, така и настоящи, в човешкото общество.Paterson GR, Neilson JB, Roland CG (November 1982). "History of medicine". Canadian Medical Association Journal. 127 (10): 948. PMC 1862317. PMID 7139436
Възникване През 18 век до средата на 19 век в Западните университети като част от историята на медицината са четат оригиналните текстове на прочутите лекари Хипократ и Гален. Към края на 19 век няколко учени, специализиращи в медицинските факултети и практикуващи лекари започват да се занимават като част от университетските курсове с история на медицината. През 20 век става популярен Авицена и неговият Канон на медицината, както и етичните и научни правила, заложени от Авицена. Така че под история на медицината най-често се смята изучаването на тези автори.
По-специализираното изучаване на медицината, като част от школата на Оксфорд и лондонските университети, може да включва изучаване на древни историци, техните исторически анали, други исторически личности като медици от древността, които не са толкова популярни, но съставляват школата например на Древна Гърция или Древен Рим.
Обект на интерес може да е и медицината на Китай, на древните мюсюлмански страни, на отделни племена и народи, на САЩ и други. В началото на 20 век историята на медицината добива по-странно или голямо значение благодарение на Карл Судхоф и се е утвърждава като предмет на изучаване в някои медицински факултети. Специализираното списание, което Судхоф издава, служи за подкрепа на становището, че „историята на медицината е самостоятелна дисциплина, заемаща място между историческата наука и медицината“. В действителност обаче няма как история на медицината да застане точно по средата на двете науки, това е семантично-наивистично виждане, което не отговаря на реалността на историческото изследване или медицинско търсене за определена тема в исторически план. История на медицината е преференциално историческа област, самата работа в областта е историческа, тъй като се борави с исторически архиви, а в някои случаи с артефакти, без да борави с някакви метафорични идеи. Археологията и ползването на архиви имат място в медицината, но този вид изследвания са от една страна много скъпи, от друга страна изискват много време.
За някои лекари и изследователи в областта се възприема като голяма загуба на качество, тъй като водещи личности за периода, при който медицината и медицинската историческа наука претърпяват съществени промени и проблеми, тоест по времето на Нацистка Германия и фашизма между 1933 и 1945 г., когато водещите немски историци на медицината емигрират в САЩ (Хенри Зигерист, Овсей Темкин, Лудвиг Еделщайн, Ервин Хейнц Акеркнехт).
Днес дисциплината История на медицината се преподава във всички медицински факултети и е част от медицинското образование. Научният състав, занимаващ се с тази дисциплина се състои от хора, които имат както медицинско, така и историческо образование. Между тях стават все повече и тези, които са завършили само история.
Праисторическа медицина
Праисторическата медицина е област на изследване, фокусирана върху разбирането на употребата на лечебни растения, лечебни практики, болести и благосъстоянието на хората, преди да съществуват писмени записиHardy K (2021). "Paleomedicine and the Evolutionary Context of Medicinal Plant Use". Revista Brasileira de Farmacognosia. 31 (1): 1–15. doi:10.1007/s43450-020-00107-4. PMC 7546135. PMID 33071384. Въпреки че са оформени като праисторическа „медицина“, праисторическите здравни практики са били значително различни от това, което разбираме като медицина днес.
Този период обхваща първото използване на каменни инструменти от ранните хора от преди около 3,3 милиона годиниHarmand S, Lewis JE, Feibel CS, Lepre CJ, Prat S, Lenoble A, et al. (May 2015). "3.3-million-year-old stone tools from Lomekwi 3, West Turkana, Kenya". Nature. 521 (7552): 310–315. Bibcode:2015Natur.521..310H. doi:10.1038/nature14464. PMID 25993961. S2CID 1207285. до началото на писмеността и последващата записана история от около преди 5000 години.
Тъй като някога човешките популации са били разпръснати по света, образувайки изолирани общности и култури, които спорадично са си взаимодействали, са установени редица археологически периоди за отчитане на различните контексти на технологиите, социокултурното развитие и възприемането на писмени системи в ранните човешки обществаBellwood P (2014). The Global Prehistory of Human Migration (1st ed.). London: Wiley-Blackwell. ISBN 978-1-118-97059-1.Pargeter, Justin (2018). "Stone Tools: Their Relevance for Historians and the Study of Historical Processes". Oxford Research Encyclopedia of African History. doi:10.1093/acrefore/9780190277734.013.418. ISBN 978-0-19-027773-4. Праисторическата медицина е силно контекстуална към въпросното местоположение и хораTimbrell L (2020). "How to read stone tools: A new mode system for describing variation in the Eastern African lithic record?". Evolutionary Anthropology: Issues, News, and Reviews. 29 (5): 280–282. doi:10.1002/evan.21866. PMC 7756466., създавайки нееднакъв период на изследване, който да отразява различните степени на обществено развитие.
