Грация Деледа

Грация Мария Козима Дамяна Деледа (), известна като Грàция Делèда (, на сардински: Gràssia или Gràtzia Deledda), е италианска писателка и лауреат на Нобеловата награда за литература (1926). Тя е втората жена, след Селма Лагерльоф, удостоена с отличието, и единствената италианка, получавала наградата.

Първият ѝ роман Fior di Sardegna („Сардинско цвете“) излиза през 1892 г., а стилът ѝ се развива между веризма и декадентството.

Биография и творчество

Произход и ранни години

Грация Деледа е родена на 27 септември 1871 г. в Нуоро, Сардиния, като пето от седем децаВ M. Massaiu, La Sardegna di Grazia Deledda, с. 44: четири сестри: Джована (6 януари 1874-17 януари 1880), Винченца (12 декември 1868-27 ноември 1896), Джузепа (19 март 1877-1938), Николина (8 май 1879-14 октомври 1972); двама братя: Джовани Санто или Сантус (1864-1914) и Андреа (1866-1922) в заможно семейство.Senato della Repubblica, MinervaWeb, Grazia Deledda, n. 68 (nuova serie), maggio 2022. В гражданския регистър е вписана дата 28 септември 1871 г., но в писма до Андреа Пирода тя уточнява, че е родена на 27 септември, в деня на Свети Козма.От Козма и Дамян – светци почитани в този ден според ритуала на Триденската литургия.

Баща ѝ, Джовани Антонио Деледа, е предприемач, земевладелец и любител поет, притежавал печатница и бил кмет на Нуоро (1863). Майка ѝ Франческа Камбозу е посветена на дома и възпитанието на децата..

Деледа учи до четвърти клас, след което взема частни уроци при Пиетро Ганга, който ѝ преподава италиански, латински и френски. Между тях се развива близко приятелство, засвидетелствано в кореспонденция.Grazia Deledda, Giovanna cerina (a cura di), Un'amicizia nuorese. Lettere inedite a Pietro Ganga (1898-1905), Rubbettino, 2019 - ISBN 8849858310 Продължава да се самообразова.

В ранните си литературни години Деледа е насърчена от писателя и архивист Енрико Коста, родом от Сасари, който пръв разпознава таланта й. Тя поддържа продължителна кореспонденция и с калабрийския писател Джовани Де Нава, която постепенно придобива любовен характер, но прекъсва поради липса на отговори от негова страна.

Семейството преживява тежки години: брат ѝ Сантус става алкохолик, брат ѝ Андреа е задържан за дребни кражби, баща ѝ умира през 1892 г., а сестра ѝ Винченца – през 1896 г..

Младежка литературна дейност Деледа започва да пише в среда, в която ролята на жената е строго ограничена. Творчеството ѝ рано разкрива кризата на разпадащия се патриархален свят на Сардиния и стремежа към нови социални хоризонти, без да изоставя собствената си идентичност.Ugo Collu, Grazia Deledda, Nobel tragico & meritato, в Studi Cattolici, n. 710.Вж. anche Sandra Petrignani, La scrittrice abita qui, гл. I, посветена на Деледа.

През 1887 г. изпраща разказите Sangue sardo („Сардинска кръв“) и Remigia Helder („Ремиджа Елдер“) в Рим, където са публикувани в списание L'ultima moda на издателя Едоардо Перино, ръководено от Епаминонда Провальо.Luciano Marrocu, Deledda: una vita come un romanzo, Donzelli editore, 2016 - ISBN 886843590X В същото списание на части излиза и романът Memorie di Fernanda („Мемоарите на Фернанда“).

През 1890 г., под псевдонима Илия ди Сент Измаел (Ilia di Saint-Ismael), публикува на части в ежедневника на Каляри L'avvenire della Sardegna („Бъдещето на Сардиния“), както и романа Stella d'Oriente („Ориенталска звезда“) и сборника с повести Nell'azzurro („В синевата“).

Деледа получава одобрение от писателите Анджело де Губернатис и Руджеро Бонги, които през 1895 г. пишат предговор към романа ѝ Anime oneste („Честни души“). Тя сътрудничи на сардински и континентални списания като „Сарденя“, „Пикола ревю“ и „Нуова Антолоджия“. Особено значима е намесата на Бонги – писател, депутат и министър на общественото образование, който, въпреки че смята романа за „безполезен“ и „вреден“, разпознава в Деледа „истинска честност“ и заема благосклонна позиция към нея.

