Бер

Бер (; , Верия, , Караферие, ) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на едноименния дем Бер в административна област Централна Македония. Бер е център и на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.

География Бер е разположен на 230 m надморска височина в югоизточното подножие на планината Каракамен (Вермио). През него протичат малките каракаменски реки Трипотамос и Ляноврохи, притоци на Бистрица.

Транспорт Покрай Бер преминава главната магистрала в Северна Гърция – „Егнатия Одос“. Чрез нея градът се свързва пряко с пристанището Игуменица на Йонийско и със Солун на Егейско море. Отдалечен е на 102 km от Солунското летище. Има железопътни връзки с Едеса и Солун.

Икономика В Бер работят предприятия за вълнени и памучни платове. В района се добиват лигнитни въглища. Река Трипотамос осигурява енергия от ВЕЦ."Véroia". Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 17 август 2018. В планината Каракамен (Вермио) се изграждат ветропаркове.European Investment Bank. EIB renews European support for windfarms in Greece, 19 юли 2018.

Туризмът се развива на базата на богатата история на града и природните забележителности в околността. На 8 км от Бер се намира Музеят на царските гробници във Вергина с останки от столицата на древните македонски царе.Museum of Royal Tombs of Aigai – Vergina . Посетен на 17 август 2018. От византийско и османско време са запазени десетки църкви.Little Jerusalem. Discover Veria. Посетен на 17 август 2018. Сред паметниците на византийската култура и изкуство е църквата „Възкресение Христово“ от XIV век. Освен Византийския музей, в града работят още няколко музея, в т.ч. археологически, образователен и фолклорен. Традиционна архитектура от XIX век е запазена в кварталите Барбута и Кириотиса.Veria. Greek National Tourism Organization. Посетен на 17 август 2018.

Край Като Вермио, на 24 км от Бер, по склоновете на Каракамен, се намира Националният ски курорт „Сели“.Seli Ski resort

История Античност и Средновековие

Бер се споменава за първи път от Тукидид в 432 г. пр. Хр. Според „Деянията на апостолите“ в I век апостолите Павел и Сила проповядват в синагогата в Бер, като жителите на града се отнасят по-благородно към тях от солунчани, внимателно изследват писанията и много от тях повярват.Деяния, глава 17, стихове 10 – 12. Това усърдие на берчани води до използването на името им от някои протестантски секти акцентиращи силно върху sola scriptura. Първи епископ на града става апостол Карп, един от близките сътрудници на Павел.

През II половина на III век градът е нападнат от германското племе херули. Тогава жителите възстановяват запуснатата Берска крепост. Латински надпис, открит в Бер, информира за молба за помощ на берчани към император Галиен (253 - 268).

При последвалите в следващите векове славянски набези между Бер и Солун се заселват драговитите и сагудатите. Не е ясно дали те са се заселили в самия град, но областта започва да се нарича Драговития (Δραγαβιτία). Изглежда, че въпреки всички набези градът продължава да се развива икономически като търговско средище.

Според хрониста Георги Кедрин императрица Ирина, майка на Константин VI, построява Бер и го преименува на Иринуполис: „και την εν Θεσσαλονίκη Βέρροιαν έκτισεν, Ειρηνόπολιν μετονομάσασα“, по време на нейното второ управление в 802 година. Тази информация загатва за по-ранни разрушения на града от земетресение или от набези. Името Иринуполис не се задържа.

В 896 година градът е разтърсен от силно земетресение. Йоан Камениат, който описва ограбването на Солун от арабите в 904 година, описва Бер с възхищение. Сарацините изглежда са причинили големи разрушения и в Бер в 904 година и са продали много от жителите му като пленници.

Бер е в пределите на българската държава при цар Петър (927 – 970 година).Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. Част I. София, Издателство на БАН, 1979, с. 50 – 51. Византия си го връща в 70-те години на X век.

Бер е отново превзет от българите през 989 година, при управлението на цар Самуил. През 1001 година византийският император Василий II Българоубиец завладява града, предаден му от управителя Добромир. В 1017 година императорът заповядва стените на града да бъдат възстановени и незабавно се насочва към Острово. Окончателната победа на Василий II над България установява период на мир и сигурност в региона.

В началото на XI век Бер става център на една от епархиите на Охридската архиепископия. През следващите векове, заедно със Сервийската епархия, тя е предмет на спорове между Охридската и Цариградската църква и многократно преминава от едната към другата. Църквите „Св. св. Кирик и Юлита“, „Свети Власий“ и „Възкресение Христово“ са от XIV век.

През последната четвърт на XII век Бер, заедно с други македонски градове, е окупирана от сицилианците, а по-късно при цар Калоян попада в България, като мести жителите на града в дунавските региони. След това градът е под властта на Солунското кралство до 1224 година, когато попада по властта на Епирското деспотство. След Битката при Клокотница отново е в България.Kazhdan, Alexander (ed.). The Oxford Dictionary of Byzantium. New York/Oxford, Oxford University Press, 1991. Vol. 1, p. 283. В 1246 година областта се връща под византийско управление. Бер процъфтява през XIII и особено през XIV век и император Йоан VI Кантакузин го споменава многократно в своя исторически труд като голям и многолюден град и казва, че сред жителите му е имало много видни личности.

