Договорът за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), ( или съкратено NPT)Договорът на сайта на Държавна агенция за ядрено регулиране е международен договор за ограничаване на разпространението на ядрени оръжия, ядрени материали, технологии и информация с потенциал за военно приложение. Договорът цели също подкрепа на мирното развитие и употреба на ядрените технологии, а като следваща цел ядрено и пълно разоръжаване. Той влиза в сила на 5 март 1970 г. и към него са се присъединили 189 страни, пет от които са официално признати за ядрени сили: САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай (те са и петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН).
Смята се, че четири страни, които не членуват в договора, притежават ядрени оръжия: Индия, Пакистан и Северна Корея открито са тествали ядрени оръжия и са обявили, че притежават такива оръжия, а Израел води двойствена политика спрямо разоръжаването, изразена в собствената ѝ ядрена програма. Северна Корея се присъединява към договора, но го нарушава и през 2003 г. се оттегля от него.
Официално договорът е предложен от СССР, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и САЩ, както е записано в документа.
Договорът за неразпространение на ядрените оръжия се състои от преамбюл и единайсет члена. Въпреки че „стълбовата“ концепция не е изразена никъде в самия документ, договорът понякога се разглежда като тристълбова система с имплицитен баланс между стълбовете: неразпространение разоръжаване право на мирно използване на ядрени технологии.
Договорът се преразглежда на всеки 5 години на специални конференции на страните по договора. Отделно в периода между две конференции се провеждат сесии на Подготвителния комитет на конференциите за преразглеждане. Едновременно с това множество събития, организирани от независими институции, експертни групи, изследователски центрове и неправителствени организации по целия свят, предоставят доклади и препоръки, които допълват дейността на Подготвителния комитет.ICNND ReportInternational Seminar: the future of the NPT
Въпреки че първоначално договорът е замислен с ограничена продължителност до 25 години, на Конференцията за преразглеждане на Договора за неразпространение на ядрените оръжия, проведена в Ню Йорк, 11 май 1995, подписалите страни приемат с консенсус продължаването му за неограничен период, без условия.
Последната Конференция за преразглеждане е проведена през май 2010.2010 Review Conference of the Parties to the Treaty on the Non-Proliferation of Nuclear Weapons (NPT), 3 – 28 май 2010.
Договорни „стълбове“ Обикновено ДНЯО се описва като договор, който има три основни „стълба“: неразпространение, разоръжаване и употреба за мирни цели.See, for example, the Canadian government's NPT web site The Nuclear Non-Proliferation Treaty . Тази „стълбова“ концепция бива подлагана на критики от тези, които считат, че ДНЯО е договор предимно отнасящ се до неразпространението, както и самото му име предполага, и че тристълбовата му интерпретация създава погрешна представа за еднаква значимост на трите елемента.The 2010 Review Cycle So Far: A View from the United States of America. Wilton Park, United Kingdom, 20 декември 2007.
Първи стълб: неразпространение Пет страни са признати от Договора за неразпространение за ядрени сили (ЯС): Китай (подписала 1992), Франция (1992), СССР (1968, след разпадането на СССР, Руската федерация е приемник на правата и задълженията по договора), Великобритания (1968), и САЩ (1968) (от първоначално ратифициралите договора, влязъл в сила 1970 г., само САЩ, Великобритания и СССР са страните, за които официално се знаело, че притежават такива оръжия). Тези пет страни са също петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Всяка от петте ЯС се съгласява „да не предава нито пряко, нито косвено на когото и да било ядрено оръжие или други ядрени взривни устройства, както и контрола над такова оръжие или взривни съоръжения; също така по никакъв начин да не помага, да не поощрява и да не подбужда, която и да е държава, непритежаваща ядрено оръжие, към производство или придобиване по какъвто и да било друг начин на ядрено оръжие или на други ядрени взривни съоръжения или към контрол над такова оръжие или взривни съоръжения“ (Член 1). Всяка от неядрените държави от своя страна „се задължава да не приема нито пряко, нито косвено предаването от когото и да било на ядрено оръжие или на други ядрени взривни съоръжения, както и контрол над такова оръжие или взривни съоръжения, да не произвежда и да не придобива по какъвто и да било друг начин ядрено оръжие или други ядрени взривни съоръжения, както и да не се стреми и да не приема каквато и да е помощ за производството на ядрено оръжие или на други ядрени взривни съоръжения“ (Член 2). Неядрените страни също се съгласяват да приемат предпазните мерки на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) като гаранция, че няма да преобразуват ядрена енергия за мирни цели в ядрени оръжия или други ядрени експлозивни устройства (Член 3).