Между 1891 и 1896 г. в Списание на италианските народни традиции, редактирано от Анджело де Губернатис, Деледа публикува на части есето Tradizioni popolari di Nuoro in Sardegna („Народните традиции на Нуоро в Сардиния“). То е въведено с цитат от Лев Толстой – първият документиран знак за интереса ѝ към руската литература. Следват нейни романи и разкази с островна тематика.

През 1896 г. романът La via del male („Пътят на злото“) получава положителна оценка от Луиджи Капуана, който пише и предговор към него. Година по-късно, през 1897 г., излиза стихосбирката ѝ Paesaggi sardi („Сардински пейзажи“).

Зрели години

След напрегнатата си връзка с началния учител Андреа Пирода, на 22 октомври 1899 г. Деледа се премества в Каляри,Maria Elvira Ciusa, Grazia Deledda. Una vita per il Nobel, Carlo Delfino, 2016, с. 43. на ул. „Сан Лучиферо“ – същата улица, нанкоято живее героинята Анания в романа ѝ Cenere. Там тя се запознава с Палмиро Мадезани, служител на Министерството на финансите. Двамата сключват брак в Нуоро на 11 януари 1900 г. Мадзенани е родом от Чиконяра ди Виадана, където Деледа живее известно време след сватбата. Той напуска държавната служб, за да работи като неин литературен агент. През 1900 г. семейството се установява в Рим, където води уединен живот. Деледа и Мадезани имат двама сина – Франц и Сардус.

Романът Elias Portolu (1903) утвърждава Деледа като водеща писателка. Следват успешни произведения като романите Cenere („Пепел“, 1904), L'edera („Бръшлянът“, 1908), Sino al confine („До границата“, 1910.), Colombi e sparvieri („Гълъби и ястребчета“, 1912), Canne al vento („Тръстики във вятъра, 1913), L'incendio nell'oliveto („Огънят в маслинова горичка“, 1918), Il Dio dei venti („Богът на ветровете“, 1922). По романа „Пепел“ е заснет филм с участието на Елеонора Дузе.

Смята се, че романът Canne al vento привлича вниманието на Шведската академия. Първата ѝ номинация за Нобелова награда за литература е от 1913 г., предложена от преводача ѝ Карл Август Хагберг. Сред поддръжниците ѝ е и шведският посланик Карл Билд.

Творчеството ѝ е ценено от Джовани Верга, както и от по-млади писатели като Енрико Товес, Емилио Чеки, Пиетро Панкраци и Антонио Балдини.Mario Miccinesi, Notizie biografiche, in Grazia Deledda, Edizioni Il Castoro, 1975, с. 118. Деледа получава признание и в чужбина: Дейвид Хърбърт Лорънс пише предговора към английския превод на La madre („Майката“). Тя работи и като преводачка, превеждайки на италиански романа „Йожени Гранде“ на Оноре дьо Балзак. От 1909 г. творбите ѝ са илюстрирани от Джузепе Биази, с когото поддържа кореспонденция.Centro di Studi Filologici Sardi, Lettere e cartoline di Grazia Deledda a Giuseppe Biasi

Извън Сардиния Деледа се сприятелява и работи с множество международни личности, които често посещават дома й.I temi, i luoghi e i personaggi di Grazia Deledda. Un Saggio di Angela Guiso per riconsiderare il ruolo della scrittrice nella letteratura italiana e Mondiale (PDF), в Il Messaggero Sardo, Agosto 2006. 2005 Тя проявява и социална ангажираност, преподавайки литература в Убежище „Лацио“ (Asilo Lazio) – организация за социално слаби в Рим.

Първата жена – кандидат за депутат

През март 1909 г., при представянето на листите за изборите за XXIII законодателен орган на Кралство Италия, името на Грация Деледа се появява като кандидат в избирателния район Нуоро от Италианската радикална партия. Това е първият случай на женска кандидатура в Италия,Messaggero Sardo, Grazia Deledda la prima candidata , di Eugenia Tognotti, marzo 1988 въпреки че жените все още нямат избирателни права, макар темата вече да е предмет на оживен обществен дебат.Нещо повече, към всеобщото избирателно право на мъжете ще се подхожда само с последващата XXIV legislatura.

