Барбарево или Барбарово (, местният изговор е Барбаро̀во) е село в община Ново село на Северна Македония.
География Селото е разположено в южните склонове на Огражден, на надморска височина от 840 метра. Малка река разделя селото на Източна и Западна махала.
История Името на селото вероятно произлиза от гръцката дума „барба“, „стар“ или „старо селище“.
В землището на Барбарево, на 8,5 километра северно от селото, в местността Цървено поле, до самата граница с България, са открити останки от антично селище.
Селото е споменато в османски преброителен дефтер от 1519 година като населено място с 168 жители, всички християни, в Лесновския поменик от XVI век и в Трескавичкия кодекс от XVIII век като Барбарево.Селищев. А. М. „Македонские кодики XVI – XVIII веков“, София, 1933, стр. 145. В края на ХVI век Барбарева е в състава на нахията Уструмджа, лива Кюстендил. През 1590 година част от селото е тимар на Али, син на Мустафа, наследил отказалия се предишен тимариот, Хюсеин, син на Абеддин.Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 304.
През XIX век селото е чисто българско. Селската църква „Свети Атанасий“ е построена в 1870 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Борборово (Borborovo) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 382 българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година, селото е населявано от 480 жители, всички българи християни.
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 560 българи екзархисти. Там функционира българско училище.
В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и Михаил Думбалаков.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Барбарево са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Селото е освободено от османска власт от четите на Думбалаков и Хаджиманов.
Известният български археолог Богдан Филов, посетил Струмишкия край през лятото на 1915 година, дава интересни данни за селото:
След Първата световна война, по силата на Ньойския договор от 1919 година селото попада в Кралството на сърби, хървати и словенци, бъдещата Югославия.
В 1971 година селото има 375 жители.
Според преброяването от 2002 година селото има 62 жители, всички северномакедонци.
Националност Всичко северномакедонци 62 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности
Родени в Барбарево Ангел Трайчов (1887 - 1921), български революционер, четник на Дончо Ангелов в 1915 година, загинал в сражение със сръбски войски Андон Атанасов, български революционер, деец на ВМРО Атанас Илиев, български революционер, деец на ВМРО Атанас Тренчев, български революционер, деец на ВМРО, четник в Струмишката чета на Панделия Стоянов Божин Георгиев, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО Георги Атанасов, български революционер, деец на ВМРО Ефтим Стоилов, български революционер, деец на ВМРО Иван Георгиев (около 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, чета на Кочо Хаджиманов Илия Трайков (? – 1925), български революционер, войвода на ВМРО Костадин Банскалията, български революционер Мануш Трайков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 3-та солунска дружина Никола Атанасов (Танасов) (о. 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 3-та солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Панделия Стоянов (1900 – 1980), български революционер, струмишки войвода на ВМРО и деец на МПО Чочо (Соцос), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Стоян Панев Шукев (1885 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, четник на Петър Апостолов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1 Стоян Стоилов (о. 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 7-а кумановска дружина Трендафил Стоилков, български революционер, деец на ВМРО
Бележки
Категория:Села в община Ново село (Северна Македония)