Олимпик Марсилия (, Олимпик дьо Марсей, кратки форми ОМ и Марсилия) е френски футболен отбор, играещ в Лига 1. Основан през 1899 г., Марсилия е първият френски отбор, спечелил Шампионската лига (през 1993 г.), която е завършекът на петте последователни шампионски титли в Лига 1. Поради финансови нередности и последвалото изхвърляне от Лига 1, клубът не е печелил по-важен трофей вече повече от десетилетие.

Въпреки това, Марсилия е сред най-подкрепяните клубове във Франция и редовно играе пред пълни трибуни на своя внушителен Стад Велодром с капацитет от 67 394 места. Огромната подкрепа продължава да показва непоколебима и внушителна лоялност към клуба, въпреки няколкото „средняшки“ сезона след връщането им във висшия ешелон. Привържениците се надяват Марсилия да възвърне старата си слава.

Девизът на клуба е „Droit au but“ – „Право напред“.

История Според Андре Гашар, бивш играч на Марсилия отпреди Първата световна война, треньор и после архивар на отбора, Олимпик Марсилия е създаден през 1892 г. Но името Олимпик Марсилия е прието през 1899 г. (Футболен клуб Марсилия от 1987 г., а преди това – Sporting Club и US Phocéenne). В началото ръгби е най-важният спорт за клуба, а девизът „Право напред“ (Droit Au But) идва именно от ръгбито. Клубът започва да се занимава с футбол през 1902 г.

През 20-те години Олимпик Марсилия се превръща в значим отбор, печелейки Купата на Франция през 1924, 1926 и 1927, а също и френския шампионат, побеждавайки парижкия Клуб Франс. Купата на Франция през 1924 година е и първият значителен трофей на клуба.

През 1932 година Олимпик Марсилия добива професионален статут, а през 1937 печели и първия си шампионатен трофей при професионалистите.

Сезонът 1942/43 е изпълнен с рекорди – 100 гола в 30 мача, при това 20 само в един мач (20:2 срещу Авиньон).

През 1952 Марсилия е напът да изпадне, но Гунар Андерсон спасява отбора си и става голмайстор с 31 гола. Същата година Марсилия понася и много тежко домакинско поражение от Сент Етиен с 3:10. През следващия сезон голмайстор отново става Гунар Андерсон с 35 гола. В последвалите сезони Марсилия губи битката за оставане и изпада за първи път в историята си през 1959 година. През сезон 1962/63 успява да се върне в първа дивизия, но там завършва последен, изпада отново и до 1965 година играе във втория ешелон.

През 1965 година президент става Марсел Льоклерк и клубът бележи подем. Завръща се в първа дивизия през 1965/66, печели купата на страната през 1969, а също и титлата през 1971 година. През 1972 година обаче футболната федерация отказва да даде на Марсилия правото трима чужденци да се състезават за отбора, тъй като вече била изпълнена максималната квота от двама чужди играчи. Льоклерк бил упорит човек и заплашил лигата, че ще изтегли отбора си. Клубът обаче отказал да го последва и Льоклерк бил уволнен. Последвала криза за клуба, който изпада във втора дивизия. Марсилия все пак успява да се върне в първа дивизия през 1984 година.

През 1986 година Бернар Тапи става президент на клуба и успява да изгради най-силния френски тим. От 1989 до 1992 Марсилия печели първенството 4 пъти поред, а през 1993 печели и Шампионска лига 1992-93 на финала срещу Милан.

През 1994 обаче поради финансови неуредици и скандал за уговорени мачове отборът е изхвърлен във втора дивизия, където изиграва 2 сезона. Марсилия се завръща в първа дивизия през 1996 година с подкрепата на собственика на Адидас Робърт Луис-Драйфус. През сезон 1998/99 клубът чества своята стогодишнина и събира отбор от звезди, но въпреки това завършва на второ място след Бордо. Също така и участва на финала за Купата на УЕФА през 1999 година, изгубен срещу Парма.

Стадион От 1904 до 1937 година Марсилия играят на Stade de l'Huveaune. Стадионът, с капацитет 15 000 души, е ремонтиран през 20-те години, благодарение на финансовата подкрепа от страна на привържениците. Клубът използвал стадиона да застави общината на града да намали наема на Стад Велодром. Стадионът претърпял подобрения за Световното първенство през 1998 г. и се превърнал в огромен терен, състоящ се от две извити трибуни (северна и южна), които подслоняват фен групите, а също и от главната трибуна, Жан Боен и трибуната Ганай. В днешно време отборът редовно играе пред почти пълен стадион Велодром, който е с капацитет 60 013 места.

