За математическата величина вижте Мода (статистика).
Мода означава начин на изразяване според вкуса, маниер на обличане и поведение, характерни за дадена епоха. Модата е израз на стремежа и идеала за красота. Тя е най-вече социално психологично явление и може да служи като средство за поставяне на социални граници. Всичко модно привлича общественото внимание, но то невинаги е по възможностите на хората с нисък социален статут. Общественото мнение също така може да бъде манипулирано и насочвано към различни направления в модата и вкусове. Най-известните световни модни центрове са Париж, Лондон, Милано, Лос Анджелис и Ню Йорк, но градове като Токио и Сидни също печелят популярност.
История на модата Дълго време модата е привилегия на аристокрацията. За първи път терминът се появява в израза „нова мода“ (la nouvelle mode) през 1482 година за да обозначи промените в облеклото на елита на обществото. През 1549 година изразът се превръща в „да бъдеш в крак с модата“ (être à la mode).
През XVI век се появяват първите модни списания и вестници, но едва през XIX век те започват да се предлагат на ниски цени. Постепенно след това модата се изгражда така, че да стане образ на цялото общество. Около средата на XX век се появяват имена като Коко Шанел, Кристиан Диор, Ив Сен Лоран, Нина Ричи, Пиер Карден и други, които революционизират модата.
През XXI век модата привлича най-вече младото поколение, което има тенденцията да търси и намира своя собствен стил, ръководейки се най-вече от мотиви за удобство.
Модата в Древна Месопотамия На територията Древна Месопотамия се развиват едни от най-известните и напреднали цивилизации, които човечеството познава като се започне с най-древната – шумерската и се мине през акадската, асирийската и вавилонската.
В ранния период на шумерската цивилизация и мъжете и жените шумери се обличат с овчи кожи, като обръщат руното с козината навън. Важен елемент в тяхното облекло са декоративните кичури. Около 2500 г. пр.н.е. овчите кожи започват да се заменят от изтъкани вълнени платове, но запазват декоративните елементи. На мода излизат дългите наметала, като за материал се ползва филц и щавена кожа.
В Персия на мода са дългите туники, завързани с колан. По време на акадската цивилизация облеклото е елементарно – от парче ленен плат, завито около тялото.
Вавилонците и асирийците усъвършенстват някои технологии в облеклото и при тях на мода са туниката с кръгло деколте и шаловете, които се носят по няколко наведнъж.
Модата в Древен Египет
Хората в Древен Египет по всичко личи притежават завидни умения в областта на строителството, математиката и медицината. техните постижения се отразяват и в направата на дрехи. Облеклото се изработва от леки, ефирни материи, предимно лен, поради големите горещини. Съществува разслоение в обществото и за богатите са правени фини, почти прозрачни ленени материи, докато за бедните платовете са доста по-груби. Платовете са тъкани на станове обикновено по домовете, но за по-богатите тъкането става в специални работилници. Както мъжете, така и жените носят туники и наметала. Облеклото е драпирано по тялото. Фараоните носят специални украшения за главата. Вместо наметало те носят мантии, изработени от възможно най-фин лен. Обувките, носени от богатите са сандали, изработени от множество кожени каишки.
Децата обикновено не носят никакви дрехи докато не достигнат пубертет.www.touregypt.net те обаче носят накити, както на краката, така и на ръцете.
Бижутата са основен аксесоар на древните египтяни както показват археологическите разкопки. При тях са открити изящни реликви, принадлежащи на тази епоха. Много често фараоните и богатите египтяни са погребвани с цялото си богатство, тъй като са вярвали в задгробен живот. Поради тази причина много от гробниците по-късно са разграбени.
Козметиката също е силно развита. Изкуството на мумификацията спомага и за развитието на парфюмерията и козметиката. Очите са гримирани така че да изглеждат много по-големи и удължени. Очертаването им става с дебела черна (или тюркоазена) линия, като за материал се ползва пепел, сажди, съединения на медта и оловото като оловен сулфид.Гримът – от „неморален“ до „изкуство“ Поверието е, че черната линия предпазва от болести и беди, но истината е че до голяма степен тя предпазва очите от яркото слънце.
Египтянките уважават и зачитат хигиената. Те се къпят в благовонни масла. За да овлажнят кожата си, правят маски от масло от горчив бадем, маруля, кимион и лилия, а за да я ароматизират, я натриват с масло от лимон, мира и кедър.Женското тяло през вековете За омекотяване на кожата използват и мед. Според легендата Клеопатра се е къпела в прясно мляко с разтворен в него мед. Започват да използват сапун 1500 г. пр.н.е., направен от животински мазнини, зеленчуци и сол. Египетските жени също така боядисват косата си с къна, а по-късно започват да носят перуки върху късо подстриганите си коси, с цел по-добра хигиена и предпазване от въшки. За устните извличат червена боя от смесица от йод, съединения на брома и растителни оцветители
Модата в Древен Рим
Историята на римското облекло се развива успоредно с архитектурата и занаятите. В началото римската дреха е силно повлияна от гръцката, но когато римляните започват да завладяват нови територии с различни народи и различна култура стилът на дрехите се повлиява и от тях и става много по-сложен и разнообразен със стремеж към претрупаност, пищни цветове и показен разкош.Облеклото в Древен Рим
Римското облекло е строго специфично за отделните социални прослойки. Определени цветове, материи и модели са запазени само за аристокрацията, а други – за обикновените граждани. С териториалното разширяване на империята се прибавят нови тъкани и материали – памук от Индия и коприна от Китай.
