„Изворът на Белоногата“ е поема от Петко Славейков, написана през 1873 г.

Сюжет В нея се разказва за красивата българска девойка Гергана, която един везир среща на местния извор (по-нататък в поемата, по повеля на същия този велможа е съградена и голяма чешма надстройката), където я съзира да си мие краката и е очарован от техния светъл тен. Той се опитва да я склони да го последва в Истанбул, за да стане част от неговия харем, но тя отказва. Аргументира се, при това съвсем убедително, с това, че дори да отиде с него, не би го обикнала така, както обича родния си край, родителите си и либето си Никола. Така везирът я оставя и щедро обдарява, впечатлен от решителността и мъдростта ѝ, но във втората част на поемата Гергана „залинява“ и тя умира, защото сянката ѝ е вградена в чешмата.

Историческа основа

В началото на 1868 година Петко Славейков, който по това време живее в Цариград, води кореспонденция с Дялко Милковски, български учител в Харманли, като се интересува главно от стар гроб край Харманли, за който смята, че може да е на убития в Черноменската битка от 1371 година сярски деспот Иван Углеша. През лятото на същата година Славейков изглежда посещава Харманли по време на своя обиколка в Беломорска Тракия, но не заварва там Милковски, който е арестуван и изпратен в Пловдив във връзка със събитията около четата на Хаджи Димитър. Вероятно при това пътуване той се запознава с „Ак балдър чешмеси“, която споменава в епиграфа на поемата, а може би и с местни легенди за произхода на нейното име (буквално „чешма на белите прасци“).

„Ак балдър чешмеси“ е част от по-голям благотворителен комплекс, създаден през 1582 година от везира Канижели Сиявуш паша (по-късно на три пъти велик везир) и включващ още кервансарай, джамия и хамам в града, както и Гърбавия мост над Олудере. За издръжката на комплекса Сиявуш паша създава вакъф, в който са включени земи и села в Харманлийско. Самата чешма е относително голямо съоръжение на Големия военен път с 12 корита и 3 чучура и включва навес за почивка с 12 мраморни колони и оловен покрив. През следващите столетия тя е многократно разбивана от иманяри и в средата на XIX век е много занемарена, като местният българин хаджи Вълко се опитва да възстанови покрива на навеса, но няколко години по-късно той е отново разграбен. След Освобождението горите по склоновете на чешмата са изсечени и тя е затрупана от порои.

Макар че три века след предполагаемите събития Славейков със сигурност не използва реални прототипи, в средата на XX век се води спор за това от кое село са главните герои Гергана и Никола. Той започва през 30-те години, когато местни общественици от близкото село Бисер започват да претендират, че героите са оттам, идентифицирайки селото си със споменатото в поемата „село Бисерча“. Главен противник на тази хипотеза е харманлийският общественик Марко Сакарски, който отбелязва, че до Освобождението Бисер е турско село с името Инджели и е преименувано на Бисер именно във връзка с поемата. Сакарски аргументира и хипотезата, че селото на Гергана е Юртищата, българска махала, съществувала до средата на XIX век, когато се изселва към Харманли, която Славейков преименува в поемата си заради неблагозвучното име. След екзекуцията на Сакарски от комунистите през 1945 година бисерчани подновяват спора, но археологически разкопки през 1960 година окончателно потвърждават мястото на чешмата и връзката ѝ с вакъфа на Сиявуш паша.

В средата на 60-те години на XX век около чешмата е изграден малък парк и паметник с надпис, на откриването на които присъства лично диктаторът Тодор Живков.

Други На „Изворът на Белоногата“ е наречена улица в квартал „7-и – 11-и километър“ в София ().

Бележки

Цитирани източници

Външни препратки Текстът на поемата в Уикиизточник Показаха първата публикация на „Изворът на Белоногата“ преди 100 г., статия в „Сакарнюз“

Категория:Български стихотворения Категория:Петко Славейков Категория:Харманли