Райко Алексиев

Райко Николов Алексиев с псевдоним Фра Дяволо е виден български художник, карикатурист, фейлетонист. Той е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България; сътрудник на периодичните издания „Македония“, „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932 – 1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони. Участва в няколко художествени изложби.

Биография Младежки години

Роден е на 7 март 1893 година в Пазарджик в семейството на учителя Никола Алексиев, българин бежанец от Солун и на Стоянка Белопитова, сестра на участника в Априлското въстание Тодор Белопитов. Има трима братя и две сестри. Следвал е литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Още с появата на първия му пейзаж в „Изложба на младите“ през 1913 г. българската царица Елеонора става една от най-големите почитателки на таланта му. Същата година художникът прави пет самостоятелни изложби.

Вестник „Щурец“

През 1932 г. основава седмичния вестник „Щурец“. Райко Алексиев сам рисува всичките му карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространяването му. „Щурец“ се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. Тиражът му от 50 000 през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания.Чолаков, Стефан. Хумористичният вестник „Щурец“ и неговият редактор Райко Алексиев, УИ „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 14. Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на „Щурец“. Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война.

Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията – тип на преследван от злополучията нещастник, Гуньо Гъсков – глуповат, но практичен младеж, Нане-Гето – шоп одумник, Отец Тарапонтий – практичен духовник.

Семейство През май 1932 г. свързва съдбата си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца – Радослав, Веселин и Александър. След смъртта на Райко Алексиев, съпругата му е имала няколко брака, през 1965 г. успява да емигрира в чужбина и умира на 26 юни 1994 г. в Германия. Радослав почива преди нея. Веселин умира през 1996 г. Алекс Алексиев живее в САЩ, връща се в България след промените през 1989 г. и известно време е съветник на Филип Димитров.

Обществена дейност Като дългогодишен председател на Съюза на дружествата на художниците Райко Алексиев организира подпомагането на бедстващите си колеги, останали без покрив след бомбардировките на София. Той успял да издейства от Министерството на финансите сумата от 2 милиона лева, която спасява от гладна смърт семействата на много нещатни художници, евакуирани в различни села на страната.

Смърт С успехите си, а също и с нерядко жлъчния си хумор, Райко Алексиев си създава немалко врагове. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството Никола Мушанов го снабдява с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отказва да повярва, че е в опасност и твърди:

Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван от Лев Главинчев като „враг на народа“ поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Алексиев е пребит до смърт на 18 ноември 1944 година в СофияНа 18 ноември 1944 г. Райко Алексиев е убит, в. „Дневник“, 17 ноември 2008 г..

В документалния роман „Горещо червено“, създаден въз основа на интервюта на авторката Ивайла Александрова със съпругата на Алексиев и на проучване на архивите от Народния съд и МВР, се цитират различни версии за мъченията и края на художника,Александрова, Ивайла. Горещо червено, Жанет-45, стр. 68 и сл. ISBN 978-954-491-409-7. но нито една от тях не е доказана безспорно.

Погребан е в парцел 34 на Централните софийски гробища.

През март 1945 година Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Шести върховен състав на Народния съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите му са забранени.

След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година е реабилитиран. Съюзът на българските художници отваря галерия „Райко Алексиев“.

Личният му архив се съхранява във фонд 1155К в Централен държавен архив. Той се състои от 354 архивни единици от периода 1889 – 1944 г.

Признание На негово име е учредена през 2002 г. национална литературна награда за хумор и сатира, връчвана от община Пазарджик. Присъжда се на всеки 3 години, на 7 март, на български писатели за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата. Наградата могат да получат и чуждестранни автори за особени заслуги към популяризиране на българистиката, лично творчество в областта на хумора и сатирата, анализи и публикации, тематично свързани с България. Съществуват и съпътстващи конкурси за автори от област Пазарджик в три раздела – хумористична поезия, хумористична проза и карикатура.

На Райко Алексиев е наречена улица в квартал „Изток“ в София (). На 27 февруари 2013 г. в негова чест е наречен ледник Алексиев в Антарктика.

Галерия

Външни препратки „Райко Алексиев – политика, забрава и мълчание за убития присмехулник“, БНТ, 27 февруари 2018 От и за Райко Алексиев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Алберт Бенбасат, „Райко Алексиев – живот, смърт, обругаване, възкресяване“, Портал за култура, изкуство и общество, 21 май 2018 Николай Аретов, „Райко Алексиев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН

Бележки

Категория:Български творци от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Български издатели на вестници Категория:Български автори на разкази Категория:Български карикатуристи Категория:Български фейлетонисти Категория:Български журналисти Категория:Български художници Категория:Почетни граждани на Пазарджик Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Българи по време на Втората световна война Категория:Подсъдими по процеса на Шести състав на Народния съд Категория:Жертви на комунистическия режим в България Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Родени в Пазарджик Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:По произход от Солун