Одата (от старогръцки ᾠδή „оде“ – песен) е жанр на лирическата поезия с възторжени чувства на възхвала на героични събития и подвизи на велики личности.
В античността ода се е наричало всяко стихотворение, изпълнявано в хор. По-късно с думата се означава предимно лирическа хороводна песен с тържествен, приповдигнат, морализаторски характер (особено песните на Пиндар от IV в. пр. Хр.; на Хораций и Овидий от I в. пр. Хр.). Античните оди биват три вида: хвалебствени, оплаквателни и танцови.
През епохата на класицизма одата процъфтява, отнесена към „висшите“ жанрове, възпяваща велики личности и събития.
Макар и със съществени изменения, одата е характерна и за епохата на романтизма. Поетите романтици възпяват природната красота, хуманистичните идеали, свободолюбието (Александър Пушкин, Гьоте, Фридрих Шилер). В българската литература най-значими постижения бележат: Иван Вазов („Епопея на забравените“), Димитър Попски („Ода на Софроний Врачански“).
Външни препратки Пиндар, „Първа Питийска ода“, превод от старогръцки Борислав Георгиев (1970) Джон Кийтс, „Ода на славея“, превод от английски Моис Бело Пърси Биш Шели, „Ода на западния вятър“, превод от английски Цветан Стоянов (1959) Христо Фотев, „Ода в чест на един поет – и неговия кораб „Аполония Понтика“
Категория:Поетични жанрове