Бо̀бища (рядко Бо̀бище, в местния говор Бо̀бишча, , Верга, до 1926 година Μπόμπιστα, Бобиста, Μπόεμπιτσα, Боебиста) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.
География Селото е разположено в географската област Пополе в подножието на разклоненията на Вич (Вици) и Мурик (Мурики) – Которска планина, Голинска планина и Руката, в прохода между Костурско и Кайлярско, на около 20 km източно от демовия център Костур (Кастория) и на 10 km от село Горенци (Корисос).
История В Османската империя По време на Кримската война (1853 – 1856) в района върлуват разбойническите чети на Али Зот и Коста Рели, които нападат Бобища. Четите са унищожени след края на войната.
През XIX век Бобища е чисто българско село, което активно участва в борбата на българското население в Костурско за българско образование и църква:
Жителите на Бобища изпращат поздравителна телеграма на Антим I по повод избирането му за екзарх и заявяват, че още на 14 септември 1871 година са се отказали от Патриаршията. Поздравителната телеграма е публикувана във вестник „Македония“ на 13 юни 1872 година:
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Бобуш (Bobousch).
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бомбища (Bombista) живеят 600 гърци. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Бобища (Bobishta) има 60 домакинства със 190 жители българи. В селото е отворено българско училище, в което в 1873 – 1874 година Златко Каратанасов, в 1876 – 1877 година – Петър Орлов, в 1877 – 1878 г. отново Каратанасов, заместен от Георги Попнаумов, загорицки свещеник, учил в Загоричани и Костур. Гръцкият владика Иларион Костурски пристига в Бобища, за да се опита лично да закрие българското училище.
В 1882 – 1883 година кметът Никола Бояджиев, епитропът Атанас Митрев Розов свещеник Константин Шаханов започват изграждането на църквата „Свети Николай“.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Бобища:
Атанас Шопов посещава Бобища и в 1893 година пише:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бобища живеят 684 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бобища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 115 къщи.
От 1890 до 1893 година в Бобища е учител Златко Каратанасов и заедно с новия свещеник Никола Маркулов уговарят преминаването на цялото село под Екзархията.
По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е на няколко пъти ограбвано и опожарявано от аскер и башибозук.„Автономия“, №26, 29, 31, 39, 45, 46. Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Бобища са изгорени всички 150 къщи. Убити са селяните Дине Качаров, Дине Джинар, Митко Янков, Иван Сарков, Мите Христов, Кузман Митрев, Мите Дзиля, Ване Джаклев, Тасе Димитров, Кузо Христо, Тана Лякова, Тана Стефова и Катерина Яловчева. От Бобища 33 души участват във въстанието, от които загиват Манол Розов, Андрей Сидов, Насе Орлов и Кузо Розов. Жителите на изгореното село намират убежище в Клисура. През ноември 1903 година те са посетени от българския владика Григорий Пелагонийски, който раздава помощи на пострадалото население, а на двамата свещеници дава и парични помощи. Придружаващият митрополит Григорий Наум Темчев описва селото така:
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бобища има 840 българи екзархисти. В селото функционира българско училище. Според гръцки данни селото с 50-те си семейства също е напълно екзархийско още преди 1903 година.Μπόμπιστα Според Георги Константинов Бистрицки Бобища преди Балканската война има 125 български къщи.
Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения. Такова нападение е било извършено и на 17 февруари 1905 година, при което са дадени човешки жертви.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Бобища (Μπόμπιστα) е село в Клисурската нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, „унищожено и обезлюдено от псевдореволюцията от 1903 година“.
При избухването на Балканската война в 1912 година деветнадесет души от Бобища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Бобища е обозначено като българско селище.
В Гърция През войната в селото влизат гръцки части и в 1913 година вследствие на Междусъюзническата война Бобища попада в Гърция.
Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бобище (Бобиште) има 40 къщи славяни християни.
В 1926 година е прекръстено на Верга, в превод пръчка.
След 1919 година 56 жители на Бобища емигрират в България по официален път.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Verga . Общо от Илинденското въстание в 1903 до 1924 година 55 семейства от селото се изселват в България, а десетина в Цариград и на други места.
В 1932 година в селото има 30 българофонски семейства всички с „изявено българско съзание“. В 1945 година в селото има 440 българофони всички с „негръцко национално съзнание“.
Селото пострадва силно по време на Гръцката гражданска война, по време на която селото дава десетина убити, а 50 души се изселват в Югославия и социалистическите страни. 33 деца от Бобища са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.
Личности
В Бобища са родени редица видни български дейци, сред които най-известни са българските просветни дейци Златко Каратанасов (1860 – 1935) и Атанас Михайлов (1867 – 1933), българският полковник Диаманд Димитров (1890 – след 1945), българският политик, кмет на Търговище Димитър Попзлатанов (1897 – ?), българските революционери Михаил Розов (1835 – 1974), Манол Розов (1878 – 1903), Цвета Божова (1873 – ?), Димитър Ляпов (1870 – 1941) и други.
Външни препратки Карамфильо, малой моме – народна песен от Бобища Димка ми пери на тремо – народна песен от Бобища Благотворително братство „Нов Живот“ – Бобища – Устав на Благотворително братство „Нов Живот“, Цариград, 1921 година
Бележки
Категория:Села в дем Костур