Дейвид Хърбърт Лорънс, по-известен като Д. Х. Лорънс (), е британски писател, поет, есеист и художник. Автор на „Белият паун“ (1911), „Любовникът на лейди Чатърли“ (1928) и други.

Биография и творчество Произход и детство

Дейвид Хърбърт Лорънс е роден на 11 септември 1885 г. в град Истуд, Нотингамшър, в централна Англия. Той е четвърто дете на пропил се миньор. Майка му, Лидия Бърдсол, е бивша учителка, доста по-начетена от мъжа си. Детството на Лорънс минава в бедност и караници между родителите му. Вдъхновен от майка си, с която е в силна емоционална връзка и дори превъплъщава в г-жа Морел в първата си творба, „Синове и любовници“, той проявява интерес към изкуствата. Той завършва Нотингамския университет и по-късно преподава в начално училище в Кройдън, Южен Лондон (1908-1911). Майката на Лорънс умира през 1910 г. от рак – той ѝ помага, като ѝ дава свръхдоза приспивателни. Тази сцена той пресъздава в творбата си „Синове и любовници“.

Началото на ХХ век През 1909 г. няколко поеми на Лорънс биват показани от Джеси Чеймбърс, детската му любов, на Форд Мадокс Форд, който ги публикува в „Английско ревю“. Появата на първата му творба, „Белият паун“ (1911), утвърждава Лорънс като писател. През 1912 г. среща Фрида Уийкли (по баща фон Рихтхофен), жена на професор Ърнест Уийкли, и се влюбва в нея. Фрида напуска мъжа и трите си деца, и заедно с Дейвид избягват в Бавария, а после в Австрия, Германия и Италия, като се женят през 1914 г. През 1913 г. излиза „Синове и любовници“, основаваща се на детството му и включва описание на Джеси в образа на Мириам за разлика от по-ранните творби, където я наричат „Мюриъл“ .

През Първата световна война Дейвид и жена му са подложени на постоянен тормоз от властите поради германското потекло на съпругата и неговите антивоенни възгледи. Биват заподозрени в шпионаж в полза на германците (по-точно, че подават сигнали на германските подводници) и официално изгонени от Корнуол през 1917 г. Принудени от бедността, често сменят жилищата си и Лорънс едва оживява след тежък грип. Семейство Лорънс емигрира от Англия през 1919 г., когато започват номадските му години.

Творчество през 20-те години на XX век Най-добрата му творба, „Любовникът на Лейди Чатърли“, излиза неофициално във Флоренция през 1928 г. Разказва за любовната афера между богата, омъжена жена и работник в имението на мъжа ѝ. Книгата е забранена едновременно в Англия и Америка и обявена за порнография. В Англия се появява в нецензуриран вид през 1960 г. след съдебен процес, на който за свидетели на защитата са призовани Е. М. Форстър, Хелън Гарднър и Ричард Хогарт. Други произведения на Лорънс от 20-те са „Изгубеното момиче“, която започва да пише още в Италия, занимавайки се с любимата си тема – момиче се омъжва за мъж от много по-ниско потекло, пренебрегвайки съветите на приятелите си, защото намира в него топлота и разбиране, както и „Влюбена жена“ (1920 г.), отчасти отнасяща се за семейството на Лорънс, Джон Мидълтън и неговата жена Катрин Мансфийлд по времето, когато споделят една къща в Англия през 1914-15 г. Книгата е продължение на „Дъгата“. Други две негови работи от 20-те години са „Наказанието на Аарон“ (1922) и „Кенгуру“ (1923). Те показват известно влияние на Ницше, в частност идеята за „свръхчовека“, докато „Култ към змията“ (1926) дава ясна картина на Мексико и древните религии на ацтеките. Документалните разработки на Лорънс включват „Движенията в Европейската история“ (1921), „Психоанализ и безсъние“ (1922), „Учения в класическата американска литература“ (1923) и „Апокалипсис“ (1931).

