Епилепсия ( – „нападам, атака“), известна още като morbus sacer (, от старогръцкия глагол „епиламбано“ (ἐπιλαμβάνειν), е група дълготрайни неврологични нарушения, характеризиращи се с епилептични пристъпи. Тези пристъпи представляват епизоди, които може да варират от кратки и почти незабележими до дълги периоди на силни конвулсии. При епилепсия пристъпите са с тенденция да се повтарят, без да има пряка причина. Пристъпи, които се дължат на специфична причина, не се считат за епилептични. Тя е едно от най-разпространените неврологични заболявания, характеризиращо се с повтарящи се, от нищо непредизвикани епилептични припадъци. Днес един на всеки сто души в света е болен от епилепсия.
В повечето случаи причината е неизвестна, въпреки че някои хора развиват епилепсия вследствие на претърпяна мозъчна травма, инсулт, рак на мозъка, злоупотреба с алкохол и наркотични вещества и други. Епилептичните пристъпи са резултат от прекомерна и анормална активност на кортикалните неврони в мозъка. При диагностицирането обикновено се цели изключване на други проблеми, които могат да причиняват подобни симптоми (като например синкоп), както и да се установи дали има наличие на преки причини. Епилепсия често може да се потвърди чрез електроенцефалограма.
Епилепсията не може да се излекува, но при 70% от случаите пристъпите може да се контролират с лекарства. Възможни алтернативи за хората, при които пристъпите не се повлияват от лекарства са хирургическа операция, невростимулация или промени в хранителния режим. Не всички епилептични синдроми са доживотни и значителен брой от хората получават подобрение до степен, при която вече не е необходимо да се приемат лекарства.
Около 0,65% от хората по света (около 50 милиона) имат епилепсия, като почти 80% от случаите са в развиващите се страни. Заболеваемостта при по-възрастните е значителна. В развитите страни началните прояви най-често са в ранна детска и в старческа възраст, а в развиващите се страни засегнати са предимно по-големите деца и възрастните в по-млада възраст, което вероятно се дължи на различията в честотата на подлежащите причини. Около 5 – 10% от всички хора получават някакъв непровокиран пристъп до достигане на 80-годишна възраст, а шансът да получат втори пристъп е между 40 и 50%. В много страни по света на хората страдащи от епилепсия правото да шофират се ограничава или отнема (особено през активните периоди на пристъпи), но повечето от хората с епилепсия успяват да си възвърнат правото на шофиране след определен период на затишие от пристъпи. След промяна в европейското законодателство в България бяха въведени нови правила и страдащите от епилепсия могат да управляват МПС при определени условия. Основното изискване е да не са получавали пристъп поне в рамките на една година и да могат да докажат това с документ от лекар.
Признаци и симптоми
Епилепсията се характеризира с дълготраен риск от повтаряне на пристъпите. Пристъпите може да се проявяват по няколко начина в зависимост от това в коя област на мозъка е анормалната активност и каква е възрастта на лицето.
Пристъпи Най-често срещаният вид пристъпи (60%) са конвулсивните. Две трети от тях започват като фокални пристъпи (които може след това да се превърнат в генерализирани), а една трета започват като генерализирани пристъпи. Останалите 40% са неконвулсивни пристъпи. Пример за такива пристъпи са абсансните, които се характеризират с понижено ниво на съзнанието и обикновено траят около 10 секунди.
Фокалните пристъпи, наричани още локализирани, често са предшествани от определени усещания, познати като аура. Те може да включват: сензорни (зрителни, слухови или обонятелни), психични, автономни или моторни феномени. В специфична група мускули може да започнат неволни спазми, които да се разпространят и до съседните мускулни групи, което е известно като „моторен Джаксън“ или още „гърч на Джаксън“. Може да се получат автоматизми. Това са неволеви генерализирани движения, които са най-вече елементарни и повтарящи се, като мляскане, дъвкане, издаване на устните напред, но могат да бъдат и комплексни, като например опити за вземане на предмети, извършване на кратка серия от стереотипни движения с ръце или крака.
Генерализираните пристъпи се разделят основно на шест вида: тонично-клонични, тонични, клонични, миоклонични, абсанси и атонични пристъпи. Всички те включват загуба на съзнание и обикновено настъпват без предупреждение. Тонично-клоничните пристъпи се характеризират с неволеви мускулни гърчове и при тях се наблюдава контракция (свиване) на крайниците, последвана от отпускане, съпроводено с извиване на гръбнака назад като лък. Епизодът продължава 10 – 30 секунди (тоничната фаза). Пристъпът може да бъде съпроводен с вик, поради контракция на мускулите на гръдния кош. Това е последвано от синхронни спазми на крайниците (клонична фаза). Тоничните пристъпи се проявяват с продължителни мускулни контракции. Засегнатият често посинява поради спиране на дишането. При хроничните пристъпи се наблюдават синхронни мускулни спазми. След като конвулсиите престанат, може да изминат от няколко секунди до минути докато засегнатият се събуди след припадък. Този период се нарича „постикална фаза“.
Докато трае пристъпът засегнатият може да изгуби контрол над пикочния мехур и червата, което може да доведе до неволно изпускане. По време на пристъпа може също да има и прехапване на върха или страните на езика. При тонично-клоничните пристъпи е по-често прехапването на страните на езика. Прехапване на езика става сравнително често и при психогенните неепилептични пристъпи.
Миоклоничните пристъпи се характеризират със спазми в определени мускули или по цялото тяло. Абсансните пристъпи могат да бъдат незабележими и да се изразят само в извиване на главата или мигване с очи. Човек не пада и се връща към нормално състояние веднага след като пристъпът свърши след няколко секунди до минута. Атоничните пристъпи се характеризират със загуба на мускулна активност за повече от една секунда. Това обикновено засяга и двете страни на тялото.
