Savage Amusement е десетият студиен албум на германската рок група „Скорпиънс“, издаден от „Мъркюри Рекърдс“ в Съединените американски щати и от „Харвест Рекърдс“/„И Ем Ай Рекърдс“ в Европа на 16 април 1988 г. Записът е белязан от вътрешни конфликти поради натиск от продуцента да се повтори успехът на Love at First Sting през 1984 г., както и желанието на „Полиграм“ – компанията майка на „Мъркюри Рекърдс“, да се включат елементи от глем метъла – поджанр, който става популярен на американския пазар. Основният спор обаче възниква между групата и Дитер Диркс, който иска да възпроизведе звука от албума Hysteria на „Деф Лепард“, пълен с цифровизация и студийни ефекти. Въпреки че групата не е съгласна с него, те продължават да работят с продуцента, знаейки предварително, че това ще бъде последното им сътрудничество.
Разногласията между музикантите и Дитер Диркс забавят целия процес и записването отнема около две години и половина. Някои от музикантите не са доволни от използваната технология, тъй като смятат, че албумът звучи „твърдо“. Подходът към глем метъла се отразява в стила на композицията, тъй като песните са „пълни с клишета и натрапена музика“. След като е издаден, Savage Amusement получава смесени отзиви от критиците; някои издания го определят като добро продължение на Love at First Sting, докато други го смятат за разочарование и свръхпродуциран, с някои добри моменти, но с незадоволителен резултат и предсказуема музика. Savage Amusement е краят на една ера за групата, в която „Скорпиънс“ създават музика сравнена с най-високите стандарти за рок музика в англо-американския свят и бележи края на работните им отношения с продуцента Дитер Диркс, „Харвест Рекърдс“ и мениджъра Дейвид Кребс.
Няколко дни след издаването албумът все пак постига успех в световните музикални класации, където влиза в първите десет в Германия, Норвегия, Швеция и Швейцария, докато във Финландия достига първо място и надминава успеха на Love at First Sting в Съединените американски щати, след като достига до № 5 в „Билборд 200“. Той също така получава няколко златни и платинени сертификати, след като само месеци по-късно, е сертифициран като платинен на американския пазар за продадени повече от 1 милион копия. Още преди първото полугодие на годината Канадската асоциация на звукозаписната индустрия издава платинен сертификат на Savage Amusement за 100 хиляди продадени копия в Канада.
За популяризирането на Savage Amusement, са издадени синглите Believe in Love, Rhythm of Love и Passion Rules the Game и трите влизат в основните класации за сингли в Съединените американски щати и Великобритания, докато „Ем Ти Ви“ допълнително рекламира групата с чести излъчвания на видеоклиповете на тези песни. Savage Amusement Tour започва в деня след издаването на албума с десет концерта в Ленинград, СССР, а това прави „Скорпиънс“ втората западна рок група, която свири в тази все още комунистическа страна. През 2015 г., по повод 50-ата годишнина на „Скорпиънс“, албумът е ремастериран и издаден с шест допълнителни песни, включително демо версиите на Living for Tomorrow и Dancing with the Moonlight, както и с бонус DVD.
Описание
80-те години на 20-и век са изключително плодотворни за групата. Освен че албумите им, продуцирани с Дитер Диркс, влизат в международните класации и се продават добре на основните музикални пазари в Европа и Северна Америка, те многократно достигат златен и платинен статус в различни страни по света. Благодарение на внесените промени от продуцента си, Scorpions (2000). In Trance/Virgin Killer: The Back to Back Collection. Axel Killer Records. p. 3. 3056462. музикантите създават поредица от успешни албуми, които включват някои от най-популярните рок хитове по това време, сред които Rock You Like a Hurricane, No One Like You, Blackout, Big City Nights и The Zoo. „Скорпиънс“ участват и то много често като хедлайнери на големи рок фестивали, като Фестивала в Съединените американски щати през 1983 г. в Сан Бернадино, Калифорния и този в Рио Де Жанейро през 1985 г. В тези години участват няколко пъти на „Монстърс ъф Рок“ и оглавяват изданието му през 1986 г. в Будапеща, Унгария, което е и първото посещение на групата в страна от Източния блок. Последното световно концертно турне, което групата организира, е Love at First Sting Tour, то е най-мащабното до този момент, като продължава повече от две години и половина, с повече от 180 концерта и принуждава музикантите да си вземат почивка и записите по следващия албум да бъдат отложени за 1987 г.История на албума Savage Amusement от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на „И Ем Ай“. Каталожен №7243 5 35158 2 9 През това време, звукозаписните компании „Харвест Рекърдс“/„И Ем Ай Рекърдс“ и „Мъркюри“ се възползват от успеха на както на албума Love at First Sting (1984), така и на турнето и на 17 юни 1985 г. издават албума записан на живо World Wide Live, който е също успешен и до август 1986 г. се продава в близо 5 000 000 копия по целия свят.
