Стефан Михайлов Нерезов е български офицер (генерал от пехотата), заемал редица висши ръководни длъжности в българската армия.
Биография Стефан Нерезов е роден на 2 ноември 1867 г. в Севлиево. По време на Сръбско-българската война (1885) участва като доброволец в Ученическия легион. Отбива военната си служба в 12-и пехотен полк и се уволнява с чин ефрейтор.
Ранна военна кариера През 1888 г. Стефан Нерезов завършва Военното училище в София, на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в 4-ти артилерийски полк. На 7 януари 1891 година е произведен в чин поручик. През 1892 година е командирован в Генералщабната академия в Торино, Италия, която завършва през 1896 г. На 31 август 1896 година е назначен за младши адютант в 4-ти артилерийски полк, на 2 август 1897 е произведен в чин капитан и е изпратен да служи като офицер за поръчки в щаба на войската. От май 1899 г. служи като старши адютант на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия. По-късно, през 1900 година, капитан Нерезов е инспектор на класовете във Военното училище, от март 1902 г. е ротен командир в 14-и пехотен македонски полк, през 1903 година е произведен в чин майор и до 1904 г. служи в свитата на Н.В. цар Фердинанд.Руменин, с. 324 и 325
От 1905 година майор Стефан Нерезов командва дружина от 1-ви, по-късно става комендант на двореца, а през 1906 година е произведен в чин подполковник, а от януари 1907 г. заема длъжността началник на секция в Щаба на армията. На 1 юни 1909 година поема командването на 8-и пехотен приморски полк, на която служба е до 10 септември 1910 година. През същата 1909 година е и началник на Оперативен отдел в Щаба на армията, а през 1911 година е произведен в чин полковник. Служи като помощник-началник на Щаба на армията.
Балкански войни (1912 – 1913) През Балканската война (1912 – 1913) полковник Нерезов, освен началник на Оперативния отдел, е и помощник-началник на щаба на действащата армия. През Междусъюзническата война (1913) година замества поставения в изолация генерал Иван Фичев и на практика е началник на Щаба на действащата армия. С негово участие е разработен оперативният план за бойните действия на българските армии срещу Сърбия и Гърция.
След войната командва 2-ра бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия, а след това е началник ни на самата дивизия. На 2 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор.
Първа световна война (1915 – 1918) В началото на Първата световна война (1915 – 1918), генерал Нерезов е началник на 9-а пехотна плевенска дивизия. На 2 декември 1916 година за началник на дивизията е назначен полковник Владимир Вазов, а Нерезов е назначен за началник на 3-та армия, която се сражава на Добруджанския фронт. На 24 май 1917 г. в Бабадаг той държи празнична реч: На 15 август 1917 година Стефан Нерезов е произведен в чин генерал-лейтенант, а в периода 30 декември 1917 – 1918 година е началник на Моравската областна военна инспекция.Руменин, с. 324 и 325 От 15 юли до 30 септември 1918 година командва 1-ва армия, с която воюва на Македонския фронт.
След края на войната е началник на 1-ва военно-инспекционна област, като на 15 август 1919 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а в периода (2 ноември 1919 – 3 септември 1920) е началник-щаб на българската армия. На 3 септември 1920 година е произведен в най-висшия чин в българската армия – генерал от пехотата и на същия ден е уволнен от служба.Руменин, с. 324 и 325
Генерал от пехотата Стефан Нерезов загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.
Семейство Стефен Нерезов е брат на о. з. генерал-майор Христо Нерезов. Женен е и има 3 деца. Синът му Ангел е роден с също офицер (1931), като достига до чин капитан (1940) и взема участие във Втората световна война (1941 – 1945).Руменин, с. 324 и 325
Военни звания Подпоручик (7 ноември 1888) Поручик (1892) Капитан (2 август 1897) Майор (1903) Подполковник (31 декември 1906) Полковник (1911) Генерал-майор (2 август 1915) Генерал-лейтенант (15 август 1917) Генерал от пехотата (3 септември 1920)
Награди Военен орден „За храброст“ II степен, III степен, 1-ви и 2-ри клас Княжеский орден „Св. Александър“ IV и V степен без мечове Народен орден „За военна заслуга“ I степен с военни отличия (1918) Орден „За заслуга“ на обикновена лента Военен орден „Железен кръст“, 1-ви и 2-ри клас
Памет През 1926 година в София в квартал „Баталова воденица“ на негово име е наречена улица „Генерал Нерезов“. След Деветосептемврийския преврат комунистическата власт я преименува в 1950 година на улица „Хмелницка“.
Бележки
Източници
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 121
Категория:Родени в Севлиево Категория:Български генерали от пехотата Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Жертви на атентата в църквата „Света Неделя“ Категория:Носители на орден „За храброст“ II степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Десети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Македонски фронт през Първата световна война Категория:Началници на отбраната Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Възпитаници на Торинската военна академия Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война