В 1342 година Бер пада в ръцете на сръбския крал Стефан Душан, а по-късно е владяна от властела Радослав Хлапен. Може би градът е превзет от Лала Шахин в 1373/74 година (775 година от Егира). Византия си връща града към 1375 година. Османските турци го завоюват през 1430 година.

В Османската империя

Османците наричат града Караферие („Черната Верия“), вероятно за да го разграничат от едноименния град в България, известен на турците още като Ески Загора. Под Османско владичество Бер е център на каза в границите на Солунския санджак, като към 1885 година казата, включва Негуш и 46 селища и чифлици. Евлия Челеби свидетелства през XVII в., че градът е мирен, без стени и гарнизон, притежава 4000 къщи, 16 мюсюлмански махали, 15 християнски и две еврейски. Градът е процъфтяващ център на производство на ориз.

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Кара Ферия има 1200 семейства, от които 50 еврейски, 30 цигански, а останалите са наполовина патриаршески и наполовина мюсюлмански.Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886 – 87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927 Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Верия (Verria), Берска епархия, живеят 800 гърци.

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Беръ (Верея, Кара Фери) живеят 350 българи християни, 6500 турци, 2000 гърци и 300 власи, 500 евреи и 850 цигани.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бер живеят 350 българи патриаршисти, 2000 гърци, 300 власи и 850 цигани. В 1906 година според Патриаршеската статистика в града има освен другите и 320 патриаршески (семейства власи) и 180 румънеещи се семейства власи.Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηρής καταστάσεως, Πατριαρχείο Τυπογραφείο, Κωνσταντινούπολις 1906. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927

В 1910 година в Бер (Βέροια) има 6200 жители патриаршисти, 5280 мюсюлмани и 600 евреи.Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927

При преброяването в 1912 година градът е отбелязан с няколко езика и религии: език македонски и религия християнска, език турски и религия мюсюлманска, влашки език и християнска религия, испански език и религия юдаизъм, гръцки език и християнска религия и цигански език и християнска религия.

В Гърция

В 1912 година по време на Балканската война в Бер влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година градът остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 7039 мъже и 6773 жени. Гръцкият андартски капитан Панайотис събира в къщата на Г. Попандонов местни първенци и ги изтезава, за да се признаят за гърци.

Гара Бер в 1920 година се води отделно селище с 29 жители. По-късно е слята с града.

Първоначално градът е част от ном Солун, а в 1946 година, след създаването на ном Иматия, става негова столица.

В 1924 година по спогодбата за задължителен обмен на население между Гърция и Турция мюсюлманските жители на Бер са изселени в Турция. На тяхно място са настанени повече от 5000 нови жители, от които 4686 бежанци от Турция, а останалите власи от селата Маруша, Горно и Долно Шел, Ксироливадо, Кастания. В 1928 година Бер е смесено селище с 405 бежански семейства и 1665 жители бежанци.

Поради фактът, че градът е предимно турски до 1922 година, и че е център на румънската пропаганда сред власите, едва 1924 година е началната година на местния печат – през октомври излиза първият берски вестник „Астир Верияс“, последван от „Кроталос“ и „Верия“ през 1925 г., „Елевтерос Логос“ през 1928 г., „Псилос“ и „Фони тис Верияс“ през 1929 г. През 30-те години излизат „Неа Зои“ (1932), „Македоники Ихо“ (1935). От 1965 година започва да излиза вестник „Лаос“.

Непосредствено след Втората световна война на 2 km северно, край пътя за Негуш е създадено селището Ергохори, което в 1940 година има 95, а в 1951 година - 79 жители. По-късно е слято с града.

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки, турски, влашки и еврейски“ (γλώσσα κατοίκων ελληνική, τουρκική, βλάχικη και εβραϊκή).Λουκάτος, Σπύρος. Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927

През Втората световна война градът е в германската окупационна зона и в него е образувано подразделение на Централния българомакедонски комитет.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)

На 5 февруари 1946 година е формиран ном Бер.

+ Прекръстени с официален указ местности в дем Бер на 31 декември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Гани Буглар Γκανί Μπογλάρ Палиамбела Παλιάμπελαместност на Ю от Бер Арап Гьоджалик Αραπ Γκιοτζαλικ Трифилия Τριφύλλιαместност в Каракамен на З от Бер и на ЮИ от Комнинио (Куманич) Балък бунар Μπαλούκ Μπουνάρ Урания Пиги Ουρανία Πηγήместност на СИ от Бер Добра Δομπράς Кали Панагия Καλή Παναγιάвъзвишение в Каракамен на СЗ от Бер (248,7 m), на З над Добренския манастир Музга Μούζγκα Валтос Βάλτοςместност на СЗ от Меси (Меч) Деликташ Ντελικτας Спилиес Σπηλιέςвъзвишение в Каракамен на ЮЮИ от Бер и на З от Агия Варвара (365 m)

Култура