Валахади, още валаади или влахади () е наименование, с което се обозначават гръцкоговорещи мюсюлмани, живеещи в Османската империя.
История
Смята се, че валахадите са потомци на гърци християни, приели исляма през XVIII век. В началото на XX век те традиционно живеят в най-южните части на Егейска Македония – районите на Ляпчища (днес Неаполи) и Гревена по средното течение на Бистрица (Алиакмонас). Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Македония има 14 373 гърци мюсюлмани. Според гръцка статистика от 1904 година в казите Населица (Ляпчища) и Гревена на Серфидженския санджак живеят 16 070 валахади.Κωνσταντίνος Σπανός. Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων, in: Ελιμειακά, 48 – 49, 2001.
Валахадите се изселват от Гърция в Турция по силата на Лозанския договор от 1923 година, предвиждащ обмен на населението между двете страни по религиозен признак. В Турция, макар и в турскоговорещо обкръжение част от общността запазва гръцкия си език, наричан ромеика. Компактни маси валахади се заселват в Източна Тракия – в Кумбургас, Кючук чекмедже, Чаталджа.
На днешна българска територия е имало едно гръцко помашко село – Лялево в Пирин.
Често се смята, че името валахади произхожда от власи, и че валахадите са съответно от арумънски произход. Но албанологът Густав Вайганд смята, че то произлиза от „Вайалла“ – уж единствената турска дума, която валахадите употребявали.Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.
Литература Апостолос Вакалопулос. Валахадите в Западна Македония, в: „История на Македония 1354 – 1833“, Солун 1973 Αναστασιάδης, Β.Κ., Οι Βαλαάδες και οι μικρασιάτες πρόσφυγες του Νομού Γρεβενών Πρακτικά Α΄ Συνεδρίου των απανταχού Γρεβενιωτών, 1994. Καλινδέρης, Μιχ. Αθ., Συμβολή εις την μελέτη του θέματος των Βαλλαάδων, Μακεδονικά 17, Θεσσαλονίκη 1977.
Вижте също Гърци Помаци Бошняци Мъгленорумъни Чами
Бележки