Уилям Бътлър Йейтс () е ирландски поет, есеист, критик и драматург, една от най-изтъкнатите фигури в европейската литература през ХХ век.
Той е главна движеща сила на Ирландското литературно възраждане и – редом с лейди Огаста Грегъри, Едуард Мартин и др. – основател и първи директор на Абатския театър (Abbey Theatre), известен впоследствие като Ирландски национален театър. През 1923 г. става първият ирландец, носител на Нобелова награда за литератураThe Nobel Prize in Literature 1923. Nobelprize.org. Посетен на 3 юни 2007. , за своята „вдъхновена поезия, която във високохудожествена форма дава израз на духа на цяла една нация“, по думите на Нобеловия комитет. Йейтс е един от малцината писатели, които пишат най-значимите си произведения, след като са удостоени с Нобеловата награда. Такива са Кулата (The Tower, 1928) и Витата стълба (The Winding Stair and Other Poems, 1929). Много добър приятел е с американския поет емигрант Езра Паунд. Автор е на предговора към английския превод на стихосбирката „Гитанджали“ (1912) от Рабиндранат Тагор, който през 1923 г. става първият неевропеец, носител на Нобелова награда за литература.
Родом от Дъблин, той учи там и в Лондон. Като млад изучава поезия и от дете има силно влечение към ирландските легенди и окултизма. Тези теми присъстват в първия период на творчеството му, който трае общо-взето до края ХIХ век. Публикува първата си стихосбирка през 1889 г. Плавният лиричен ритъм на стихотворенията в нея е белег за влиянието на Едмънд Спенсър, Пърси Биш Шели и поетите прерафаелити. След 1900 г. поезията на Йейтс придобива по-материална и реалистична форма. Той до голяма степен се отрича от младежкия си трансцендентализъм, но продължава да го занимава въпросът за материалните и духовните маски на личността, както и теориите за цикличността на живота.
Биография Младост Уилям Бътлър Йейтс е роден в крайбрежното градче Сендимаунт (Sandymount), на 3 – 4 км източно от Дъблин, Ирландия. Баща му, Джон Бътлър Йейтс (1839 – 1922), е потомък на Джервис Йейтс, войник от армията на крал Уилям III Оранжки, търговец на ленено платно и известен художник, който умира през 1712 г. Неговият внук БенджаминA Yeats Dictionary: Persons and Places in the Poetry of William Butler Yeats. p. 197. By Lester I. Connor, 1998. през 1773 г. се жени за Мери Бътлър, която е от земевладелски род в област Килдеър (Kildare) и потомка на първите графове Ормънд. След брака семейството възприема нейната фамилия като част от името си.
Когато се оженва, бащата Джон Йейтс следва право, но го изоставя, за да изучава живопис в лондонския художествен колеж „Хидърли“. Майката, Сюзан Мери Поликсфен, произхожда от заможен търговски род от Слайго, главен град на областта Слайго в Северозападна Ирландия. Скоро след раждането на Уилям семейството се премества в дома на Поликсфенови в Мервил, Слайго, където живеят многобройни техни роднини. Семейството редовно прекарва там летните и есенните месеци. Бъдещият поет възприема околната живописна местност като духовния дом на своето детство. С течение на времето нейните пейзажи и митични предания ще се превърнат и буквално, и символично, в неговата „земя на сърцето ми“. Другите деца в семейството също имат изявени артистични наклонности. По-младият му брат Джон „Джак“ Бътлър Йейтс става виден художник и декоратор, пише пиеси и романи, в които прилага похвата поток на съзнанието, близък приятел е на Самюъл Бекет. Сестрите Сюзан Мери (Лили) и Елизабет (Лоли) участват активно в международното движение за декоративно изкуство „Изкуства и занаяти“.
