Иван Великов Стойков е български генералщабен офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на Конната дивизия през Първата световна война.Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993
Биография
Иван Стойков е роден на 7 февруари 1868 година в село Гайтаниново, Неврокопско през 1866 година. Баща му Велик Стойков участва и загива на Шипка в Българското опълчение по време на Руско-турската война. Брат е на апелативния съдия на цяла Южна България Георги Стойков и на офицера и революционер Димитър Стойков. Ръководителят на ВМОК Борис Сарафов му е братовчед. Една година след смъртта на баща му умира и майка им Мария Стойкова. Вуйчо му Петър Сарафов взема и отглежда четирите деца на сестра си.
През 1880 година Иван Стойков напуска родното си село. Участва като доброволец в Сръбско-българската война в 1885 година.
През 1887 година завършва Военното училище в София, на 7 ноември е произведен подпоручик и е зачислен в Лейбгвардейския ескадрон. Командва ескадрон на 4-ти конен полк в Ямбол, след това е старши адютант във 2-ра конна бригада. На 7 ноември 1890 година е произведен в поручик, а от 1891 година служи в княжеската гвардия.
В 1894 година завършва Генералщабна академия в Торино, Италия, служи като началник-щаб на Кавалерийската инспекция. В 1895 година е произведен в ротмистър. В 1897 година напуска гвардията и служи във Втора кавалерийска дивизия. От 1900 година е главен адютант на дивизията. През 1901 година е произведен в майор, през 1905 година в подполковник и на 18 май 1909 година в чин полковник.
През Балканската война полковник Стойков е началник-щаб на 9-а пехотна плевенска дивизия.
След сключеното примирие през 1913 година става началник на Военната академия в София. Там изработва първите учебни планове и иструкции и методика за преподаване.
През Първата световна война първоначално командва на 1-ва конна бригада, с която воюва при Трън и Прищина в Южна Сърбия, след което от 30 ноември 1915 година е командир на Първа конна дивизия, която в края на годината освобождава Охрид, а от 5 май 1916 командва новосформираната 2-ра конна дивизия. На 30 май 1917 година е произведен в генерал-майор и става началник на 9-а дивизионна област. Към края е началник на Главната реквизиционна комисия (1918). През 1918 година минава в запаса.
Генерал-майор Иван Стойков загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.
Военни звания Подпоручик (7 ноември 1887) Поручик (7 ноември 1890) Капитан (1895) Майор (1901) Подполковник (1905) Полковник (18 май 1909) Генерал-майор (30 май 1917)
Награди Войнишки кръст „За храброст“ IV степен; Войнишки кръст „За храброст“ III степен; Военен орден „За храброст“ IV степен; Орден „Св. Александър“ V степен без мечове; Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата; Народен орден „За военна заслуга“ III степен; Орден „За заслуга“ на обикновена лента; Орден „За заслуга“ на обикновена лента.
Родословие
Външни препратки "Генерал Иззет-Фуад-Паша – Пропуснатите случаи; Стратегическо-критически етюд върху Руско-Турската война през 1877–1878 години", София, 1905 година
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български офицери от Македония Категория:Девети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Жертви на атентата в църквата „Света Неделя“ Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Родени в Гайтаниново Категория:Починали в София Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Възпитаници на Торинската военна академия