Обтекаемата система е официалната българска система за латинска транслитерация (или романизация) на български думи:

АAБBВVГGДDЕEЖZHЗZИIЙYКKЛLМMНNОOПPРRСSТTУUФFХHЦTSЧCHШSHЩSHTЪAЬYЮYUЯYA

Посочената по-горе система на практика не прави разграничение между буквите "а" и "ъ", които се предават с една и съща буква на латиница - "a". В резултат на това две различни имена като Кънчо и Канчо се изписват по еднакъв начин на латиница - Kancho. В някои европейски страни е възприето при официален превод на български документи буквата "ъ" да се предава на латиница с апостроф. По този начин се прави разграничение между ъ и а и името Кънчо се изписва като Κ'ncho, Димитър като Dimit'r и т.н. Рядко срещаното име Пътка става P'tka вместо неправилното и дори обидно Patka. Друг недостатък е, че системата не предвижда отделни букви на латиница за фонемите "дж" и "дз". Също така не е възприет начин за предаване на палаталните съгласни и др.

Системата е официална също и за ООН, Съединените щати и Великобритания.

Произход и употреба

Системата е разработена от Любомир Иванов в Института по математика и информатика при Българската академия на науките и първоначално е въведена за употреба от българската Комисия по антарктическите наименования на 2 март 1995 година.Произход на Обтекаемата система от 1995: Неофициална употреба в документ от 1989.L.L. Ivanov, Toponymic Guidelines for Antarctica, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 1995.Ред. А. Андреев, И. Держански. Българска академия на науките. Институт по математика и информатика, основан 1947. София, Мултипринт ООД, 2007. 64 стр. (Двуезично издание на български и английски.) ISBN 978-954-8986-27-4Inventaire des outils de romanisation. Bibliothèque et Archives Canada. Ottawa, 2006. През 1997 година американските и британските институции компетентни за антарктическите географски наименования обръщат внимание на различията между българската и тогавашната официална англо-американска системаUSBGN, Romanization Systems and Roman-Script Spelling Conventions, 1994, pp.15 – 16. за транслитерация на българската азбука, изискват и получават от българските си колеги подробно обяснениеL.L. Ivanov. Comments on the English Transliteration of Bulgarian Names. Sofia, 1997. на новата система (цитирано в Гайдарска (1998)M. Gaidarska. The Current State of the Transliteration of Bulgarian Names into English in Popular Practice, Contrastive Linguistics, XXII, 1998, 112, pp. 69 – 84. ISSN 0204 – 8701 и по-късно публикувано в Иванов (2003)L.L. Ivanov, On the Romanization of Bulgarian and English, Contrastive Linguistics, XXVIII, 2003, 2, pp. 109 – 118. ISSN 0204 – 8701; Errata, id., XXIX, 2004, 1, p. 157.G. Selvelli. Su alcuni aspetti ideologici dei sistemi di traslitterazione degli alfabeti cirillici nei Balcani . Studi Slavistici XII (2015). pp. 159 – 180.).

Обтекаемата система става предмет на сравнителни изследвания от Катедра Англицистика и американистика при Софийския университет, и впоследствие е приета от българското правителство (ПМС №61 от 2 април 1999,Правилник за издаване на българските документи за самоличност. Държавен вестник бр. 33, 9 април 1999. №10 от 11 февруари 2000,Изменение и допълнение на Правилника за издаване на българските документи за самоличност. Държавен вестник бр. 14, 18 февруари 2000. и №269 от 3 октомври 2006 годинаИзменение и допълнение на Правилника за издаване на българските документи за самоличност. Държавен вестник бр. 83, 13 октомври 2006.) за употреба в личните документи (лични имена и географски наименования в личните карти и паспортите, лични имена в шофьорските карти), пътни табели, улични табели, официални информационни системи, бази данни, уебстраници на местните власти и т.н.Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Наредба №3 за транслитерация на българските географски имена на латиница. Държавен вестник бр. 94, 21 ноември 2006United Nations Document E/CONF.98/CRP.71. 17 August 2007.В. Мурдаров, П. Костадинова. Национален стандарт за транслитериране на български кирилски собствени имена с латински букви (Проблеми и предложения за решения) . Български език, 4/2005. ISSN 0005 – 4283