Четвъртият му роман, „Дъгата“ (1915), е забранен за неприличния си характер – съдържа псувни и свободно се говори за секс. Забраната му пречи да издаде каквото и да е занапред. Дори рисунките му биват конфискувани от художествена галерия. Джон М. Мъри и Катрин Мансфийлд предлагат на Лорънс място за текстовете му в техните „малки списания“. Лейди Отолайн Моръл, жена на либерален член на Парламента, е най-големият покровител на Лорънс. Чрез нея той печели връзки с няколко важни личности, сред които Олдъс Хъксли, Е. М. Форстър и Бертран Ръсел, с когото обаче по-късно се скарва жестоко.

Лорънс, творбите и туберкулозата През 20-те години Олдъс и Лорънс пътуват из Италия и Франция. През годините от 1922 до 1926 г. той и Фрида напускат Италия и се местят многократно – първо в Цейлон, после в Австралия, Ню Мексико и Мексико. Тези години дават на Лорънс достатъчно материал за няколко от романите и разказите му. През 1924 г. нюйоркската ВИП Мейбъл Додж Луън подарява на Лорънс и Фрида имението Киова в Таос, в замяна на оригиналния ръкопис на „Синове и любовници“. След тежко боледуване в Мексико, Лорънс разбира, че има животозастрашаваща туберкулоза. След 1925 г. Лорънс ограничава пътуванията си към Европа.

Той умира от туберкулоза във Ванс, Франция, на 2 март 1930 г. Фрида, която умира през 1956 г., се връща обратно в ранчото Киова и построява параклис в памет на Лорънс, където помества праха от кремацията му. През 1950 г. тя се омъжва за Анджелино Равали, бивш италиански пехотен офицер, с когото започва връзка още през 1925 г. Лорънс също така получава посмъртно признание за експресионистките си картини, рисувани през 20-те години.

Библиография Романи

The White Peacock (1911) The Trespasser (1912) Sons and Lovers (1913)Синове и любовници: Трагедията на днешното поколение, изд. „Звезда“, София (1940), прев. Ставри ФлоровЛюбовта на Жозефинa, изд. „Г. Атанасов“, София (1941), прев. Ставри Флоров Синове и любовници, изд. „Профиздат“, София (1990), прев. Лидия Александрова The Rainbow (1915)Дъгата, ИК „Колибри“, София (2010), прев. Венцислав К. Венков Women in Love (1920)Влюбени жени, изд. „Сиела“, София (2005), прев. Борис Дамянов The Lost Girl (1920) Aaron's Rod (1922) Kangaroo (1923) The Boy in the Bush (1924) – с Моли Скинър The Plumed Serpent (1926)Пернатата змия, ИК „Колибри“, София (2013), прев. Венцислав К. Венков Lady Chatterley's Lover (1928)Любовникът на Леди Чатърлей, изд. „Д. Маджаров“, София (1934), прев. И. С.Любовникът на Леди Чатърлей, изд. „Ж. Маринов“, София (1939/1943)Любовникът на лейди Чатърли, изд. „Богас“, София (1990), прев.Любовникът на лейди Чатърли, изд. „Mediasat“, София (2012), прев. Любовникът на лейди Чатърли, изд. „Инфомедия Груп“, София (2012), прев. Иван Шекерджиев The Escaped Cock (1929), по-късно препубликуван под заглавието The Man Who Died

Сборници с разкази The Prussian Officer and Other Stories (1914) England, My England and Other Stories (1922) The Horse Dealer's Daughter (1922) The Fox, The Captain's Doll, The Ladybird (1923)Лисицата, София (1938), прев. Димитър Стоевски (прил. на сп. Жена и дом. 12)Лисугерът ; Куклата на капитана ; Калинката, ИК „Фама“, София (2009), прев. Павел Боянов St Mawr and other stories (1925) The Woman who Rode Away and other stories (1928) The Virgin and the Gipsy and Other Stories (1930)Девицата и циганинът, в: Панорама : алманах за чуждестранна литература (Год. 34, бр. 1, 2013, с. 3-87); изд. „Сиела“, София (2014), прев. Весела Кацарова Love Among the Haystacks and Other Pieces (1930) The Lovely Lady and Other Tales (1932) The Tales of D.H. Lawrence (1934) Collected Stories (1994) – посмъртноГраничната линия : избрани разкази, изд. „Стилует“, София (2020), прев. Маргарита Тенева Дъщерята на конетърговеца, в Петдесет велики разказвачи : сборник разкази, т. 1, изд. „Кронос“, София (2010)

