Галфрид Монмутски (, също и ; ) (около 1100 – 1154 или 1155) е свещеник и писател, изиграл важна роля в развитието на историята на Британия и положил основите на легендите за крал Артур във вида им, който познаваме днес.
Биография Не е известно къде е роден Галфрид, но не е изключено това да е град Мънмът, на югоизток от Уелс, близо до границата с Англия. Дори това да не е така, неговият живот очевидно е свързан с това място (както сочи и прозвището му), а неговите описания на покрайнините на село Кайрлеон (днес край Нюпорт) показват, че той добре е познавал тези места. Галфрид учи в Оксфорд, където среща някой си Уолтър, тамошния архидякон. На 21 февруари 1152 г. Теобалд, архиепископ на Кентърбъри, ръкополага Галфрид за епископ на Сейнт Асаф. Известни са 6 документа, подписани от Галфрид (от 1129 до 1151 г.).
Произведения Галфрид създал няколко известни литературни произведения. Най-ранното от тях – „Пророчествата на Мерлин“ () е написано преди 1135 г. и публикувано по молба на Александър, епископ на ЛинкълнМихайлов, А. Д. Книгата на Галфрид Монмутски и нейната съдба / Галфрид Монмутски. История на британците. Животът на Мерлин. М.: Наука, 1984. стр. 199. Представлява няколко апокалиптични текста, който Галфрид представил като принадлежащи на магьосника Мерлин.
Именно на Галфрид принадлежи тази версия на името му, която би трябвало да е Според Рейчъл Бромич, прехода на dd в l е странен. Както предполага Гастон Пари, Галфрид, написвайки на латински Merlinus вместо очакваното Merdinus, искал да избегне неприятната асоциация, свързана с фр. дума merde (Bromwich, Trioedd Ynys Prydein: The Welsh Triads, стр. 472). „Пророчествата“ получили голяма известност и много хора им вярвали. Дж. Дж. Пери и Р. Колдуел отбелязват, че те „се възприемали сериозно даже от учени и мъдри хора из много страни“: примери за това може да се видят и чак в 1445 г.Arthurian Literature in the Middle Ages, стр. 79..
Друг труд на Галфрид е „История на кралете на Британия“ (). Галфрид я представил като истинската история на Британия от заселването на Брут Троянеца, потомък на троянския герой Еней до смъртта на Кадваладър през VII век. В частност, в този труд се съдържат разкази за живота на Цезар, Лир и Кимбелин (преразказани от Шекспир в „Крал Лир“ и „Цимбелин“), и крал Артур. Галфрид твърди, че за източник му е послужила „древна книга на езика на бритите“ (), която той получил от Уолтър Оксфордски, въпреди че в съществуването на тази книга повечето учени се съмняват.
Накрая, някъде между 1149 и 1151 г. Галфрид написал „Животът на Мерлин“ (). Това било епическо произведение, написано в хекзаметри.
Влияние Трудовете на Галфрид били широко известни из цяла Европа. Освен това скоро започнали да се появяват приложения на неговите произведения на народен език. Така Валийския превод на „История на британските крале“ (Brut y Brenhinedd) е запазен в няколко версии (Черната Книга от Безингверк (края на XV век), ръкописа Cotton Cleopatra (края на XIII век) и др.). Норманският поет Вас преразказал „Историята“ в стихове („Роман за Брут“); и въз основа на тази версия бил съставен „Брут“ на Лайамон – едно от първите литературни произведения от средноанглийския период.
Забележки
Външни препратки Галфрид от Монмът и неговата „История на британските крале“ Latin Chroniclers from the Eleventh to the Thirteenth Centuries: Geoffrey of Monmouth Факсимиле на Черната книга на сайта на Нац.библиотека на Уелс
Преводи „История на британските крале“ Превод на А. Бобович по изданието от 1984 г Превод А. Томпсон, редакция Дж. А. Джайлз
„Животът на Мерлин“ Превод А. Бобович по изданието от 1984 г Превод Базил Кларк (Life of Merlin: Vita Merlini Cardiff: University of Wales Press, 1973)
Категория:Римокатолически епископи от 12 век Категория:Християнство във Великобритания Категория:Британски духовници Категория:Британски историци Категория:Уелски поети Категория:Хора от Кардиф Категория:Починали в Уелс Категория:Родени в Уелс