Облигацията е документ за дълг, т.е. за предоставена парична сума на кредит от притежателя на облигацията на нейния издател (емитент). Облигацията е вид ценна книга на кредитора, и като такава е с предварително фиксиран постоянен доход под формата на купони (лихва) и изплащане на главницата на падежа в зависимост от вида на самата облигация.
Правна уредба Правната уредба на облигациите се дели на обща и специална. Не бива да се бъркат или смесват понятията за облигация с облигационно право, чийто правен обект е регулиране на договорните обществени отношения.
Обща правна уредба Общата уредба се съдържа в Търговския закон или по точно Глава 14, чл. 204 – 218. Материята за облигациите като ценни книги прониква в българското законодателство под влиянието на романския правен модел чрез румънското и италианското законодателство и намира своето място в отменения Търговски закон от 1897 г. С неговата отмяна и утвърждаването на комунизма като господстваща идеология, довела до заличаването на икономическата свобода в България, правните норми, третиращи облигациите като ценни книги, е трайно заличена от правния живот. Това се променя с Указ 56 (ДВ бр. 4/1989), който дава възможност на фирмите да издават облигации. Значително по-солидна правна уредба облигациите намират в действащия Търговски закон. Материята регламентираща облигациите се съдържа в раздели 7 – 9 и по-точно чл. 204 – 218. С тях се дава възможност на акционерни дружества да емитират налични и безналични облигации по правила, сходни с тези на акциите.
Специална правна уредба Специалната правна уредба се съдържа в редица нормативни актове, като безспорно най-значително място сред тях заема Законът за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Той служи за правна основа за издаването на редица подзаконови актове като правилници и наредби както на Министерски съвет така и на други държавни органи като Комисията за финансов надзор. ЗППЦК третира проблемите не само около емитирането на облигациите, но и тяхното предлагане на финансовите пазари, правилата за търгуването им, поведението на стопанските субекти, реда за следене спазването на правилата за покупко-продажба, санкциите за тяхното неспазване и други.
Законът за ипотечните облигации, третиращ въпросите около ипотечните облигации като особен вид облигации, емитирани изключително от банки, е един модерен закон, създаден по пример на западноевропейските законодателства, чиято цел е създаването на възможности за предлагането на тези изключително атрактивни ценни книжа на фондовите пазари.
Други закони, имащи отношение към облигациите като ценни книги, са: Законът за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1991 г., Постановление на Министерски съвет № 167, Законът за защита на влоговете, Законът за местното самоуправление, Валутният закон.
Редица подзаконови актове също дават правната рамка някои видове облигации като например държавните ценни книжа, облигациите емитирани от общините и др.
Субсидиарно приложение намира гражданското законодателство и по-специално Законът за задълженията и договорите.
Трябва да се споменат и правните актове на Европейския съюз, тъй като оказват сериозно влияние върху развитието на българското законодателство по отношение на облигациите. Значими актове са Европейският кодекс за поведение при извършването на сделки с ценни книжа от 25 юли 1977 година.
Същност и значение Както българското, така и западноевропейското законодателство не познава легално определение на облигацията. Именно поради липсата на легална дефиниция правната наука разглежда облигацията в нейните два аспекта – като ценна книга и като паричен заем предоставен на акционерно дружество или на командитно дружество с акции.
Облигацията като ценна книга Както вече бе упоменато по-горе, Търговският закон (ТЗ) не дава дефиниция за облигация, поради което тя се определя от правната наука като документ със законово установена форма, който материализира волеизявление и произтичащи от него права по такъв начин, че упражняването им става с предявяването на документа, а прехвърлянето на правата изисква предаване на документа.
В ТЗ не е посочено изрично, че облигацията е ценна книга, но това се извежда от чл. 204, ал. 5, изр. 2 от ТЗ, според което за издаването, прехвърлянето и залагането на налични и безналични облигации се прилагат правилата за акциите.
ТЗ не посочва задължителните реквизити, но те могат да се изведат по силата на чл. 204, ал. 5, изр. 2 от ТЗ, т.е тук могат да се приложат разпоредбите на чл. 183, ал. 1 от ТЗ, отнасящи се за реквизитите на акцията. Облигацията трябва да съдържа: наименованието „облигация“; правноиндивидуализиращите белези на емитента, номера на емисията и поредния номер на облигацията; името на първия титуляр, в случай че облигацията е поименна; номинална стойност на облигацията и размер на лихвата или премията; размера, срока и условията на облигационния заем; дата и място на издаване; подпис на лицето, което може да задължава дружеството.
В повечето случаи правото на лихва се материализира чрез т.нар. лихвени купони, които са отпечатани на различен хартиен носител от самата облигация. Няма пречка лихвените купони да бъдат предмет на самостоятелни прехвърлителни сделки, които имат формата на цесия на едно вземане. Купонът има по-скоро обичайни, отколкото задължителни реквизити: номер на купона, датата на падежа за този купон, номинална стойност на облигацията, име на длъжника, размер на лихвеното плащане.
Облигацията като ценна книга материализира едно вземане, състоящо се от главница и лихва. Длъжникът по облигационния заем (в случая АД или КДА) е длъжен да изплати сумата на падежа. Изплащането е поетапно и става чрез предявяване на купона.
