Иван Йорданов Венедиков е виден български археолог, историк, траколог и филолог. Занимава се с тракийска и средновековна история, археология, изкуство и култура; българско културно - историческо наследство.

Биография Иван Венедиков е роден в град София на 10 януари 1916 година. Произхожда от видния български род Венедикови. Завършва класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1934 – 1939). Негови професори са Александър Балабанов, Димитър Дечев, Гаврил Кацаров, Веселин Бешевлиев, Богдан Филов, Петър Мутафчиев. Над половинвековната му научна кариера започва с „Фонетика на латинските надписи от българските земи“, издадена през 1942 година.

От 1941 до 1944 година като уредник в Античния отдел в музея в Скопие прави първите си разкопки и открива големия античен и средновековен град Баргала (Брегалница) и средновековния (от IX-Х век) Козяк.

От 1945 до 1973 година е уредник в античния отдел на Археологическия музей в София. През 1957 година е избран за младши научен сътрудник, а през 1962 година – за старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН.

От 1973 до 1978 година работи в новосъздадения Институт по тракология при БАН, а от 1978 до 1986 година завежда отдел „Антична археология“ при Националния исторически музей в София и е сред неговите създатели. Професор е от 1981 година. Дълги години чете лекции по история на Тракия в Софийския университет.

Научна дейност В повече от 150 изследвания върху тракийската история, култура, изкуство и език въз основа на по-големия брой проучени паметници в сравнение с предшествениците си, Иван Венедиков показва мястото на траките в развитието на културата на Югоизточна Европа. Той смята, че и фригите и траките са се развивали под въздействието на по-старите източни култури. Прави периодизация на тракийското изкуство.

Занимава се с паметници и извори, характерни за конните народи в Тракия, като възстановява външния изглед на тракийската колесница и написва единствената монография по тази тема („Тракийската колесница“) през 1960 година.

Съставя изложба, посветена на тракийското изкуство, включваща най-хубавите паметници от цяла България (1972). Тя обикаля световните столици и увеличава престижа на България в чужбина и днес.

Изследването на прабългарски надписи и извори за прабългарите водят Венедиков до заключения, нови за времето си – че прабългарският език все още се е говорел в първата половина на IX век и че дори са правени опити да пишат на него. Установява и че Преслав е съществувал като голяма българска база още през първата половина на IX век. Установява и значението, изпълвайки с конкретно историческо съдържание, на много титли и длъжности на българските владетели и боляри. Посвещава монография на военното и административно устройство на българската държава (1979).

Проучвания и разкопки По време на работата си прави проучвания и разкопки, повечето от които са публикувани на български и чужди езици. От 1945 до 1949 година ръководи разкопките в Созопол, 25 години е научен ръководител на археологическите проучвания (включително и подводни) в Несебър (1949 – 1974). През 1971 година организира експедиция, която за първи път проучва скалните гробници на одрисите в Родопите. През 1975 година участва в проучванията на долмените в Странджа и Сакар. Наред с тези големи проучвания той се занимава и с по-малки, но интересни обекти: тракийското светилище при село Лиляче, нимфеума при село Каснаково, гробниците при село Ветрен и град Враца, тракийските колесници в Кюстендилско и много други.

Членство в научни институции научни съвети на Археологическия институт с музей Институт по тракология при БАН Институт по изкуствознание при БАН Германски археологически институт – член-кореспондент Международна асоциация по гръцка и латинска епиграфика, Рим Македонски научен институт Българско нумизматично дружество

Библиография Венедиков е автор на около 250 научни труда, около 20 от тях монографични. Разделени са в областите: тракология (151), археология (43), прабългаристика (28), епиграфика (11), фолклор (10), праистория и ранножелязна епоха (9), езикознание (8), нумизматика и сфрагистика (6), етнография (3). Отделни публикации са свързани по-тясно със скитите, с Древна Персия, с античната география, тракийската топонимия, развитието на земеделието по нашите земи, проблемите на Възраждането и съвременността. Създател е и сценарист на телевизионни и документални филми и радиопредавания върху българската древност и средновековие.

Повече от 30 от научните му трудове са издадени в чужбина: Русия, Франция, Турция, Унгария, Англия, САЩ, Германия, Австрия, Канада, Индия, Чехословакия, Полша, Италия, Испания, Япония. Трудовете му са превеждани на руски, френски, турски, немски, английски, испански, чешки, полски, италиански и японски. Книгата „Тракийското изкуство“, написана от Иван Венедиков и Тодор Герасимов е преведена на 8 езика.

Избрана библиография „Земите по средния Вардар. Принос към античната география на Македония“. Скопие, 1943. „Тракийската колесница“. София, 1960. „Тайната на тракийските могили“. София, 1968. „Тракийското изкуство“. С Тодор Герасимов. София, 1973. „Съкровището от Летница“. София, 1974. „Медното гумно на прабългарите“. София, 1983. „Златният стожер на прабългарите“. София, 1987. „Панагюрското златно съкровище“. София, 1987. „Раждането на боговете“. София, 1992. „Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени“. I. София, 1993. „Прабългарите и християнството“. Стара Загора, 1995. „Тракийското съкровище от Летница“. София, 1996.

Периодичен печат От 1995 до смъртта си е член на редакционната колегия на списание „Родина“ и от 1992 – на тази на списание „Нумизматика и сфрагистика“.

Семейство Баща му генерал-майор Йордан Венедиков е автор на голям брой трудове върху българската военна история през Средновековието, османско и ново време. Майка му е Екатерина Генадиева, сестра на известния български политик Никола Генадиев. И двамата му родители са потомци на известни родове от Македония с приноси в църковно-националното движение и изграждането на следосвобожденска България. Негов брат е видният български юрист и професор по гражданско и римско право Петко Венедиков. Има и друг брат близнак – Димитър. През 1942 г. Иван Венедиков се оженва за Вера Димитрова от Скопие, която е етнограф. С нея живее до края на живота си. Имат 2 дъщери, една от които е историчката Катерина Венедикова.

Чичо на Иван Венедиков е българският военен Димитър Венедиков.

Памет На Иван Венедиков е наречена улица в квартал „Витоша“ в София ().

Родословие

Награди и отличия Юбилеен медал „Марин Дринов“ – по случай вековния юбилей на БАН Орден „1300 години България“ Орден „Кирил и Методий“ I степен Юбилеен медал „100 години от Съединението“ Почетна значка „Отличник на Комитета за култура“ почетен гражданин на Несебър

Бележки

Източници Иван Венедиков, Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени, София, 1993. За библиографията – Thracia XIV. In honorem annorum ХХХ Instituti Studiorum Thracicorum, Serdicae MMII

Външни препратки От и за Иван Венедиков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Иван Категория:Български археолози Категория:Траколози Категория:Български историци от Македония Категория:Български филолози Категория:Български музейни дейци Категория:Сфрагисти Категория:Български мемоаристи Категория:Български учени от Македония Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет Категория:Учени от БАН Категория:Носители на орден „Кирил и Методий“ I степен Категория:Почетни граждани на Несебър Категория:По произход от Баня Категория:Родени в София Категория:Починали в София