Най-известната боя за дрехи е „пурпур от Тур“, която е тъмно червена, трудно се извлича и в малки количества, затова този цвят е привилегия само на висшето общество. Най-популярната римска дреха е тогата. Тя представлява голямо парче плат увито около тялото подобно на плащ, дълго 5 метра и широко 2 метра във формата на полукръг. При замятането дясната ръка остава свободна. Определени модели и цветове са запазени за различни йерархични слоеве в обществото. Тогата се превръща в официално облекло, а нейни разновидности носят имената пенула, абола, палудаментум, лацерна и други. На чужденците е забранено да я носят. Постепенно обаче тя излиза от мода и се носи само там, където е задължителна.
Основната мъжка дреха носена в ежедневието, денем и нощем, е подобна на хитона и се нарича туника. Цветовете и тук са знак за социална принадлежност. Белият цвят е запазен за висшите класи. Селяните и робите носят тъмни цветове. Изготвя се от коприна или лен. Палиума е връхна дреха покриваща главата подобна на гръцкия химатион.
Обувките са по-разнообразни от тези на древните гърци. Освен сандали, ботинки и ботуши има и няколко вида обувки. Дори при обувките цветовете имат кастов характер и показват социалния статут. При мъжете те са от кожа с естествен цвят, докато цветовете при жените са по-разнообразни, а жените от богатите семейства ги украсяват със скъпоценни камъни.
Банята в Древен Рим е на особена почит на нея се отделя особено внимание. Благовонните масла и козметиката са също част от живота на римляните. Жените от висшата класа използват пудра за лице, руж, сенки за очи, въглен за подчертаване на очната линия, перуки и изкуствени бенки. Косите са често сплетени и боядисани. За бельо при жените служат една долна и една горна превръзка
Модата във Византия Византийската империя просъществува дълго време – 1000 години и за този период от време облеклото и наред с него много други обичаи от живота на византийците се менят значително, но като цяло то остава консервативно. През 324 г. римският император Константин решава да изгради град, който по-късно ще бъде познат на човечеството като Константинопол (днешен Истанбул) и който той нарича „Новият Рим“. От V до XV век Константинопол става столица на империята. Градът пада през 1453 г. в ръцете на турците.
Поради стратегическото си географско разположение, столицата е повлияна от много култури, което неминуемо се отразява и на облеклото. В началото римското влияние е все още твърде силно и тенденцията в облеклото следва модата на драпирания стил от последните години на Западната империя. в началото се носи тогата, след това навлизат и туниките. Но наред с влиянието на Римската империя, също така прониква стилът от Персия и Анатолия – на по-прилепналото по тялото шито облекло и по-богатите орнаменти с повече бижута. След като столицата забогатява, предимно от търговия, византийците създават пищно и разкошно облекло, което съчетава луксозни тъкани от Азия, Сирия и Египет. Византийската текстилна манифактура произвежда тъкани предимно от коприна с втъкани в тях златни и сребърни нишки, покрити със скъпоценни камъни и перли. Облеклото в императорския двор се отличава с пурпур и злато. Дрехите на аристокрацията са в ярко червено, жълто или зелено. Такова е и облеклото, изобразено върху мозайки, останали от това време.
В по-късния период на развитие на империята дрехите в двора стават изключително пищни, инкрустирани с множество скъпоценни камъни и злато и оцветени в много ярки и наситени цветове – предимно пурпур и нюанси на червено. Императорската туника включва в себе си дълго парче плат, извезано с тежка златна бродерия, което се загръща около тялото, а краят остава да виси свободно над едната ръка. Класическият стил отстъпва място на източния. Кафтанът например е възприет като официално облекло. Хората от двата пола носят кафтан с панталони, но не като близкоизточните шалвари.
Не много обувки се виждат ясно във византийското изкуство, достигнало до нас, тъй като робите на нарисуваните хора са дълги до земята и закриват по-голямата част от обувките. Червените обувки са запазени за императора. Сини обувки носи севастократорът и зелени – протовестиария. Войниците носят най-често сандали и бели чорапи или някаква превръзка на крака увита около прасеца (подобна на партенка).
В по-късен етап, когато започват да се носят ботушите, те достигат до коляното и отново са червени за императора. Започват да се правят различни номера обувки, за да са удобни за всеки човек и всеки крак. Работниците носят сандали или са на бос крак. Сандалите следват римския модел и представляват каишки над дебела подметка.
Косата на мъжете обикновено е къса и добре подредена, често елегантно накъдрена, най-вероятно изкуствено. Повечето духовници имат дълги коси и бради. Жените от висшата класа носят косата си навита и вдигната, преплетена в сложни форми. Ако се съди по картините от това време, жените най-вероятно са покривали косите си извън дома. Въпреки че е официално прието, че воалът е измислен от византийците, няма рисувани картини с жени, които носят воал на лицето си. Има много такива обаче, на които воалът се носи на главата.
Към края на византийската империя мъжете в униформа носят големи и високи шапки. През XII век император Андроник I Комнин носи шапка във формата на пирамида. На Балканите предимно започват да се носят малки шапки на които може да има или да няма декоративна ивица от кожа. Те са възприети по-късно от руските царе.
Облеклото през XV век
Модата в Европа през XV век се характеризира с поредица от крайности и екстравагантност, от обемни рокли, които метат пода заедно с изключително дългите ръкави до плътно прилепналите чорапи и дублета в мъжкото облекло. Това е израза на ренесансова Италия. Шапки, качулки, хенин и други атрибути за глава придобиват все по-голямо значение и са драпирани, украсени със скъпоценни камъни, воали и пера.
Докато Европа продължава да расте просперираща, градската средна класа и квалифицираните работници започват да носят по-сложни дрехи, които следват, макар на разстояние, модата, поставена от елита. Националните различия в дрехите изглежда се увеличават през този век.Boucher, François: 20 000 Years of Fashion, Harry Abrams, 1966.