Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство. След Освобождението Варна става един от големите икономически и стратегически центрове на Царство България. В града е дислоциран Осми приморски пехотен полк.Варненски общински вестник, бр. 8, 05 април 1889, стр.3
Формиране Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е образуван под името Осми пеши приморски полк с указ № 41 от 12 октомври 1884 година, като в състава му влизат Раховска №12 пеша дружина, Провадийска №16 пеша дружина и Варненска №20 пеша дружина.Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 101 – 102.
Сръбско-българска война (1885) В Сръбско-българската война от 1885 г. навлизането на Осми полк в сражението при Сливница, заедно с VI пехотен Търновски полк и Пловдивския пехотен полк, прави обрат в хода на военните действия. Българите вече наброяват 40 000 души и успяват да спечелят битката и войната.
Полкът участва и в боевете за Цариброд (11 – 12 ноември 1885 г.), и в Пиротското сражение (14 – 15 ноември).
Балкански войни (1912 – 1913) В Балканската война (1912 – 1913) под командването на полковник Пантелей Киселов Осми приморски полк се сражава в състава на Втора бригада от Четвърта Преславска дивизия. В началото на войната полкът наброява 70 офицери, 4 чиновници и 4716 подофицери и редници.Войната между България и Турция, т. I, София 1937, с. 546 – 547
В Лозенградската настъпателна операция Осми полк взима участие в боевете край Селиолу и разгромява части на турската Втора низамска дивизияКосев, Кирил. Подвигът 1912 – 1913, София 1986 (второ издание), с. 57 – 58.
През Междусъюзническата война (1913) полкът е изваден от състава на 4-та пехотна дивизия и изпратен в Македония. В състава на 4-та армия се сражава срещу сръбско-черногорските войски в битката при Калиманци.
Първа световна война (1915 – 1918) В Първата световна война (1915 – 1918) Осми полк се прославя с участието си в Добричката епопея.
На 1 септември 1916 година България обявява война на Румъния. Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е включен в състава на т.нар. Варненски укрепен пункт, командван от ген. Тодор Кантарджиев. Полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение: Числен състав Добитък Обоз Въоръжение Дружини: 4Картечни роти: 1Офицери: 57Чиновници: 4Подофицери и войници: 5237 Коне: 441 Обикновени коли: 72Товарни: 264Специални: 4 Пушки и карабини: 4514Картечници: 4
На 4 септември 1916 година, след кратко сражение с румънски войски, полкът навлиза в Добрич, радостно посрещнат от местното население. Румънските войници бягат на север в очакване на подкрепления. Въпреки че освободеният български град се охранява от Осма и Четиридесет и осма роти на Осми Приморски полк, румънците не закъсняват да контраатакуват и на 5 септември голямото сражение за Добрич започва. Българите за първи път се сражават и срещу руски войски. Боевете са тежки и с много жертви, продължават три дни, но завършват с победа за България. В боевете за Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г. убитите, безследно изчезналите и починали от раните си войници и подофицери от полка са 160 души, а офицерите – четирима. Сред тях е и командирът на Осми приморски полк – полковник Панайот Минков. Ранените при Добрич офицери от полка са трима, а подофицерите и войниците – 383 . По-късно полкът влиза в състава на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.
Между двете световни войни На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 8-а жандармерийска дружина.Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 5, 05 март 1923 г., стр. 2 През 1928 година полкът е отново образуван от частите на 8-а пехотна приморска дружина и 16-а варненска жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 28 – 29 През 1924 г. е организрана кампания сред офицерите, подофицерите и войниците, служили в бившия 8-и пехотен приморски полк, както и техните роднини и близки, да изпратят свои бележки, описания и спомени, които да се използуват за съставянето на пълна история на подразделението.Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.2 / 17 юли 1924. / стр. 2.
Втора световна война (1941 – 1945) През Втората световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941), след което през септември 1944 година към него се образува гвардейска дружина „В. Левски“. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 4-та пехотна преславска дивизия с която участва в боевете при височината „Чука“, кота 712, връх Голак, Подуено и др.
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 8-и пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк на 8-и пехотен приморски полк.Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1
През 1949 – 1950 г. полкът носи явно наименование под. 3160, а от 1 януари 1951 г. се преименува на Тридесет и шести стрелкови полк, от 25 март 1951 г. прераства на Петдесет и осма стрелкова брегова бригада, от 1 януари 1956 поделението се премества в с. Долни чифлик, Варненско, и на 11 август 1958 г. във връзка с намалението на личния състав на БНА се разформирова.
