„Тайна армия за освобождение на Армения – ТАОА“ (, Хаястани азадакрутян хай кагхдни панаг) известна като АСАЛА по англоезичната абревиатура на името си () е силна лява въоръжена арменска националистическа терористична организация, най-активна в периода 1975 – 1988 г., целяща да привлече вниманието върху извършения от турците арменски геноцид над милион и половина арменци и възстановяване на свободна Армения, обединявайки съветската и турската ѝ част.

Организацията е отговорна за над 60 атаки срещу турски цели, тя допринася и за арменския успех във войната в Нагорни Карабах.сп. „Спюрк“, на арм. яз., Бейрут, бр. 1 – 12, 2005, с. 3в-к „Азг“, Ереван, бр. от 20 януари 2005Le procés des Arméniens, Paris, traduit du français par Grigor Djanikian, editions VMV-Print, Erevan, 2010, p. 200Armenian Secret Army for the Liberation of Armenia (ASALA)Orly Group 3rd October Organization, Global Security

Организацията е определяна като съпротивителна партизанскаPolitical dissent: an international guide to dissident, extra-parliamentary, guerrilla, and illegal political movements, by Henry W. Degenhardt, Alan John Day, Gale Research Company, 1983, p. 489Remembring with Vengeance, by Pico Iyer // Time magazine, № 32, 8 Aug, 1983The Caucasus: an introduction, by Frederik Coene, 2009 – 238 pages, p. 221The history of Turkey, by Douglas Arthur Howard – 2001 – 241 pages, p. 161 и въоръжена,Untold Histories of the Middle East, by Amy Singer, Christoph Neumann, Selcuk Somel – 2010 – 240 pages, p. 27 а от САЩ и Турция като терористична. При атаките ѝ срещу турски цели са убити 46 и са ранени 299 души.Турция ще вдига паметници на жертви на АСАЛА, в-к "Десант, Бр. 170, 17.08.2012

Оперативният периметър, който обхващат атаките ѝ, е: Турция, Близък Изток, Европа, Северна Америка, като получава чувствителна подкрепа от арменската диаспора в Европа и Северна Америка.

Други названия, с които АСАЛА и свързаните с нея групи са известни, са: „Група Гурген Яникян“, „Организация 3-ти октомври“ (по датата на атентат в Женева), „Организация 9 юни“, „Септембер Франс“, „Организация Орли“, „Отмъстители за арменския геноцид“ (ДЖИСАГ) и пр.

Основни противници: Турция и турските специални служби Турската ултранационалистка структура Сивите вълци на Чатлъ Секретната натовска организация „Гладио“

Предпоставки и цели

В 1915 г., Турция извършва масови кланета на арменското си население, при които загиват според различните данни между няколкостотин хиляди и два милиона арменци. От 1920 до 1922 арменски националисти от партията „Дашнакцутюн“ провеждат операция „Немезис“ – акция на възмездието, като ликвидират турските лидери съпричастни към арменския геноцид, а също лидерите на Азербайджанската демократическа република, съпричастни към клането на арменците в Баку в 1918 г. където са изклани между 9 и 30 хил. арменци. Операцията се ръководи от Армен Гаро, Шаан Сатчаклян, Шаан Натали и Григор Мерджанов. Това обаче не успокоява духовете на арменците. В 1973 в Лос Анджелис двама турски дипломати са убити от Гурген Яникян, единият от оцелелите след геноцида. Той се опитва да превърне съдебния процес в такъв срещу арменския геноцид, но прокурорът Давид Миннер не позволява това. Осъден е да лежи до живот, но е освободен 1 месец преди да умре.

Прокламираната от АСАЛА основна цел е да накара Турция да признае Арменския геноцид, да плати обезщетения и да върне арменските територии, известни като „Уилсънова Армения“ дадени на Армения в 1920 г. по силата на Севърския договор, наричан в тази си част от арменците „Уилсънов договор“ по името на американския президент Удроу Уилсън, който я инициира, след като САЩ получават мандат да определят арменските граници. Договорът обаче не влиза в сила, точно напротив – турското опълчение, командвано от Ататюрк, разбива не само гръцките и другите интервентски войски, но побеждава и в Турско-арменската война. В ноември 1920 арменските войски са разбити при Ерзурум, Армения капитулира и подписва Александрополския мирен договор с Турция, с който се признава Севърският за анулиран и се удовлетворяват турските териториални претенции, a в 1921 г. СССР и Турция сключват Московския договор и Договора от Карс, с които на Турция са потвърдени отстъпените историческите арменски области, дотогава част от Руската империя – Карс, Ъгдър и Ардахан.

Въоръжените акции са мотивирани отново с необходимостта да принудят Турция да признае геноцида над арменския народ в 1915 г. В числото на прокламираните цели и средства са:Terrorist Group Profiles. DIANE Publishing, 1989. ISBN 1-56806-864-6, 9781568068640, стр. 32 Използване на революционно насилие за прекратяване „експлоатацията, репресиите и терора на турския колониализъм“, а също „империализма“ на НАТО и ционизма; атаки на турски представителства и институти по целия свят, а също срещу тези страни, които поддържат турската политика; утвърждаване на „научния социализъм“ като политическа доктрина за възобновяване на арменската държава; превръщане на Армения в база за революционна борба против Турция.

Гербът на АСАЛА е картата на Армения по Севърския договор в центъра с ръка, издигаща автомат Калашников. Девиз на организацията е – „Въоръжената борба и правилната политическа линия са пътят пред Армения“ и „Да живее революционната солидарност на угнетените народи“.

От 1980 до 1997 г. излиза официалният орган АСАЛА – многоезичното илюстрирано списание „Айастан“ („Армения“). Филиали на поддържащото дейността на АСАЛА „Арменското народно движение“ (АНД) със седалище в Атина печатат периодичните издания „Кайдзер“, „Ай Пайкар“, „Азат Ай“, „Нор Серунд“ и др.