История Най-старите медицински източници показват, че епилепсията е засягала хора още от зората на писаната история. През древността епилепсията се е считала за свръхестествено състояние. Най-старото познато в света описание на епилептичен пристъп е от текст на акадски (език, използван в древна Месопотамия) и датира около 2000 пр.н.е. Описаният в текста човек е диагностициран като изпаднал по влиянието на бога на Луната и е подложен на екзорсизъм.Епилептичните пристъпи са споменати и в Законника на Хамурапи (около 1790 пр.н.е.) като причина закупен роб да бъде върнат и платената за него сума да бъде възстановена на купувача, а също и в папируса на Едуин Смит (около 1700 пр.н.е.), където се описват случаи на хора с епилептични конвулсии.
Най-старото познато подробно описание на самото заболяване е открито в Сагиг („Sakikkū“), вавилонски клинописен медицински текст от 1067 – 1046 г. пр.н.е. В него се споменават признаци и симптоми, лечение и вероятни резултати и се описват много от характерните черти на различни видове пристъпи. Тъй като древните вавилонци не разбирали биомедицинското естество на заболяването, те считали пристъпите за обладаване от зли духове и го „лекували“ със спиритуалистични средства. Около 900 г. пр.н.е. Пунарвасу Атрея (Punarvasu Ātreya) описва епилепсията като загуба на съзнание. Това определение е възприето и в аюрведическия текст Чарака Самхита (около 400 г. пр.н.е.).
Възгледите на древните гърци за заболяването са противоречиви. Те смятали заболяването за форма на обладаване от духове, но в същото време го свързвали с гениалност и божественост. Наричали го божествено заболяване. Податки за епилепсията присъстват и в гръцката митология. Тя е свързвана с богините на Луната Селена и Артемида, които по този начин подлагали на страдание всеки, който ги разгневи. Гърците смятали, че важни личности като Юлий Цезар и Херкулес са страдали от заболяването. Забележително изключение от възгледа за божествения и спиритуалистичен характер на заболяването представя школата на Хипократ. През пети век пр.н.е. Хипократ отхвърля идеята, че заболяването се причинява от духове. В знаменателния си труд За свещената болест, той защитава схващането, че епилепсията не е с божествен произход, а е лечим медицински проблем, чието предполагаемо огнище е в мозъка. Обвинява онези, които приписват свещен характер на заболяването в разпространяване на невежество, чрез насаждане на вярвания в свръхестествени магически сили. Хипократ изказва предположение, че наследствеността играе важна роля като причина за възникване на заболяването, предвижда по-лоши последствия, ако болестта се появи в ранна възраст и отбелязва физическите ѝ характеристики, както и социалното заклеймяване, свързано с нея. Вместо да я нарича свещена болест, употребява термина голяма болест, което става основа за съвременния термин-гранд мал, използван за генерализираните пристъпи. Въпреки че аргументира подробно физическия произход и характер на заболяването, възгледите му не са приети от неговите съвременници. Чак до ХVІІ век причините продължават да се приписват на зли духове.
В повечето култури болните от епилепсия за заклеймявани, отбягвани или дори вкарвани в затвор. В Салпетриерата, люлката на съвременната неврология, Жан-Мартен Шарко открива пациенти с епилепсия, настанени редом с психично болните, пациентите с хроничен сифилис и душевно болните криминални престъпници. В Древния Рим наричали епилепсията Morbus Comitialis („комитетска болест“) и я смятали за проклятие от боговете. В Северна Италия епилепсията била традиционно позната като болестта на Свети Валентин.
В средата на ХІХ век е въведено първото лекарство против гърчове – бромид. Първото съвременно лечение, фенобарбитал, е разработено през 1912 г., като фенитоин влиза в употреба през 1938 г.
Защо човек заболява от епилепсия? Това всъщност никой не може да каже. Лечението и диагностицирането на всеки епилептик е напълно индивидуално, но има няколко главни причини, за които е почти сигурно, че причиняват епилепсия:
Смята се, че епилепсията е наследствено заболяване. При хора с тумор, възможността за получаване на епилепсия е по-голяма. Същото се отнася и за хора получили тежка травма на главата. При проблеми с раждането е възможно бебето да получи епилепсия. След инфекции на главния мозък.
От какво се предизвикват припадъците? Около 6% от хората с епилепсия получават пристъпи, които често са провокирани от специфични събития. Те се наричат рефлексни пристъпи. Хората с рефлекторна епилепсия получават пристъпи, които са провокирани от специфични стимули. Обичайните провокиращи фактори включват проблясващи светлини и внезапни шумове. При определени видове епилепсия, пристъпите настъпват по-често по време на сън, а при други видове – почти само по време на сън.
Постикална (постепилептична) фаза След активната фаза на пристъпа обикновено настъпва период на объркване, наречен постикален или постепилептичен, преди връщане към нормално ниво на съзнанието. Това обикновено трае от 3 до 15 минути, но може да продължи и с часове. Други обичайни симптоми включват чувство на умора, главоболие, затруднен говор и аномалии в поведението. Психозата след пристъп е относително обичайно явление, което се наблюдава при 6 – 10% от засегнатите. Хората често не могат да си спомнят какво се е случило през този период от време. След фокален пристъп е възможно да се получи също и локализирана слабост, известна като парализа на Тод. Този симптом обикновено трае секунди, най-много до няколко минути, но в редки случаи може да продължи един или два дни.
Особености на характера при хората страдащи от епилепсия