Петте ядрени сили дават гаранции, че няма да използват ядрените си оръжия срещу неядрена страна по договора, освен в случай на отговор на ядрена атака или конвенционална атака от военен съюз, в който участва ядрена сила. Тези гаранции обаче не залягат формално в договора и конкретните подробности, свързани с тях, варират с времето. САЩ освен това притежават ядрени бойни глави, насочени към Северна Корея – неядрена държава, в периода 1959 г. – 1991 г. Предишният Държавен секретар по отбраната на Обединеното кралство, Джоф Хуун, подчертава възможността страната да използва ядрените си оръжия в отговор на неконвенционална атака от страна на т.нар. ”престъпни дърважи“.UK 'prepared to use nuclear weapons'. BBC. 20 март 2002 През януари 2006 г., президентът на Франция, Жак Ширак, отбелязва, че при случай на държавно спонсориран тероризъм срещу Франция може да предизвика дребномащабен ядрен отговор, целящ унищожаването на властовите центрове на „престъпната“ държава.France 'would use nuclear arms'. BBC. 19 януари 2006Chirac: Nuclear Response to Terrorism Is Possible. Washington Post. 20 януари 2006
Втори стълб: разоръжаване Преамбюлът към ДНЯО е написан в стил, утвърждаващ желанието на подписващите договора да намалят международното напрежение и да засилят доверието като създадат условията за спиране на производството на ядрени оръжия и съставяне на договор за пълно разоръжаване, с което да се ликвидират ядрените оръжия и средствата за тяхното пренасяне от националните арсенали.
Текстът на Член 6 от ДНЯО налага твърде неясно задължението на всички подписали страни да се ориентират към ядрено и пълно разоръжаване: „Всяка Страна по Договора се задължава в дух на добра воля да води преговори за ефикасни мерки по прекратяването на надпреварата в ядреното въоръжаване в най-близко бъдеще, както и по ядреното разоръжаване, а също така и по договора за всеобщо и пълно разоръжаване под строг и ефикасен международен контрол.“www.iaea.org По този начин, Член 6 не изисква стриктно от всички подписали да се включат в договор за разоръжаване. По-скоро ги призовава да водят преговори „в дух на добра воля“." Международният съд, в своето Съвещателно мнение за Законност на заплахата или използването на ядрени оръжия от 8 юли 1996 г., отива по-далеч от Член 6 като заявява, че съществува задължение за приключване в дух на добра воля на преговорите, водещи към ядрено разоръжаване във всичките му аспекти под стриктен и ефективен международен контрол.
Някои правителства, особено сред непритежаващите ядрено оръжие, които участват в Движението на необвързаните страни, смятат, че текстът на Член 6 въобще не е неясен. Според тях Член 6 конституира формалното и недвусмислено задължение на признатите ядрени сили за разоръжаване и твърдят, че тези държави са се провалили в изпълнението на това задължение. Някои правителствени делегации към Конференцията за разоръжаване са представили предложения за пълно и универсално разоръжаване, но от тях не е произлязъл договор за разоръжаване. Критици на държавите – ядрени сили твърдят, че, проваляйки се да изпълнят задължението си за ядрено разоръжаване, особено в периода след края на Студената война, ядрените сили са разгневили някои от неядрените страни – членки на ДНЯО. Те добавят, че този провал може да служи като оправдание на неядрените страни за излизане от ДНЯО и развиване на собствен ядрен арсенал.
Други наблюдатели предлагат, че е възможна обратна връзка между разпространението и разоръжаването, че неуспеха на разрешаването на запланите от разпространение на ядрени оръжия в Иран и Северна Корея например ще бъде пречка пред разоръжаването. Тази теза стига до извода, че никоя ядрена сила не би взела под сериозно внимание възможността да елиминира последните си ядрени оръжия без да е напълно уверена, че други страни няма да придобият такива оръжия. Някои дори предполагат, че самият процес на разоръжаване на суперсилите – който е довел до унищожаването на хиляди оръжия и системи за преносDisarmament, the United States, and the NPT, Christopher Ford, U.S. Special Representative for Nuclear Nonproliferation, delivered at the Conference on „Preparing for 2010: Getting the Process Right“, Annecy, France, 17 март 2007; Nuclear Disarmament Progress and Challenges in the Post-Cold War World , U.S. statement to the Second Session of the Preparatory Committee for the 2010 NPT Review Conference, Geneva (30 април 2008) – може да направи притежанието на ядрено оръжия още по-желано с увеличаване на първоначално замисления размер на малък арсенал. Кристофър Форд, Специален представител на САЩ за ДНЯО, предупреждава, че логиката предполага, че с намаляването на броя на ядрените оръжия се увеличаване „маргиналната“ им употреба като инструмент за увеличаване на военната мощ. Доведено до крайност, разоръжаването създава ситуация, в която стратегическото значение на едно или две ядрени оръжия би било огромно.U.S. Special Representative for Nuclear Nonproliferation Christopher Ford, „Disarmament and Non-Nuclear Stability in Tomorrow's World“, remarks to the Conference on Disarmament and Nonproliferation Issues, Nagasaki, Japan (31 август 2007) .
Трети стълб: мирно използване на ядрена енергия Третият стълб позволява трансфера на ядрени технологии и материали към страни по ДНЯО за развитието на мирни ядрени енергийни програми, доколкото те демонстрират, че не използват тези програми за сдобиване с ядрени оръжия.
Тъй като много малко страни с ядрени енергийни програми желаят да се откажат от използването на ядрена енергия, третият стълб на ДНЯО от Член 3 дава възможността за същото на останалите страни, но съобразно условия, поставени с цел да затруднят развитието на ядрени оръжия.