През 2009 г. системата е кодифицирана с новоприетия Закон за транслитерацията.Държавен вестник бр. 19 от 13 март 2009

През 2012 година Обтекаемата система е възприета от ООН,Bulgarian. Report on the Current Status of United Nations Romanization Systems for Geographical Names. Compiled by the UNGEGN Working Group on Romanization Systems. Version 4.0, February 2013.Romanization System In Bulgaria. Tenth United Nations Conference on the Standardization of Geographical Names. New York, 2012. а през 2013 година е одобрена за официална употреба от САЩ и Великобритания.Romanization System for Bulgarian: BGN/PCGN 2013 System. National Geospatial-Intelligence Agency, September 2014.

Според Б. Арънстийн, „Международните корени на българската система за романизация са в основата на един от най-озадачаващите парадокси на романизацията: импулс за предефиниране и разграничаване на националната идентичност, като същевременно осигурява достъпността на тази идентичност до външни групи. С други думи, вдъхване на национализъм с усещане за интернационализъм“.

Основни принципи и изключения Обтекаемата система е създадена с оглед постигането на оптимално равновесие между следните частично припокриващи се и частично противоречащи си предимства:

На първо място, основно предназначение на тази система е да осигури едно задоволително звуково приближение на българските думи от англоговорещи потребители, включително такива без предварителни познания за българския език и без допълнителни пояснения; Второ, с по-малко предимство, устройството следва да позволява възстановяване на изходното изписване с кирилица колкото е възможно по-еднозначно. Трето, транслитерираните български думи да се вписват в англоезична среда, да не се възприемат като прекалено „неанглийски“; И четвърто, транслитерираните думи да са „обтекаеми“ и прости.

Изключения: Автентичното изписване с латиница при имената на исторически личности и географските имена от съвременни чужди книжовни езици, които използват версия на латинската азбука (напр. James Bourchier, Émile de Laveleye, Wellington, а не Dzheyms Baucher, Emil dyo Lavele, Uelingtan), както и установеното обичайно изписване с латиница при неголям брой български имена. ПМС №269 от 3 октомври 2006 година предвижда допълнително изключение, буквеното съчетание ИЯ в края на собствените имена на граждани и на наименованията на населени места да се предава чрез IA вместо IYA; същото изключение за буквеното съчетание ИЯ, когато е в края на думата, е предвидено и в Закона за транслитерацията от 2009 година.

През 1999 година в българските документи за самоличност първоначално се въвежда една модификация на системата с предаване на българската буква Ц като C вместо TS, която обаче е изоставена през 2000 година. Не е възприета за официална употреба и друга предложена впоследствие модификация при предаване на българската буква Ц – използването на латинското съчетание TZ като дублетно наред с TS.М. Димитрова. Разбираема България. Култура, 23 март 2006.

Илюстрация Пример (Член 1 на Всеобщата декларация за правата на човека): Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство. Vsichki hora se razhdat svobodni i ravni po dostoynstvo i prava. Te sa nadareni s razum i savest i sledva da se otnasyat pomezhdu si v duh na bratstvo.

Обратимост Тъй като възстановяването на оригиналната дума не е водещ принцип, някои транслитерирани думи стават нееднозначни. На транслитерираната буква A може да съответства буква от оригиналната дума А или Ъ, а на SH може да съответства Ш или СХ. Нееднозначни стават думи като Pasha (Пасха или Паша?), Lav (Лъв или Лав) и т.н.Д. Скордев. Някои български думи, които стават неразличими след транслитериране по сега действащия стандарт. София, 5 май 2003. В Нов правописен речник на българския език се предлага частично решение, като се предлага буквата Ъ да се транслитерира с Ă.Отг. ред. В. Станков. Нов правописен речник на българския език. БАН, Издателство Хейзъл, 2002. стр. 51. ISBN 9789548283611 Предложената модификация с предаване на българската буква Ъ като A с надреден знак „далеч не се приема от цялото съвременно българско общество“, и не е възприето за официална употреба.