Стихосбирки

Love Poems and others (1913) Amores (1916) Look! We have come through! (1917) New Poems (1918) Bay: a book of poems (1919) Tortoises (1921) Birds, Beasts and Flowers (1923) The Collected Poems of D H Lawrence (1928) Pansies (1929) Nettles (1930) The Triumph of the Machine (1930) Last Poems (1932) Fire and other poems (1940) The Complete Poems of D H Lawrence (1964), ed. Vivian de Sola Pinto and F. Warren Roberts – посмъртно The White Horse (1964) – посмъртно D.H. Lawrence: Selected Poems (1972), ed. Keith Sagar. – посмъртно Snake and Other Poems (1999) – посмъртно Излъчване : [Стихотворение] , в: „Дневен труд“, LXX, 184, 10 юли 2005, прил, прев. Александър Шурбанов Хората и машините ; Още и още и още : стихотворения, сп. „Тера фантастика“, бр. 20, 2020, с. 83 Тишина, в сп. LiterNet, 23.04.2000, № 4 (5), прев. Явор Димитров

Пиеси

The Daughter-in-Law (1912) The Widowing of Mrs Holroyd (1914) Touch and Go (1920) David (1926) The Fight for Barbara (1933) A Collier's Friday Night (1934) The Married Man (1940) The Merry-Go-Round (1941) – посмъртно The Complete Plays of D H Lawrence (1965) – посмъртно The Plays, edited by Hans-Wilhelm Schwarze and John Worthen, Cambridge University Press (1999) – посмъртно

Есеистика и публицистика Study of Thomas Hardy and other essays (1914) Movements in European History (1921) Psychoanalysis and the Unconscious и Fantasia of the Unconscious (1921/1922) Studies in Classic American Literature (1923) Reflections on the Death of a Porcupine and other essays (1925) My Skirmish With Jolly Roger (1929) A Propos of Lady Chatterley's Lover (1929) Apocalypse and the writings on Revelation (1931) Phoenix: The Posthumous Papers of D. H. Lawrence (1936) Phoenix II: Uncollected, Unpublished and Other Prose Works by D. H. Lawrence (1968) Introductions and Reviews, edited by N. H. Reeve and John Worthen, Cambridge University Press, 2004, ISBN 0-521-83584-4 – посмъртно Late Essays and Articles, edited by James T. Boulton, Cambridge University Press, 2004, ISBN 0-521-58431-0 – посмъртно Selected Letters, Oneworld Classics, 2008. Edited by James T. Boulton – посмъртно The New Adelphi, June–August 1930 issue, edited by John Middleton Murry. Включва ″Nottingham and the Mining Countryside,″ Nine Letters (1918–1919) to Katherine Mansfield и Selected Passages from non-fiction works – посмъртно „Порнография и скверност“, в сп. „Страница“, V, 3, 2001, с. 7-14, прев. със съкр. Светлина Денова „Сексът, противопоставен на хубостта“, в: Панорама : алманах за чуждестранна литература, XXI, 1, 2001, с. 31-35, прев. Огняна Иванова

Пътеписи Twilight in Italy and Other Essays (1916) Sea and Sardinia (1921) Mornings in Mexico and Other Essays (1927) Sketches of Etruscan Places and other Italian essays (1932)

Преводи, извършени от Лорънс Lev Shestov, All Things are Possible (1920) Ivan Alekseyevich Bunin, The Gentleman from San Francisco (1922), tr. with S. S. Koteliansky Giovanni Verga, Mastro-Don Gesualdo (1923) Giovanni Verga, Little Novels of Sicily (1925) Giovanni Verga, Cavalleria Rusticana and other stories (1928) Antonio Francesco Grazzini, The Story of Doctor Manente (1929)

Външни препратки

Категория:Английски писатели Категория:Английски романисти Категория:Английски автори на разкази Категория:Английски драматурзи Категория:Английски есеисти Категория:Английски поети Категория:Писатели на еротична литература Категория:Английски художници Категория:Модернизъм Категория:Хора, свързани с Лондонския университет Категория:Родени в Англия Категория:Нотингамшър Категория:Починали във Франция Категория:Починали от туберкулоза