Мадара

Ма̀дара е село, разположено в Североизточна България, намира се в община Шумен, област Шумен.

География Село Мадара е разположено на 17 км източно от град Шумен, в подножието на историко-археологическия резерват Мадара.

История Първите следи от античната история на Мадара се констатират в началото на 30-те години на XX век при разкопаването на две надгробни тракийски могили на платото от Р. Попов и В. Миков. Погребалният инвентар дава информация за търговските връзки на местните траки с гръцките колонии на малоазийското крайбрежие и близкото Черноморско крайбрежие. Намерените археологически материали, свързани с бита на траките, в подножието на скалите и района на Римската вила показват, че надгробните могили на платото са на голямо тракийско поселение след IV век пр. Хр. Един от най-сигурните белези са тракийските светилища. При селото са открити останките на късноантична църква, която изглежда е разширена и използвана като светилище при Първото българско царство.

Още по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Мадара е завладяна от турците през 1388 г. Завоевателите прогонили свещениците, разрушили църквите и опожарили манастирския комплекс. Всичко това извършили, за да унищожат християнската вяра у местното население и да наложат своята мохамеданска религия.

Според Стефан Недев през октомври 1444 г. сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди достига укреплението Мадара, но установява, че то е изоставено от османския си гарнизон.Ст. Нeдeв. Пътищата на Владислав III и Мурад II през 1444 г. Сборник «Варна 1444», стр. 223.

През XV-XVI век селището попада във фокуса на важни политически събития, от които много пострадало:Селото е отбелязано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско селище. Известно е, че в края на 19 век по потока, който изтича от Голямата пещера, са били разположени няколко воденички, свързани с легенди за скрито имане и кървави истории.

Днешното село Мадара е основано от заселници от село Кюлевча след Освобождението

и по-късни преселници от Трекляно, след това от Пиринско – през 1940-те години, през 1952, а след това и преселници от Софийско.

Население Представител на това китно и подредено селце е едно момче, което бива описвано като сатанист, очевидци разказват как са го засичали да се разхожда из улиците на селото и в близката гора с брадва, кенче енергийна напитка на компанията "Monster" и с чанта, чието съдържание е неизвестно. Като цяло момчето е много спокойно и не мисли лошото на никого. Численост на населението според преброяванията през годините:

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 1158 100,00Българи 1035 89,37Турци 3 0,25Цигани 98 8,46Други Не се самоопределят Неотговорили 13 1,12

Културни и природни забележителности Културни забележителности са Мадарският конник и археологическия резерват Мадара.

Археологическият резерват Мадара е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Той е с лятно работно време от 8:00 до 19:00 часа и зимно работно време от 8:00 до 16:00 часа. Има печат. Ако е затворено, печатът е в хижа „Мадарски конник“.

Религия На 27 април 2011 година митрополит Кирил Варненски и Великопреславски, в съслужение с викарния епископ Йоан Главиницки и множество свещеници от епархията освещава първия православен храм в селото посветен на двама светци – Свети Георги и Свети Тривелий – Теоктист. Свети Георги от столетия е патронът на село Мадара (Според стари местни предания изображението на Мадарския релеф се свързва, макар и неправилно, със Свети Георги), а св. Тривелий – Теоктист е кан Тервел – владетелят, по чиято заповед, най-вероятно, е изсечен образа на конника в скалите над селото.Двери БГ, Новини, В Мадара се готвят да честват за първи път св. цар Тривелий По този начин храмът се сдобива с два празника – 6 май и 3 септември. Основите на храма са положени при протойерей Тодор Рачев – дългогодишен енорийски свещеник и жител на селото. След известен период на застой, градежът е възобновен по време на кметицата на Мадара Христина Димитрова и новия енорийски свещеник Андрей Стефанов. Малко по-късно участие в делото взема и втория свещеник Неделчо Савов. Дарител, чието име не желае да бъде оповестявано, изгражда храма. Издигнат на възлово централно място, храмът се превръща в емблема на селото.

Редовни събития Гергьовден – общонароден събор на 6 май, възроден през 1996 година.

Други На Мадара е наречена улица в кварталите „Бъкстон“ и „Гърдова глава“ в София ().

Източници