Кандидатурата ѝ е възприета като провокация в подкрепа на женското избирателно право и като опозиция срещу „министерския“ кандидат Антонио Луиджи Аре от Орани. Тя предизвиква полемики в пресата. Във вестник „Трибуна“ Джузепе Пиаца поставя под съмнение способността ѝ да изпълнява политическа роля, твърдейки, че животът ѝ е преминал „в писане на романи и раждане на отлични синове“.La Tribuna, "La prima candidata! Grazia Deledda a Nuoro", di Giuseppe Piazza, 7 marzo 1909

Радикалната партия обаче я номинира заради културата ѝ, уважаваната социална позиция и широкия електорален консенсус, като се предполага, че сред поддръжниците ѝ са и римски кръгове, включително поетът Себастиано Сата.L'Ortobene, Cronaca di una incomprensione, di Francesco Mariani, 29 Novembre 2021 След изборите Деледа получава 34 гласа, от които 31 са оспорени.Avanti!, I risultati delle elezioni di ieri, 8 maggio 1909. Победител е адвокат Аре, чийто избор впоследствие трябва да бъде повторен.Избирането му е анулирано по предложение на Изборния съвет, тъй като в деня на гласуването все още не са изминали необходимите 6 месеца от прекратяването на функциите му на кмет на Нуоро; вж. съответните парламентарни актове. Аре е преизбран и полага клетва на 27 юни 1909 г. (Atti Parlamentari relativi).

Лауреат за Нобеловата награда за литература На 10 декември 1927 г. Грация Деледа получава Нобеловата награда за литература за 1926 г. Отличието ѝ е присъдено за „силата ѝ на писателка, подкрепена от висок идеал, който изобразява живота в пластични форми, какъвто е на нейния уединен роден остров и който с дълбочина и топлина се отнася към проблеми от общ човешки интерес“. Деледа е първата италианка, удостоена с Нобеловата награда за литература.

Смърт

Грация Деледа умира през 1936 г. на 64 г. от рак. Денят на смъртта ѝ е предмет на разминавания в източниците: някои посочват 15 август, други – 16 август.Между които: Museo Deleddiano, на isresardegna.it, Maria Tettamanzi, Deledda, Editrice La Scola, Brescia 1969, M. Giacobe, с. 7, Vittorio Spinazzola, Cronologia, в Grazia Deledda, Romanzi Sardi, Mondadori, Milano 1981, Anna Dolfi, Nota Biobibliografica, в Grazia Deledda, Dieci Romanzi, Roma, Newton Compton, 1994, A. Bocelli,  Enciclopedia italiana и Zago, с. 19. Първоначално е погребана в гробището Верано в Рим. През 1959 г. тленните ѝ останки са пренесени в Нуоро, в църквата „Мадона дела Солитудине“, в саркофаг от черен гранит, изграден по силата на Закон № 2 от 5 януари 1953 г.Normattiva, Legge 5 gennaio 1953, n. 2

Последната ѝ творба, автобиографичната Cosima, quasi Grazia, остава незавършена и е публикувана посмъртно всп. „Нуов Антолоджия“ (1936), а след това като Cosima.

Родната ѝ къща в квартал „Санту Преду“ в Нуоро е превърната в музей.

Творчество Творчеството на Грация Деледа обхваща романи, новели, поезия, драматургия, детска литература, етнографски трудове и обширна кореспонденция. Нейните произведения са дълбоко свързани със Сардиния – с нейните традиции, социални конфликти и морални напрежения. Деледа съчетава веристични елементи с декадентски нюанси, като поставя в центъра човешката съдба, вината, изкуплението и сблъсъка между традиция и модерност.

Романи Memorie di Fernanda – публикуван на части в сп. Ultima Moda (1888) Stella d’Oriente, 1890 – под псевдонима Илия ди Сент Измаел Fior di Sardegna, 1891 Anime oneste. Romanzo famigliare, 1895Тъгуващи души, изд. „Ирис“, София (1992), ISBN 9544550049 La via del male, 1896 Il tesoro, 1897 La giustizia, 1899 Il vecchio della montagna, 1900 Dopo il divorzio, 1902 Elias Portolu, в сп. Nuova Antologia (1900); кн. изд. 1903Елиас Портолу, Печатница „Гладстон“, София (1929) Cenere, 1904Пепел, изд. „Кастилия“, София (1992) Nostalgie, 1905 L'edera, в сп. Nuova Antologia, 1908; кн. изд. 1921 L'ombra del passato, 1907 Il nostro padrone, 1910 Sino al confine, 1910 Nel deserto, в сп. Nuova Antologia (бр. 235-236);кн. изд. 1911 Colombi e sparvieri, 1912 Canne al vento, в сп. L'Illustrazione italiana (12.1-27.4.1913); кн. изд. 1913 Le colpe altrui, 1914 Marianna Sirca, 1915 L'incendio nell'oliveto, 1918 Il segreto dell'uomo solitario, 1921 Il Dio dei viventi, 1922 La danza della collana, 1924 La fuga in Egitto, 1925 Annalena Bilsini, 1927 Il vecchio e i fanciulli, Milano, Treves, 1928 Il paese del vento, 1931 L'argine, 1934