Състав Настоящ състав Към 23 януари 2026 г. Вратари1 Херонимо Рули12 Джефри Де Ланге 36 Рубен Бланко Защитници4 Си-Джей Игън-Райли5 Леонардо Балерди 6 Улисес Гарсия21 Найеф Агер28 Бенжамен Павар32 Факундо Медина33 Емерсон Палмиери62 Амир Мурийо Полузащитници8 Анхел Гомеш11 Итън Нуанери17 Мат О'Райли18 Артур Вермеерен19 Жофри Кондогбия20 Хамед Траоре23 Пиер-Емил Хойберг26 Билал Надир27 Куинтен Тимбер Нападатели7 Неал Мопе9 Амин Гуири10 Мейсън Грийнууд14 Игор Пайшао22 Тимъти Уеа97 Пиер-Емерик Обамеянг

Успехи Национални: Лига 1: Шампион (9): 1936/37, 1947/48, 1970/71, 1971/72, 1988/89, 1989/90, 1990/91, 1991/92, 2009/10 Вицешампион (11): 1937/38, 1938/39, 1969/70, 1974/75, 1986/87, 1993/94, 1998/99, 2006/07, 2008/09, 2010/11, 2012/13 Бронзов медал (6): 1933/34, 1948/49, 1972/73, 2002/03, 2007/08, 2022/23 Лига 2: Шампион (1): 1994/95 Купа на Франция: Носител (10): 1924, 1926, 1927, 1935, 1938, 1943, 1969, 1972, 1976, 1989 Финалист (9): 1934, 1940, 1954, 1986, 1987, 1991, 2006, 2007, 2016 Купа на френската лига: Носител (3): 2009/10, 2010/11, 2011/12 Суперкупа на Франция: (Trophée des champions) Носител (2): 2010, 2011 Суперкупа на Франция: (Challenge des champions (1955 – 1986)) Носител (1): 1971 Финалист (1): 1969, 1972 ''Шампионат на Франция USFSA (1894 – 1919): Шампион (1): 1919 Шампионат на Франция FFF (1927 – 1929): Шампион (1):''' 1927 Шампионат на Франция Свободна зона (1939 – 1945): Шампион (1): 1941 Купа Шарл Драго (1953 – 1965): Финалист (1): 1957

Международни: КЕШ: Носител (1): 1992/93 Финалист (1): 1990/91 Купа на УЕФА/Лига Европа: Финалист (3): 1998/89, 2003/04, 2017/18 Интертото: Носител (1): 2005

Регионални: Средиземноморска лига (1920 – 1976): Шампион (4): 1927, 1929, 1930, 1931 Вицешампион (4): 1921, 1922, 1924, 1925 Шампионат на бреговата линия USFSA: Шампион (10): 1900, 1901, 1902, 19032, 1904, 1905, 1906, 1907, 1908, 1919 Вицешампион (6): 1909, 1910, 1911, 1912, 1913, 1914 Купа на Прованс: Носител (4): 1924, 1930, 1931, 1932 Финалист (4): 1925, 1927, 1928, 1929

Други: Купа на Меранвил дьо Сен-Клер: Носител (1): 1906 Турнир на Синдиката на алжирските журналисти: Носител (1): 1935 Турнир на Националната отбрана: Носител (1): 1939 Трофей Драго: Носител (1): 1966 Турнир на Оксер: Носител (1): 1988 Турнир на Марсилия: Носител (1): 1990 Турнир на Париж: Носител (1): 1991 Купа на Средиземноморието Носител (1): 1995 Кралска купа на Женева: Носител (1): 2000 Предизвикателството на келтската ТВ Breizh: Носител (1): 2001 Турнир на ибн Батута: Носител (1): 2004 Трофей на град Барселона: Носител (1): 2005 Предизвикателството на Мишел Морети Носител (1): 2008 Трофей Робер Луи-Драйфус Носител (2): 2010, 2015 Трофей Коста Брава Носител (1): 2016 EA Ligue 1 Games Носител (1): 2019

Известни футболисти

Фабиен Бартез Жан-Пиер Папен Жан Тигана Мануел Аморос Крис Уодъл Базил Боли Франк Созе Дидие Дешам Марсел Десаи Абеди Пеле Руди Фьолер Ален Бокшич Енцо Франческоли Карл-Хайнц Фьорстер Франк Рибери Самир Насри Робер Пирес Ерик Кантона Джибрил Сисе Лоран Блан Драган Стойкович Дидие Дрогба

Български футболисти Йордан Лечков: 1996/97 - (28 мача - 2 гола)

Външни препратки Официален сайт OM Passion

Категория:Френски футболни отбори Категория:Спорт в Марсилия Категория:Основани във Франция през 1899 година