Валтер Бендикс Шьонфлис Бенямин () (1892-1940) е германски философ, литературовед, критик, есеист и преводач от еврейски произход.

Житейски път Валтер Бенямин израства в Берлин като дете от заможно семействоЗа детството си спомня в автобиографични текстове като „Берлинско детство“; за подробности от живота и творчеството му вж. Лила М., Кореспонденцията на В. Бенямин, сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.64-9.. От 1912 до 1919 г. следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тема „Понятието за художествена критика у немския романтизъм“ (1919). През 1925 г. университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд „Произход на немския трауершпил“, в който от философска гледна точка се разглежда дотогава малко изследваната литература на XVII век.

Бенямин изкарва прехраната си като рецензент, а също превежда на немски език романа на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“. Предприема пътувания в Испания, Норвегия и често пребивава в Париж.

През 1926 – 1927 г. Бенямин посещава Москва и задълбочено изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. В Германия трудовете му са забранени. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт „Институт за социални изследвания“. Пътува на три пъти до Дания, за да се срещне с Бертолт Брехт.

Приятели успяват да му издействат емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница в Портбоу той е арестуван и пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин.Близо петдесет години след смъртта му се появяват журналистически спекулации, хвърлящи съмнение върху подробности около неговата смърт. Вж. Yates J., The briefcase of Benjamin, Rhizomes, 2010, Issue 20

Трудове

Сред най-известните произведения на Бенямин са „Гьотевият роман 'Родства по избор'“ (1922), „Произход на немския трауершпил“ (1928), „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) и „Върху понятието за история“ (1939).

В последното десетилетие на своя живот, успоредно с другите си занимания, Бенямин работи над т.нар. „Пасажен-верк“ (Passagen-Werk; англ. Arcades project), фрагментиран текст от цитати и собствени мнения, свързани с покритите търговските галерии ('пасажи'), станали популярни в Париж през 19. век. Посмъртното издание на събрания от него материал излиза едва през 1982 г.Gesammelte Schriften. Bd.V (1-2), hrsg. von R. Tiedemann und H. Schweppenhauser. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1991 (на английски: Walter Benjamin. The Arcades Project, Ed. Rolf Tiedemann. Trans. Howard Eiland and Kevin McLaughlin, New York: Belknap Press, 2002, 1088 pages.)

Разпръснатите ръкописи на Валтер Бенямин са събрани и многократно издавани едва след края на Втората световна война. Пълните събрани съчинения на Бенямин са достъпни в Интернет Архив.

От текстове на Бенямин в превод на български език са издадени сборниците „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ (1989)Томът Художествена мисъл и културно самосъзнание (София: Наука и изкуство, 1989, 582 с.) включва: „Гьотевият роман „Родства по избор“, „Произход на немския трауершпил“, „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, „Шарл Бодлер – лирик в епохата на високоразвития капитализъм“, „Централен парк“ и „Върху понятието за история“., „Озарения“ (2000)Озарения, София: Критика и хуманизъм, 2000, 392 с., ISBN 954-587-057-5, „Кайрос“ (2014)Кайрос. Превод Емил Антонов. София: Критика и хуманизъм, 2014, 472 с. ISBN 978-954-587-186-3 и „Избрана проза“ (2018)Избрана проза. София: Гутенберг, 2018, 172 с. ISBN 978-619-176-129-6, както и студията Париж – столицата на XІX столетие.Бенямин В., София: Сиела, 2012, пр. К. Коев, ISBN 978-954-28-1211-1

Библиография Begriff der Kunstkritik in der deutschen Romantik, 1920 Charles Baudelaire, Tableaux Parisiens, (Deutsche Übertragung mit einem Vorwort über die Aufgabe des Übersetzers), 1923 Einbahnstraße, 1928 Ursprung des deutschen Trauerspiels, 1928 Deutsche Menschen. Eine Folge von Briefen, 1936

Посмъртни публикации Schriften, 2 Bände, 1955 Illuminations. Walter Benjamin: Essays and Reflections, New York 1969 Gesammelte Schriften, 1972–1999 Écrits français, Paris 1991 Briefe, 2 Bände, 1955 Gesammelte Briefe, 1995-2000

Бележки

Източници Тази статия се основава на материал , използван с разрешение.

Външни препратки

Филми по произведения на Валтер Бенямин

Текстове

Валтер Бенямин в Die LYRIKwelt „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, в превод на Венцеслав Константинов, електронно списание LiterNet, 14.04.2006, № 4 (77) „Критика на насилието“ , в превод на Димитър Зашев, Литературен клуб (ориг в сп. „Югозападни листи“, 2003) Задачата на преводача, превод Гергана Фъркова, сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.56-59 Московски дневник

За него Марк Лила, „В пасажите на историята“, Либерален преглед, 9 май 2016 Венцеслав Константинов, „Художественото произведение през погледа на Валтер Бенямин“, LiterNet, 6 юни 2005 (също във: Венцеслав Константинов, „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007) Ирена Кръстева, „Валтер Бенямин за превода като многоезичие“, в-к „Култура“, бр. 40 (2567), 19 ноември 2009. Владимир Сабоурин, „Ляво и литературно“, LiterNet, 14 февруари 2004 (ориг. в Литературен вестник, бр. 35, 2000, с. 5; Сабоурин, Вл. Ляво и литературно, Издателство „PerMan“, 2001, с. 109-112)

Категория:Германски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Философия на историята Категория:Германски литературни теоретици Категория:Германски културолози Категория:Германски есеисти Категория:Германски преводачи Категория:Преводачи от френски език Категория:Възпитаници на Бернския университет Категория:Възпитаници на Хумболтовия университет Категория:Евреи в Германия Категория:Марксисти Категория:Самоубийци Категория:Родени в Берлин Категория:Починали от свръхдоза