Облигацията като договор за заем Основното икономическо значение на облигацията, обуславящо нейното съществуване, е че тя е способ за набавяне на парични средства за АД или КДА. Именно поради това тя може да се разглежда като особен договор за заем. Облигацията инкорпорира в себе си правото на заемодателя (облигационера) срещу заемателя (емитента). Условията на договора за заем се съдържат в решението на общото събрание за емитиране на облигации. По своята същност облигацията не замества самия договор за заем, а по-скоро е външна проява на неговото съществуване. В нея се съдържат основните елементи на договора заем като падеж, лихва, размер и др. Евентуалното неплащане или неговото забавяне по същество означава неизпълнение на задълженията по договора за заем, поети с емитирането на облигациите, а именно плащането на определените суми в определените срокове означава неизпълнение на поетите от емитента задължения и дължимите суми следва да се търсят по принудителен ред.
Между договора за заем и облигацията има и някои разлики. Договорът за заем е неформален и едностранен договор, по който ако се дължи лихва, тя трябва да е изрично уговорена. Облигацията е двустранен формален договор, по който задължително се дължи лихва. Други характерни особености на облигацията отличаваща я от обикновения договор за заем са: тя е ценна книга; облигационният заем се сключва при общи условия; облигационерите имат права на кредитори по заема, които защитават, като се сдружават.
Стойности на облигацията Номинална стойност Номинална е стойността отбелязана върху самата облигация и отразява част от облигационния заем и всички емитирани облигации дават неговия размер. Номиналната стойност на облигацията е винаги константа т.е не подлежи на промяна при никакви обстоятелства. Възможно е тя да е по-малка от емисионната стойност, като по този начин се формира „ажио“. Ажиото попълва фонд „Резервен“ на дружеството-емитент. За разлика от акциите, няма пречка облигациите от една и съща емисия да са с различна номинална стойност, като тя трябва да е определен в цели числа: 1, 5 10 или 100 лева.
Емисионна стойност Емисионна е стойността, по която облигацията се поема при първичното предлагане. За разлика от акциите няма нормативна пречка емисионната стойност да е по-малка от номиналната, като по този начин се формира т. нар. „дизажио“ или още наричано емисионна премия. Някои облигации не формират лихва и печалбата на собствениците им се образува именно от емисионната премия. В по-голяма част от случаите има комбинация между лихва и емисионна премия, което прави облигацията изключително атрактивна. Единственото ограничение в тази насока е по отношение на конвертируемите облигации. Те могат във всеки един момент да се конвертират в акции, поради което е недопустимо емисионната им стойност да спада под номиналната. Това изискване е въведено, за да се гарантира покриването на целия записан капитал.
Пазарна стойност Пазарната стойност се формира при предлагането на облигацията на вторичния капиталов пазар и нейното движение е поставено в зависимост от търсенето и предлагането и в редица случаи е възможно да спадне под номиналната стойност, и ако облигациите от определена емисия спрат да се търсят, тази стойност на практика да стане равна на нула.
Въпреки че се счита за нискорискова инвестиция, облигацията все пак носи риск, който не е толкова висок колкото при други класове финансови инструменти, но все пак съществува. Емитентът дължи плащане по облигационния заем независимо от това дали е формирал печалба. Но в случай на икономически сътресения възможността длъжникът (емитентът) да покрива задълженията си към кредиторите си, включително облигационерите намалява и е напълно възможно да не може да плати при настъпил падеж по облигациите. Ако съответната емисия облигации не е обезпечена надлежно, облигационерът трябва да търси дължимото по принудителен ред, като се конкурира с всички кредитори на дружеството, някои от които е напълно възможно да имат привилегии върху вземанията си. Именно поради това пазарната стойност се определя от цялостното положение на икономиката. Ако основният лихвен процент (ОЛП) в страната расте, това се отразява неблагоприятно върху търсенето на облигации и пазарната им стойност намалява, защото по този начин печалбата на облигационера се „изяжда“. И обратното, колкото повече ОЛП намалява, толкова по-активно е търсенето на облигации и тяхната пазарна стойност расте.
Облигацията не формира балансовата стойност, защото тя представлява част от предоставен заем, а не от имуществото на дружеството.
Видове облигации Могат да се посочат различни видове в зависимост от използваните класификационни критерии: в зависимост от начина на обективиране облигациите се делят налични и безналични; според легитимацията на титуляра им биват поименни облигации и на приносител; според вида и обема на правата по тях биват обикновени и привилегировани; според емитента биват дружествени облигации и държавни ценни книжа; според начина им на прехвърляне биват свободно прехвърлими и винкулирани; според формирането на дохода биват лихвоносни и нелихвоносни и други.
Налични и безналични облигации Възможността за емитиране на налични и безналични облигации е изрично посочена в ТЗ, чл. 204, ал. 5. Има спорове относно дали безналичните ценни книжа и в частност безналичните облигации са въобще ценни книжа. Поради липсата на материален носител, те съществуват в паметта на компютърните системи като комбинации от нули и единици, т.е тук липсва онзи елемент на материалност, който определя една вещ като такава. Поради това редица юристи защитават тезата, че безналичните ценни книжа са не толкова „книжа“, а по-скоро ценни права. Под натиска на техническия прогрес и стремежа за увеличаване на ефективността и достъпността на капиталовите пазари все повече ценни книги се дематериализират.