През 1867 г. семейството се премества в Англия, където бащата иска да започне да работи като художник. Първоначално децата се възпитават вкъщи, където майката им разказва истории и ирландски приказки. През януари 1877 г. Уилям постъпва в училището „Годолфин и Латимър“ в Западен Лондон, където учи четири годиниHone (1943), 28. . Не се отличава като ученик, има трудности в изучаването на езици (вероятно поради проблемите си със слуха), но проявява силен интерес към биологията и зоологията. Поради финансови причини, в края на 1880 г. семейството се завръща в Дъблин. През 1881 г. Уилям продължава образованието си в дъблинската гимназия „Еразъм Смит“. Започва да пише поезия и през март 1885 г. публикува първите си две стихотворения – „Песента на феите“ ('Song of the Faeries') и „Гласове“ ('Voices'), известно по-късно като „Робата, корабът и обущата“ ('Cloak, Boat and Shoes') в сп. Dublin University Review. На 16 юни 1885 г. ръководи учредителната сбирка на Дъблинското херметично общество. От май 1884 г. до април 1886 г. учи в Градското художествено училище (Metropolitan School of Art) – сега Национален колеж по изкуство и дизайн (National College of Art and Design). Вече публикува редовно в Dublin University Review, Irish Fireside и други дъблински издания. През октомври 1886 г. излиза първото му самостоятелно издание – драмата „Мосада“. По същото време публикува двете части на статията си „Поезията на сър Самюъл Фергюсън“ („The Poetry of Sir Samuel Ferguson“). Въпреки че пише под силното въздействие на Пърси Шели, Едмънд Спенсър и поетите прерафаелити, скоро Йейтс ще се пренасочи към ирландската митология и фолклор, както и към поезията на Уилям Блейк.
Навлизане в поезията През 1887 г. семейството се завръща в Лондон. Йейтс се присъединява към Херметическия орден на Златната зора през март 1890 г. Заедно с Ърнест Рис, същата година основава клуба Стихоплети (Rhymers) – група лондонски поети, които се събират редовно в една кръчма на „Флийт стрийт“, за да четат свои стихове. Работи заедно с Едуин Елис върху първото пълно издание на произведенията на Уилям Блейк и в хода на работата преоткрива забравената поема „Вала или четирите зои“Lancashire, Ian. „William Blake (1757 – 1827)“. Department of English, University of Toronto, 2005. Посетен на 3 юни 2007. . По-късно, в есе върху Шели, той пише: „Препрочетох „Освободеният Прометей“... и ми се струва, че нейното място сред свещените книги на света е още по-сигурно, отколкото си мислех.“Yeats (1900), 65.
През целия си живот Йейтс се интересува от мистицизъм, спиритуализъм, окултизъм и астрология. В 1911 г. става член на Клуба на призрака (The Ghost Club) – организация за проучване на паранормални явления. Особено силно влияние върху него оказват съчиненията на Емануел Сведенборг.Burke, Martin J. „Daidra from Philadelphia: Thomas Holley, Chivers and The Sons of Usna“. Columbia University, 7 октомври 2005. Посетен на 15 юли 2007.
През 1892 г. той пише: „Ако не се занимавах непрекъснато с магическото, нямаше да напиша нито една дума от книгата ми за Блейк, нито пък „Контеса Катлийн“(The Countess Kathleen, 1892) щеше да съществува. Мистичният живот е в центъра на всичко, което правя. Той е всичко, за което си мисля, всичко за което пиша.“ Неговите мистични интереси са вдъхновени също от хиндуизма. Интересът към окултното формира голяма част от неговата късна поезия. Някои от критиците на Йейтс, като Уистън Хю Одън (Wystan Hugh Auden), критикуват този аспект от поезията му. Нарича го „плачевното зрелище на зрял мъж, зает с „мъмбо-джъмбото“ на магията и безсмислиците на Индия“.
