Киселица е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.
География Село Киселица се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, в югоизточните склонове на Милевска планина, от двете страни на Киселички поток. През 1971 г. към селото е присъединена Гелчина махала.
Селото е разпръснат тип, образувано от 8 махали: Буцалева, Дороманова, Дедо Илинска, Вучкова, Богданина, Кадина, Тръничка и Гелчина.
История Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище и некропол свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.
Село Киселица е старо средновековно селище, регистрирано в османотурски документи от средата на XV век под името Киселица като тимар с 54 домакинства и 5 вдовици. Вписано е в регистър на доганджиите от началото на последната четвърт на XV век с името Киселиче като тимар към нахия Ълъджа (Кюстендил).
В подробен данъчен регистър (дефтер-и муфасал) от 1570 – 1572 година е посочено под името Киселица като тимар на Хурем към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 35 домакинства, 26 ергени и 1 вдовица. Общият приход от тимара е 3921 акчета, от които 1531 акчета от данъка испенче (по 25 от женените глави на семейства и неженените и 6 - от вдовицата).Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, том V, книга I, Превод, редакциjа и коментар Методиjа Соколоски, Скопjе, 1983, с. 793-794.
В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 година селото е записано под името Киселче дол към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци.
През 1866 година са регистрирани 22 домакинства със 188 жители.Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 295.
Киселица е електрифицирана през 1951, а водоснабдена - през 1968 година.
Религии Село Киселица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности Чешма с паметна плоча на загиналите от с. Киселица във войните през 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г. и 1941 – 1945 г. Черквата в селото, която е посветена на Рождество Богородично с храмов празник на 8-ми септември. Храмът е към Кюстендилска духовна околия на Софийска епархия на Българската православна църква.
Личности Михаил Захариев (1889 – ?), български офицер, генерал-майор Стойо Асенов – род.1937 г. по образование зооинженер, по призвание – краевед, писател, журналист, кореспондент. Човек обичащ безкрайно своето село и своя край. Автор на много книги и десетки материали публикувани в регионалния и националния печат.
Литература Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.477 – 479; Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442; Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт. Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.31;
Бележки
Категория:Села в област Кюстендил Категория:Населени места в община Трекляно