Без писмени записи, прозренията за праисторическата медицина идват косвено от тълкуване на артефактите, оставени от праисторическите хора. Един клон включва археология на медицината; дисциплина, която използва набор от археологически техники като наблюдение на болести в човешки останки, растителни вкаменелости и разкопки за разкриване на медицински практикиMartkoplishvili I, Kvavadze E (2015-05-26). "Some popular medicinal plants and diseases of the Upper Palaeolithic in Western Georgia". Journal of Ethnopharmacology. 166: 42–52. doi:10.1016/j.jep.2015.03.003. PMID 25769538.Sykes N, Shaw J (2022-04-05). Sykes N, Shaw J (eds.). The Archaeology of Medicine and Healthcare. London: Routledge. doi:10.4324/9781003164623. ISBN 9781003164623. S2CID 247991366.. Има доказателства за лечебни практики при неандерталцитеSpikins P, Needham A, Tilley L, Hitchens G (22 February 2018). "Calculated or caring? Neanderthal healthcare in social context". World Anthropology. 50 (3): 384–403. doi:10.1080/00438243.2018.1433060. и други ранни човешки видове. Праисторическите доказателства за човешката ангажираност с медицината включват откриването на психоактивни растителни източници като псилоцибинови гъби от около 6000 г. пр.н.е. в Сахара Samorini G (2019-03-29). "The oldest archeological data evidencing the relationship of Homo sapiens with psychoactive plants: A worldwide overview". Journal of Psychedelic Studies. 3 (2): 63–80. doi:10.1556/2054.2019.008. S2CID 135116632. или примитивна стоматологична помощ през ок. 10 900 пр.н.е. в Рипаро ФредианRiga A, Dori I, Vierin S, Boschian G, Tozzi C, Willman JC, Moggi-Cecchi J (2018). "At the upper Palaeolithic - Mesolithic boundary: revision of the human remains from Riparo Fredian (Molazzana, Lucca, Italy)". Alpine and Mediterranean Quaternary. 31 (1): 49–57. doi:10.26382/AMQ.2018.04. (днешна Италия)Oxilia G, Fiorillo F, Boschin F, Boaretto E, Apicella SA, Matteucci C, et al. (July 2017). "The dawn of dentistry in the late upper Paleolithic: An early case of pathological intervention at Riparo Fredian". American Journal of Physical Anthropology. 163 (3): 446–461. doi:10.1002/ajpa.23216. hdl:11585/600517. PMID 28345756. и ок. 7000 пр.н.е. Мехргарх (днешен Пакистан) "Stone age man used dentist drill". BBC "Stone age 'proto-dentistry' revealed". British Dental Journal. 200 (8): 425. 2006. doi:10.1038/sj.bdj.4813555. S2CID 52872714.
Антропологията е друг академичен клон, който допринася за разбирането на праисторическата медицина в разкриването на социокултурните връзки, значението и тълкуването на праисторически доказателства Bhattacharya DK (2000). "Anthropology in Prehistoric Archaeology : The Indian Scene". Journal of Human Ecology. 11 (1): 23–31. doi:10.1080/09709274.2000.11907528. S2CID 133907414.. Припокриването на медицината както като корен за изцеление на тялото, така и като духовно през праисторическите периоди подчертава множеството цели, които лечебните практики и растенията биха могли потенциално да иматFerngren, Gary B. (2017). "Medicine and Spirituality: A Historical Perspective". In Balboni, Michael; Peteet, John (eds.). Spirituality and Religion Within the Culture of Medicine: From Evidence to Practice Get access Arrow. pp. 305–324. doi:10.1093/med/9780190272432.003.0019. ISBN 978-0-19-027243-2.Peoples HC, Duda P, Marlowe FW (September 2016). "Hunter-Gatherers and the Origins of Religion". Human Nature. 27 (3): 261–282. doi:10.1007/s12110-016-9260-0. PMC 4958132. PMID 27154194.Koenig HG (2000). "Religion and medicine I: historical background and reasons for separation". International Journal of Psychiatry in Medicine. 30 (4): 385–398. doi:10.2190/2RWB-3AE1-M1E5-TVHK. PMID 11308040. S2CID 6027802.. От проторелигиите до развитите духовни системи, взаимоотношенията между хората и свръхестествените същества, от боговете до шаманите, са играли преплетена роля в праисторическата медицина Virji MA, Cummings KJ, Cox-Ganser JM (2016). "A Strategy for Field Evaluations of Exposures and Respiratory Health of Workers at Small- to Medium-Sized Coffee Facilities". Frontiers in Public Health. 9 (5): 705225. doi:10.3030/705225. PMC 8631862. PMID 34858915.Sykes NJ, Shaw J (2022). The archaeology of medicine and healthcare. London. ISBN 978-0-367-75924-7. OCLC 1287199643.
Антична история Древната история обхваща времето между c. 3000 пр. н. е. до c. 500 г. сл. н. е., започвайки от доказаното развитие на системите за писане до края на класическата ера и началото на посткласическия период. Тази периодизация представя историята така, сякаш е една и съща навсякъде, но е важно да се отбележи, че социокултурата и технологичното развитие могат да се различават локално от селище до селище, както и глобално от едно общество до другоMartineau AC (2014). "Overcoming Eurocentrism? Global History and the Oxford Handbook of the History of International Law". European Journal of International Law. 25 (1): 329–336. doi:10.1093/ejil/chu017..
Древната медицина обхваща подобен период от време и представя набор от подобни лечебни теории от целия свят, свързващи природата, религията и хората в рамките на идеите за циркулиращи течности и енергия в човека Teppone M (July 2019). "Medicine has always been "Modern" and "Scientific" from ancient times to the present day". Journal of Integrative Medicine. 17 (4): 229–237. doi:10.1016/j.joim.2019.03.008. PMID 30967348. S2CID 106409698..
Въпреки че изтъкнати учени и текстове подробно описват добре дефинирани медицински прозрения, техните приложения в реалния свят са помрачени от унищожаване и загуба на знанияSerageldin I (2013). "Ancient Alexandria and the dawn of medical science". Global Cardiology Science & Practice. 2013 (4): 395–404. doi:10.5339/gcsp.2013.47. PMC 3991212. PMID 24749113., лоша комуникация, локализирани повторни интерпретации и последващи непоследователни приложенияPetit C (2021). "Reframing ancient medicine". The Lancet. 397 (10285): 1613–1614. doi:10.1016/S0140-6736(21)00939-9. S2CID 235225802.
Древна месопотамска медицина