Един спомагателен вариант на Обтекаемата система, използващ допълнителни символи и осигуряващ точното възстановяване на транслитерирани думи, е предложен от Л. Иванов, Д. Скордев и Д. Добрев за употреба в специалните случаи, когато такова възстановяване е задължително.L. Ivanov, D. Skordev and D. Dobrev. The New National Standard for the Romanization of Bulgarian. Mathematica Balkanica. New Series Vol. 24, 2010, Fasc. 1 – 2. pp.121 – 130. За целта, кирилските букви и буквосъчетания Ъ, Ь, ЗХ, ЙА, ЙУ, СХ, ТС, ТШ, ТЩ, ШТ, ШЦ се транслитерират съответно с `A, `Y, Z|H, Y|A, Y|U, S|H, T|S, T|SH, T|SHT, SH|T и SH|TS. Въпросният спомагателен вариант не осигурява възстановяване в случая на допълнителното изключение за окончанието ИЯ, например при думите radia (Радиа или Радия?), studia (Студиа или Студия?) и т.н. Пълна обратимост обаче може да се получи и при системата с ИЯ-изключение, като например буквеното съчетание ИА в края на думата се транслитерира с I|A вместо IA. Възможен е също обратим вариант само с един допълнителен символ, като например ` се използва и вместо |, а съчетанията ЙЪ и ИЯ (второто в края на думата, при системата с ИЯ-изключение) се транслитерират съответно с Y``A и I``A. Стандартната транслитерация на една дума се получава от нейния обратим вариант чрез отстраняване на допълнителните символи.

Сравнение с други системи Обтекаемата система се основава на английски-ориентирана транслитерация, като се възползва от глобалната роля на лингва франка на този език в днешния свят, улесняваща ползването на транслитерирани думи и от неговорещи английски език от нации чиито езици и нелатински писмености са транслитерират или транскрибират от английски-ориентирани системи. Подобна тенденция на ориентация към английския език се наблюдава в по-новата практика на транслитерация и при други кирилски азбуки като рускатаПриказ МВД РФ от 31.12.2003 N 1047 . и украинската.Рішення української комісії з питань правничої термінології (Транслітерація) . Протокол No. 2 від 19 квітня 1996 р. Постанова N 55 Кабінету Міністрів України „Про впорядкування транслітерації українського алфавіту латиницею” від 27 січня 2010 р.

Не се използват диакритични знаци, което прави системата по-удобна за потребителя при модерните електронни комуникации (е-поща, ICQ и други програми за мигновени съобщения (instant messaging), кратки съобщения (SMS) и др.) и избягва необходимостта от допълнително уславяне и обяснения. В това отношение Обтекаемата система се отличава от научната транслитерация на българската кирилица (Български стандарт от 1956, или Система Андрейчин), която използва буквите Ž, Č, Š, ŠT и Ă съответно за Ж, Ч, Ш, Щ и Ъ. (Заслужава да се отбележи, че въпросният държавен стандарт включва и вариант без диакритични знаци, предназначен за телеграфо-пощенските услуги, в който буквите Ж, Ч, Ш, Щ и Ъ се транслитерират точно както при Обтекаемата система.) Освен това, двете системи се различават в транслитерирането на кирилските букви Й, Ц, Ь, Ю, Я съответно като Y, TS, Y, YU, YA и J, C, J, JU, JA.A. Danchev, M. Holman, E. Dimova, M. Savova, An English Dictionary of Bulgarian Names: Spelling and Pronunciation, Nauka i Izkustvo Publishers, 1989, 288 pp.