Ивайло Стефанов Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподава във Франция, САЩ и други.CV на проф. Ивайло Дичев, Философски факултет, Софийски университет, 2011.

Биография Роден е през 1955 г. в София, син е на писателя Стефан Дичев и художничката Лиляна Дичева. Женен, с две деца.

Защитава докторати в Софийския университет (дисертацията му е на тема „Еротика на авторството“, 1992) и в университета Париж-VII: Дени Дидро. Доктор на социологическите науки с дисертация на тема „Културни превъплъщения на дара в модерната епоха“ (2001).Ивайло Стефанов Дичев, НАЦИД.

Доцент (1998) и професор (2003) във Философския факултет на Софийския университет.

Работи в сферата на естетиката, после се насочва към социалните науки с фокус върху въпросите на политическата култура, градската антропология и балканските идентичности. Асоцииран преподавател в университета Париж-10, многобройни стипендии, сред които от високо ниво на френското правителство, Фулбрайт и Рокфелер; почетен изследовател на Института за източни и югоизточни изследвания в Регенсбург. Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството. Ръководи магистърска програма по културна антропология, издава онлайн изданието за културни изследвания „Семинар_BG“.Сайт на „СеминарБГ“.

Ивайло Дичев е също писател и активен есеист, публикува в български и европейски издания. Носител е на наградите за журналистика „Паница“ (1999), „Черноризец Храбър“ (2002)„Черноризец Храбър“ връчи за втори път журналистическите си награди“, в-к „Дневник“, 10 ноември 2003 г. и „Димитър Пешев“ (2005).„Журналист от „Дума“ с приз за цялостен принос от СБЖ“, Vesti.bg, 9 декември 2005 г.

Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г.

Колумнист за различни издания, сред които „Дойче Веле“, сайта, за който пише най-активно в последните години от живота си..

Умира на 6 ноември 2023 г..

Библиография Монографии „Еротика на авторството“, дисертация, София, 1991. Ivaylo Ditchev, Albanie utopie. Huis clos dans les Balkans, Paris: Autrement, 1996 („Албания-утопия. При закрити врата на Балканите“ (съставител, автор), Париж, 1996). Ivaylo Ditchev, Donner sans perdre. L'échange dans l'imaginaire de la modernité, Paris: L'Harmattan, 2000 („Да даваш без да губиш. Размяната във въображението на модерността“, Париж, 2000). „Дарът в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, хабилитация, София: ЛИК, 1999. ISBN 954-607-222-2 „От принадлежност към идентичност“, София: ЛИК, 2002. ISBN 954-90638-4-4Александър Андреев, „Идентичност между кефа и културата“ , рец. в „Литературен форум“, бр. 13 (497), 2 април 2002 г. „Пространства на желанието, желания за пространство“, София: Изток-Запад, 2005. ISBN 954-321-120-5„Пространства на желанието, желания за пространство“ на сайта на издателство „Изток-Запад“.Петър Петров, „Градът – пространство на (не)желаното“ , рец. за „Пространства на желанието, желания за пространство“, svet.bg, 15/05/2010 г. „Граждани отвъд местата? Нови мобилности, нови граници, нови форми на обитаване“, София: Просвета, 2009. ISBN 978-954-01-2290-8„Граждани отвъд местата? Нови мобилности, нови граници, нови форми на обитаване“ , сайт на издателство „Просвета“. „Културата като дистанция. Единадесет есета по културна антропология“. София: Университетско издателство, 2016. „Културни сцени на политическото“. София: Просвета, 2019.Ивайло Дичев, „Смях“ (Откъс от „Културни сцени на политическото“), Портал за култура, изкуство и общество, 30 май 2019.

Есета „Граници между мен и мен“, есета, София, 1990. „Буквализми“, миниатюри, София, 1991.

Белетристика „Уча се да плача“, разкази, София, 1979. „Звезден календар“, разкази, София, 1982. „Идентификация“, роман, София, 1987. „Миг след края на света“, разкази, София, 1988.

Филмография (сценарист) Заплахата (1980)

Източници

Външни препратки

От и за Ивайло Дичев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Страница на Дичев на сайта на СеминарБГ Статии в Либерален преглед Текстове на Дичев в списание Eurozine Текстове на Дичев във в-к „Култура“: 90-те, бр. 45 (2704), 22 декември 2006 Бунтът на масите – римейк, бр. 16 (2720), 27 април 2007 Бате Бойко, какъвто си го пожелахме, бр. 7 (2844), 25 февруари 2010

За него Александър Андреев, „Eдин почтен човек: в памет на проф. Ивайло Дичев“, Дойче Веле, 7 ноември 2023 Димитър Камбуров, „Ивайло Дичев, който не вярваше в чудото на езика“, Площад Славейков, 8 ноември 2023

Категория:Български антрополози Категория:Български социолози Категория:Български писатели Категория:Български есеисти Категория:Български колумнисти Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Родени в София