Първата му подписана поема е „Островът на статуите“ (The Island of Statues). Това е фантастична творба, която е взела като поетически модел творбите на Едмънд Спенсър (Edmund Spenser) и Шели (Pecry Bysse Shelley). Творбата е публикувана във вестника на дъблинския университет. Йейтс иска да я включи в първия си сборник, но тя се оказва прекалено дълга. В крайна сметка тя така и не е препубликувана през целия живот на Йейтс. Издателството „Quinx Books“ публикува поемата в пълния ѝ вид едва през 2014 г. Първата му самостоятелна творба е памфлетът „Мосада: Драматична поема“ (Mosada: A Dramatic Poem, 1886). Тя се разпространява в 100 екземпляра, с помощта на бащата на Йейтс. Творбата е последвана от сборника „Скитанията на Ойзин“ (The Wanderings of Oisin) и „Други поеми“ (Other poems, 1889). Според биографът на Йейтс, Робърт Фитзрой Фостър (Robert Fitzroy 'Roy' Foster) „Скитанията на Ойзин“ съдържа „объркващи галски имена, поразителни повторения и непрестанен ритъм, с едва доловими разнообразия, докато поемата ни пренася през три секции.“
„Скитанията на Ойзин“ е основана на текстове от ирландската митология и изобразява влиянията върху Йейтс на поетите прерафаелити и на сър Самюел Фъргюсън. Поемата отнема на поета две години и е една от малкото творби от ранния му период, от които той не се отрича в зрелостта си. Тя представя една тема, която става изключително важна впоследствие. Това е темата за разликата между привлекателността на живота като съзерцания, противопоставена на идеята за самото живеене на живота. Йейтс никога не пиша друга толкова дълга поема. В ранния си период той пише поеми с основни теми за любовта, мистицизма, езотериката. Част от заглавията са „Поеми“ (Poems, 1895), „Тайната роза“ (The Secret Rose, 1897), „Вятърът между тръстиките“ (The Wind Among the Reeds, 1899).
През 1885 г. Йейтс попада в „Дъблинското херметично общество“. Общността провежда първата си сбирка на 16 юни. На нея Йейтс е председател. По-късно той е силно привлечен към теософското общество, към херметизма. По-късно, през 1890 г., той става част от обществото „Златната зора“ (Golden Dawn). Той приема тяхното мото, което гласи „Daemon est Deus inversus“. В превод то означава „Дяволът е преобърнат Бог“ или „Демонът е отражение на бог.“ Той е бил активен член на дори на секта. Довел е в кръговете на сектата Джордж Поликфен (George Pollexfen), Мод Гон (Maud Gonne) и Флорънс Фарн (Florence Farr). Също така той развива неприязън към абстрактните и догматични религии, изградени около култове към личности. Въпреки това, той харесва типажа хора, които среща в „Златна зора“. Той е участвал в борбите за власт на Ордена, заедно с Фар и Макгрегър Метърс (Farr Mathers, Macgregor Mathers). Това негово въвличане се случва, когато Метърс изпраща Алейстър Кроули (Aleister Crowley) да представлява „Златната зора“ по време на „Battle of Blythe Road“.
Мод Гон
През 1889 г. Йейтс се запознава с Мод Гон. Тя е 23-годишна английска наследница и ревностна ирландска националистка. Гон е осемнадесет месеца по-млада от Йейтс. Гон се възхищавала на „Островът на статуите“. Йейтс развил обсесивно увлечение към нейната красота и начин на изразяване. Това се отразило на поезията му след запознанството им. Любовта на Йейтс остава несподелена, което отчасти се държи на нежеланието му да се присъедини към националистическия ѝ активизъм.
През 1891 г. той посещава Гон в Ирландия и ѝ предлага брак. Тя му отказва. По-късно той казва, че от този момент нататък „тревожността в живота му“ започнала. Йейтс предлага на Мод Гон още три пъти – през 1899 г., 1900 г. и 1901 г. Тя отказва всяко от предложенията му и през 1903 г., за негов ужас, се омъжва за ирландския националист майор Джон Макбрайд (Major John MacBride). Неговата друга единствена любовна афера през този период се казвала Оливия Шекспир (Olivia Shakespear), която той срещнал през 1894 г. и се разделил с нея през 1897 г.