Су-35 (Су-27 М, заводски шифър Т10; по класификацията на НАТО: Flanker-Е) е руски многоцелеви, високоманеврен изтребител с отклоняем вектор на тягата от 4++ поколение, предназначен за завоевание на превъзходство във въздуха с голям радиус на действие,
Изтребителят е разработен от руската ОКБ Сухой, като развитие на Су-27 от конструктора Михаил Петрович Симонов. Първият полет е извършен на 28 юни 1988 г. от прототипа Т-10М-1. Полетът на първия сериен изтребител от този клас е извършен на 1 април 1992 г.
В първата половина на 90-те години са произведени 12 прототипа, но впоследствие програмата е закрита в полза на програмата Су-37 (която е прекратена след разбиването на един от двата прототипа). През 2005 г. програмата е възобновена под индекса Су-35БМ.
Дизайн и разработка Модернизация на Су-27 В началото на 80-те години на 20 век Су-27 е приет на въоръжение в съветските ВВС. От „Сухой“ обаче не спират по разработването на следващ вариант и така се появява Су-27М. Този вариант предоставя по-голяма маневреност и е оборудван с по-модерна авионика. Увеличен е и капацитетът на бойния товар.
Новият модел е с редуцирано тегло, благодарение на това, че е изграден от композитни материали в комбинация с алуминий и литий. Друга забележителна промяна е добавянето на т.нар „канард“ (малка хоризонтална повърхност пред основното крило, подобно на стабилизаторите на опашката). Канардът подобрява въздухопотока към крилата и позволява на изтребителя да поддържа голям ъгъл на атака от 120°. Су-27М разполага и с нов, по-мощен двигател – Сатурн АЛ-31Ф.
С новия радар Н-011 „Жук“ самолетът може да следи 15 въздушни цели и да обстрелва 6 от тях. Кабината също е модернизирана – добавени са мултифукционални LCD дисплеи и нова катапултираща седалка К-36ДМ. Обсегът на Су-27М е увеличен до 4000 км (с помощта на допълнително окачени резервоари). Изтребителят има възможност и за презареждане във въздуха.
Тестове Първият прототип на Су-27М полита на 28 юни 1988. Той не се отличава много от стандартния Су-27. Вторият прототип започва полети през януари 1989, а третият – в средата на 1992.
През 1990 първият прототип (обозначен като Т-10С-70) е показан на съветските командири във военновъздушната база „Кубинка“. Първата въздушна демонстрация е на 13 февруари 1992 пред лидерите на ОНД в Минск. През 1993 разработката вече официално е обозначена като Су-35 и под това изтребителят дебютира на Дубайското авиошоу същата година. Прототипът е пилотиран от известния руски летец Виктор Пугачов, който демонстрира маневри, включително и „Кобрата на Пугачов“. През следващите години Су-35 лети по различни авиошоута, а през 1996 започват доставките към руските ВВС.
Втора модернизация През 2003 започва втората голяма модернизация на вече съществуващия Су-35 (Су-27М). Тя има за цел да запълни дупката между руските изтребители 4-то поколение и предстоящия ПАК ФА/Т-50.
В сравнение с предишните прототипи промените включват премахване на канарда, модернизация в авиониката, нов радар, нови оръжия и тн. Фюзелажът е подсилен с допълнително количество титаниеви сплави, които увеличават ресурса на самолета до 30 години или 6000 летателни часа. Вследствие на подсиления фюзелаж, теглото на самолета се покачва. Капацитетът на вътрешните резервоари е увеличен с повече от 20% – до 11,5 тона, а с допълнително окачени горивни резервоари капацитетът достига до 14,5 тона.
Извършена е и голяма модернизация по авиониката на изтребителя, целяща да подобни и улесни работата на пилота. Инсталирани са два цифрови компютъра, два основни мулти-функционални дисплея и 3 странични.
Су-35 използва нов Ирбис-Е радар, който има обсег от 400 км, може да следи до 30 въздушни цели и да обстрелва 8 от тях едновременно. Той е и първият изтребител, произведен извън САЩ, който може да лети на свръхзвукова скорост без да е необходим форсаж на двигателите.
Освен това е използван и радар-поглъщащ материал, който намалява отразяването на радарни сигнали.
Производство
Работата по Су-35 завършва в началото на 2007, а първият прототип е построен през лятото на същата година.
На 19 февруари 2008 Су-35-1 прави първия си полет. Серийното производство започва през ноември 2009, а първият Су-35С е сглобен през октомври 2010. Първият полет на Су-35 е през май 2011.
Варианти Су-27М/Су-35 Едноместен вариант.
Су-35УБ Учебно-боен вариант.
Су-35БМ Едноместен вариант.
Су-35С Модернизиран вариант за руските ВВС.
Су-37 Експериментален модел с векторна тяга.
Оператори Русия – 10 до декември 2012
Алжир
Характеристики Обща характеристика
Екипаж: 1 или 2 (при вариант УБ) Дължина: 21.9 м Размах: 15.3 м Височина: 5.90 м Площ на крилете: 62 m² Празен тегло: 18 400 кг Пълен тегло: 25, 300 кг Максимално тегло: 35, 400 кг Двигател: 2 × Сатурн 117С с отклоняема векторна тяга Мощност: 86,3 кН всеки Мощност на форсаж: 142 кН всеки
Изпълнение
Максимална скорост: над 2,25 М (2500 км / ч) Боен радиус: 3600 км Таван на полета: 18 000 метра Скороподемност: 280 м / сек Крило натоварване: 408 кг / м ² Относителна тяга: 1,13
Оръжейна
Оръжие:' 1 × 30 мм оръдие ГШ-30, 150 снаряда Външен товар: общо 14 възела за окачване
Ракети Р-27 Р-77 Р-73 Х-31 Х-29 Х-59
Бомби КАБ-500 с лазерно насочване КАБ-1500 ЛГБ-250 ФАБ-250 ФАБ-500
Авионика Ирбис-Е радар КНИРТИ заглушител OLS-35 IRST-система
На въоръжение Русия
Вижте също Подобни изтребители F-15 МиГ-35
Външни препратки Официален сайт „Компания „Сухой“ Официален сайт „КнААПО“ Официален сайт „НАПО“ Официален сайт „ГСС“ Официален сайт „НПК Иркут“
Су-35