Наименования През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации: Осми пеши приморски полк (1884 – 1 май 1893) Осми пеши приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (1 май 1893 – 1890) Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (1891 – 1 декември 1920) Осма пехотна приморска дружина (1 декември 1920 – 1928) Осми пехотен приморски полк (1928 – 19 ноември 1932) Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (19 ноември 1932 – 5 март 1946) Осми пехотен приморски полк (5 март 1946 – 1950) Осми стрелкови полк (1950 – 1 януари 1951) Тридесет и шести стрелкови полк (1 януари 1951 – 25 март 1951) Петдесет и осма стрелкова брегова бригада (25 март 1951 – 11 ноември 1958)
Командири Званията са към датата на заемане на длъжността. № Звание Име Дати 1. Подполковник Николай Петров 12 октомври 1884 – 15 септември 1885 2. Капитан Иван Сарафов 16 септември 1885 – 4 октомври 1886 3. Капитан Дечко Караджов 11 август 1886 – 9 септември 1886 (временен) 4. Капитан Лазар Обрешков 9 септември 1886 – 19 януари 1889 (временен, поема полка на 3 октомври)5.МайорДечко Караджов1 февруари 1889 – 22 януари 1890 6 Майор Стефан ТошевЧерно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 11, 22 август 1891 г., стр. 2 22 януари 1890 – април 1893 7 Подполковник Иван Попов април 1893 – 25 февруари 1900 8. Подполковник Климент Бояджиев 25 февруари 1900 – 29 януари 1904 9 Подполковник Венко Софрониев 29 януари 1904 – 1 юни 1909 10. Подполковник Стефан Нерезов 1 юни 1909 – 12 септември 1910 (поема командването на 4 юни) 11. Подполковник Венко Софрониев 12 септември 1910 – 10 март 1912 12. Полковник Пантелей Киселов 10 март 1912 – 24 септември 1913 13. Полковник Тодор Габаров от 13 октомври 1913 14. Полковник Никола Свещаров до 1915 15. Полковник Аврам Аврамов 4 май 1915 – 1 октомври 1915 16. Подполковник Панайот Минков 1915 – септември 1916 (умира на 30 септември в София от раните си) 17. Подполковник Николов от септември 1916 18. Полковник Никола Свещаров до 23 октомври 1916 (убит) 19. Подполковник Николов 23 октомври 1916 – 14 ноември 1916 20. Полковник Васил Миланов 14 ноември 1916 – 10 октомври 1918 21. Полковник Добри Коларов 10 октомври 1918 – (малко след) 9 ноември 1918 (временно) 22. Майор Петър Върбанов (малко след) 9 ноември 1918 – 1 март 1919 23. Полковник Стефан Нойков 1 март 1919 – 31 декември 1919 24. Полковник Слави Магеранов 1 януари 1920 – 5 април 1920 25. Полковник Владимир Стоянов 5 април 1920 – 14 октомври 1920 26. Подполковник Никола Сърбенов 14 декември 1920 – 31 декември 1920 27. Майор Трифон Константинов 31 декември 1920 – 18 ноември 1921 28. Майор Георги Попов 10 ноември 1921 – септември 1923 (поема командването на 18 ноември) 29. Подполковник Илия Стоянов от 1923 30. Подполковник Никола Марков от 1927 31. Полковник Никола Стайчев 1928 – 1932? 32. Полковник Георги Марков 1932 – 1933 33. Полковник Георги Попов 1 юни 1933 – 5 юни 1934 34. Полковник Сава Бакърджиев 1934 (и.д.) 35. Подполковник Борис Иванов 1934 (и.д.) 36. Полковник Петър Димков 1934 – 1935 37. Полковник Борис Митев 1935 – 1935 38. Полковник Асен Даскалов 1936 – 1937 39. Полковник Георги Младенов 1938 – 1939 40. Подполковник Михаил Беджев 1 февруари 1940 – 30 ноември 1943 41. Полковник Илия Иванов 30 ноември 1943 – 12 април 1945 Полковник Димитър Стамболджиев 1946? Подполковник Янко Попов от 1947 (временно) ? Тенчо Папазов юли 1949-юли 1950
Други командири: Стоян Гащаров, Александър Пенев, Танко Витанов
Други Днес с името „Осми приморски полк“ е кръстен един от най-големите булеварди на Варна В чест на Осми приморски полк са наречени селата Приморци (област Добрич) и Варненци (област Силистра) Известният деец на ВМОРО Никола (Колю) Лефтеров е служил като войник и унтер офицер в 8-и Приморски полк от 1895 до 1899 г.
Бележки
Източници Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство
Категория:Български шефски полкове Категория:Български полкове от Сръбско-българската война Категория:Български полкове от Балканската война Категория:Български полкове от Междусъюзническата война Категория:Български полкове от Първата световна война Категория:Български полкове от Втората световна война Категория:История на Варна Категория:Военни формирования, формирани през 1884 година Категория:Основани в България през 1884 година