Българска филология е учебна дисциплина и научна (филологическа) област, която изучава езика, текстовете, текстологията, литературата, обичаите, традициите, етнографската и духовната култура на българите. Тя е и клон на славянската филология или в по-общ смисъл на славистиката, която е науката за славянските езици и културата на славянските народи.
История на специалността
Филологическите университетски специалности възникват в Русия през средата на XIX век, а с това и изучаването на руска филология. Така и в България в началото на XX век в СУ е създаден филологическия факултет с неговите западни и славянски специалности.
Университетската специалност „Българска филология“ става самостоятелна специалност с отличаващо се за новото комунистическо държавно устройство значение в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1947 г. при разделянето на съществуващата от основаването на университета специалност „Славянска филология“, и е неин пряк наследник и правоприемник. През 1947 г. от специалността „Славянска филология“ са отделение специалностите „Българска филология“ и „Руска филология“ съответно, а под названието „Славянска филология“ вече се разбират специалностите, свързани с по-малките славянски езици като „Полска филология“, „Чешка филология“ и други, като Славянския факултет променя или добавя нови филологически специалности. Тоест делението продължава, а настоящите специалности под названието „Славянска филология“ в СУ „Климент Охридски“ са „Полска филология“, „Сръбска и хърватска филология със специализация по словенски език“, „Словашка филология“, „Чешка филология“ и „Украинска филология“.
Обучението в България по специалността „Българска филология“ включва и изучаването на литературата – не само българската, но и европейската, а и също световната като цяло. Тоест, по същество, специалността е теоретичната филология (с литературна и с лингвистична част). Обучението в България (бакалавърска степен) преминава в 4/5-годишен курс (съответно в редовна/задочна форма на обучение) и завършва с писмен държавен изпит или защита на дипломна работа. В Софийския университет, студентите задължително придобиват педагогическа правоспособност. В повечето от другите университети педагогическата практика е по избор, тъй като се смята, че специалността подготвя филолози, които могат да получат педагогическа правоспособност само по желание. Според действащия учебен план в Софийския университет задължителните учебни дисциплини са: Увод в общото езикознание Старобългарска литература Литература за деца и юноши Антропология на българите. Български фолклор Филологически практикум Българска лексикология Руски език Старогръцки език Увод в теория на литературата Старобългарски език Антична и средновековна литература Фонетика и фонология на българския език Западноевропейска литература Руска класическа литература Българска възрожденска литература Съвременен български език. Морфология Българска диалектология Славянски език История на българския език История на българския книжовен език Сравнителна граматика на славянските езици Славянски литератури Българска литература от Освобождението до Първата световна война Българска литература между двете световни войни Съвременна българска литература Съвременен български език – синтаксис Руска литература – XX век Педагогика Психология История на българския книжовен език Методика на обучението по български език Методика на обучението по българска литература Стилистика на българския книжовен език Аудиовизуални и информационни технологии в обучението
Известни професори В специалността българска филология са преподавали едни от най-известните български учени-хуманитаристи, като Кирил Димчев и Кирил Мирчев, чл.-кор, акад. Владимир Георгиев, акад. Емил Георгиев, акад. Петър Динеков, чл.-кор. Иван Добрев и много други.
Филология Филология Категория:Българистика Категория:Филология