Гявато или Гявото,Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 103. понякога Дявато () е село в община Богданци на Северна Македония.

География Селото е разположено в югозападния край на страната в областта Боймия на левия край на река Вардар.

История В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Гявато е представлявано от своя кмет или пълномощник Коста, син на Пейо.

В края на XIX век Гявато е чисто българо село. Църквата в селото „Успение Богородично“ е построена в 1834 година и обновена в 1893 година от Андон Китанов. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гявато е посочено като селище с 50 домакинства, като жителите му са 220 българи.

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в Гявато живеят 320 жители българи християни.

В началото на XX век цялото село е под върховенството а Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Гявато има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.

До Балканската война земята на селото е притежание на Исин бей, който тероризира чифлигарите, често ги разселва от един имот на друг.Галев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год., книга втора, Щип, 1991, с. 82.

При избухването на Балканската война 14 души от Гявато са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Гявато е част от Богданска община в Гевгелийска околия на Струмишки окръг и има 460 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 95.

При Валандовското земетресение от 1931 година селото е сравнено със земята.

Според преброяването от 2002 година селото има 438 жители.

Националност Всичко македонци 407 албанци 0 турци 6 роми 0 власи 0 сърби 21 бошняци 0 други 4

Личности Родени в Гявото Анастас Христов Пецев, български революционер, деец на ВМОРО Борис Ангелов, македоно-одрински опълченец, 17 (19)-годишен, ученик, ІІІ клас, Гевгелийска чета, 1 рота на 14 воденска дружина Васил Гонов Дуев, български революционер, деец на ВМОРО Гоно, Христо и Мицо (Хаджията) Трайкови Бошкови, български революционери, дейци на ВМОРО, Христо е убит в Солун преди 1897 – 1898 година, а Мицо, покръстен от свещеник Стамат Танчев, изпълнява терористични поръчения от Централния комитет Гоно Илиев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Жеков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9 Гоно Йотев, български революционер от ВМОРО, четник на Добри Даскалов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43 Дино Бейков, български революционер, деец на ВМОРО Кольо Наков Мурджев, български революционер, деец на ВМОРО поп Кочо Попдимитров и синовете му Михаил Попкочов (жив към 1918 г.) и Теохар Попов, български революционери, дейци на ВМОРО Мито Андонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Попето, 15 щипска дружина Мицо Гяваталията, български хайдутин, действал в Гевгелийско, чийто четник е Иванчо Карасулията„Македония“, бр. 5, юли 1903 г., стр. 22. Мицо Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31 Нако Ташев Узунов (1870 – след 1943), селски войвода от ВМОРО. Лежи в турски затвор от 1904 година до Хуриета. Трайко и Мицо Христови Янкулови, български революционери, дейци на ВМОРО Трайко Попов (? – 1925), български революционер, син на Теохар Попов, деец на ММТРО Христо Андонов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, земеделец, IV отделение, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето, 4 рота на 15 щипска дружина

Починали в Гявато Георги Танов Зафиров, български учител и революционер, деец на ВМОРО, изчезнал безследно след забягването си от Гявато Димитър Иванов Марков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6 Димитър Томов Чорбаджийски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 35 Калин Христов Дончев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война Леонид Янков (1878 – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО Михаил Иванов Таушанов (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с Леонид Янков Томе Киров Доновски (? – 1905), български революционер от Стояково, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с войводата Леонид Янков Петър Попов Рододаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война Туше Гонов Петрушев (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с Леонид Янков Юрдан Николов Манов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 1, 1 а, 74; оп. 3, а.е. 16, л.

Бележки

Категория:Села в община Богданци