Дейност Тайната армия за освобождение на Армения е основана под името „Група на затворника Гурген Яникян“ от ливанските арменци Агоп Агопян (роден в Мосул, Ирак като Арутюн Такошян или Харутин Хагусян), Агоп Таракчиян, журналиста Джеймс Карнусян и писателя Кеворк Аджемян през 1975 в Бейрут, Ливан, по време на Ливанската гражданска война, подпомогнати от арменски емигранти и арменски интелектуалци, както и от съпричастни палестинци. Приоритетите на действията ѝ, посочени от лидера ѝ Агопян, степенувани по значимост са: първо ликвидиране на турски дипломати и атаки срещу турски цели и второ освобождението на Армения „окупирана от Червената армия и вкарана в СССР“, но действия по втората цел няма, АСАЛА се съсредоточава изцяло в атентати срещу турци. Върхът на структурата е „Главно командване на народа на Армения“ (VAN).

Първоначално организация предприема нападения по турски дипломати, за да привлече внимание към арменския проблем. Впоследствие ASALA извършва операции и против представители на западни страни: нападения на офиси на авиокомпании, нападения на официални представители на страните, държащи командоси на ASALA в затвора. Отчасти основната цел е постигната: числото на публикации за Арменския геноцид в медиите, вследствие на атаките многократно нараства.

На 3 октомври 1980 г. след преждевременен взрив на бомба в женевски хотел, за пръв път са арестувани членове на АСАЛА – Алекх Енигомшян и Сузи Махсереджян. В 1981 умира от рак Акоп Тарагчян, отговорен за десетки взривове в Турция в периода 1975 – 1980 г.

По-големите от над 84-те атаки на АСАЛА и свързани с нея групи са: „Операцията Ван“ – 15-часово завземане на турското консулство в Париж на 24 септември 1981, където са взети 56 заложници, поставени са искания за освобождаване на 12 политически затворници, държани в Турция – 2 арменски свещеника, 5 кюрди и 5 турци, кризата е предавана по телевизията и печели най-висок рейтинг във Франция, в подкрепа на атаката се обявяват видни французи най-вече от арменски произход – големият кинорежисьор Анри Вернули, героинята от съпротивата Милении Манукян, певицата Лиз Сараян и др. * Следващата голяма операция е атаката на международното летище на Анкара „Есенбога“ на 7 август 1982 г. – първият случай, когато АСАЛА атакува не дипломати, а цивилни – двама въоръжени нейни членове откриват огън в чакалнята, убиват 9 пътника и раняват и 82, 20 са взети заложници, единият атентатор – Левон Екмекджан е заловен жив и добре е използван от турските служби преди да бъде екзекутиран. Следваща много голяма акция е взрива на касата на турските аеролинии в парижкото летище „Орли“ при който загиват 8 цивилни, 6 от които дори не са турци – 4 французи, швед и американец, 60 души са ранени, взривът всъщност е бил планиран да избухне на борда на самолета, според изтръгнатите признания от 20-годишния сирийски арменец Варужан Карапетян. На 15 юли 1983 г. серия от 4 взрива в Техеран (март 1984) и др. Покушенията срещу турски задгранични служители в дипломатически мисии, банки, турските аеролинии, туроператори и т.н., при които над 40 турски дипломати са екзекутирани, включително на 9 септември 1982 г. В България е убит Бора Сюелкан – турски вицеконсул в Бургас. Последен е взривът на 22 юни 1997 г., на който за пореден път е подложено турското посолство в Брюксел.Bomb explodes outside Turkish embassy in Brussels, Daily News, 6/22/1997

Турските власти и турските секретни служби (МИТ) първоначално приписват атентатите, извършвани от организацията, на секретните служби на Гърция (каквито са и първите подозрения и за атентата им в Бургас) и на Кипър, на палестинци, ливанци, Сирия дори СССР чрез КГБ. Впоследствие, когато вече е известно кой е отговорен за тях, Турция продължава да настоява, че посочените подпомагат АСАЛА и да ги обвинява за това.

През време на дейността (без тази в Карабах) от няколкостотинте активисти загиват над 30 члена на АСАЛА, а други няколко десетки са арестувани, от тях пръв е пуснат на свобода Алек Енигомшян, а последен – Варужан Карапетян (в 2001 г.).

В резултат на убийствата обаче се стига до един необмислен от терористите резултат – в Турция се надигат много силни обществени настроения срещу арменците и особено срещу малобройното арменско малцинство,Dr. Tessa Hofmann Armenians In Turkey Today , the EU Office of AAE, 2002. все още останало в страната. На 19 октомври 1979 избухва взрив в арменския патриархат в Истанбул, в 1980 турските власти арестуват арменския свещеник Мануел Йергатян и го осъждат на 14 години затвор само за предполагаемо притежание на карта на Армения с днешни турски територии, което го свързвало с АСАЛА, след атаката на Анкарското летище на 10 август 1982 г., Артин Пеник, турчин от арменски произход, се самозапалва в знак на протест срещу нея и т.н.

Израелското нападение в Ливан в 1982 г. кара Организацията частично да се пребазира в Сирия и тя губи значителна част от бойния си потенциал, това слага край на най-успешния период на ASALA. По повод атаките ѝ „Тайм“ в 1983 г. пише: „В последното десетилетие, 36 турски дипломата бяха убити в разни страни, от тях четири в САЩ. Боевата формация изглежда високо професионална, започвайки от създаването ѝ в 1975 г., най-известната групировка марксистката арменска АСАЛА, се тренира на базите на ООП в Бейрут“.„Тайм“ САЩ, № 32, 8 август 1983