„Скорпиънс“ обмислят издаването на нова студийна песен и на 15 ноември 1985 г. изпращат аудиокасета с четиринадесет песни на Дитер Диркс, но освен на две от тях, продуцентът отхвърля демо записите на всички останали. Херман Раребел отбелязва, че са разочаровани, след като продуцентът не приема предложенията на групата и иска от тях нови записи. Според музикантите има огромен натиск да се направи продължение на хитовия Love at First Sting и затова Дитер Диркс иска да направи перфектния албум. По-късно, между август и септември 1986 г., групата изнася няколко концерта в Англия, Германия и Швеция. На определени концерти те свирят нова песен, наречена Rock My Car, която е част от демо записа, изпратен преди това на Дитер Диркс. През септември 1986 г. музикантите приключват турнето Love at First Sting Tour и се прибират в Германия, за да започнат процеса на записване на новия албум. Въпреки че отношенията между тях и продуцента минават през тежък разрив, те продължават да работят заедно бъдещия албум.
В същото време, рок индустрията вече не е същата, както когато групата издава Love at First Sting. Техният мениджър Дейвид Кребс им казва, че „парадигмата на бизнеса се е променила“ и сега глем метълът е феноменът на момента. Звукозаписните компании вече отчитат, че част от успеха на групи като „Бон Джоуви“ е показният имидж и „Ем Ти Ви“ играе важна роля в популяризирането на тази музика, благодарение на постоянното излъчване на видеоклипове. Поради тази причина Дейвид Кребс и „Полиграм“, компанията майка на „Мъркюри Рекърдс“, ги насърчава да възприемат глем стила на техния звук, за да съответстват на популярността и продажбите на по-нови групи, позовавайки се на „Гифън Рекърдс“ с „Аеросмит“, с които те правят същото през 1987 г. Херман Раребел, който по това време живее в Лос Анджелис, разбира, че рано или късно ще трябва да приемат аспекти от този поджанр, защото той преобладава в Калифорния, един от щатите, където „Скорпиънс“ имат най-голям успех. Групата обаче отбягва помпозните визуализации на артисти като „Пойзън“ и „Полиграм“ избира да промени само гардероба им, като им намира шивач и „друг човек ни сложи в ластик и пластмаса“ според Херман Раребел. Дерек Шулман, един от най-добрите изпълнители на компанията, отбелязва, че това е повече или по-малко налагане, но групата също иска да се пусне по течението, за да остане на американския пазар. По-късно той казва, че тази промяна има за цел да увеличи продажбите в Съединените американски щати, но хората все пак свързват групата с глем метъла, докато всъщност те изобщо не са част от това движение.
Записване „Мога да ви кажа, че този, който отне най-много време и така или иначе не беше толкова добър, беше Savage Amusement. Отне цяла вечност. От гледна точка на писане на песни не беше страхотен албум, а откъм продукция не беше страхотен така или иначе. Беше добър, но определено не е един от най-добрите албуми на „Скорпиънс“ и ни отне около две години и половина да го направим. Искам да кажа, работихме в студиото през целия този период, но загубихме толкова много време, че дори не искам да си спомням за това." Матиас Ябс Звукът от албума Hysteria на „Деф Лепард“, издаден през 1987 г., резонира с индустрията поради напредналата си технология. Китаристът Матиас Ябс казва, че всички искат да го копират и определя събитията от тогава, като „битка между продуцентите и ние (групите) сме били по средата“. По подобен начин Рудолф Шенкер си спомня, че Дитер Диркс не е непознат с това и „иска да бъде вторият Робърт Ланге (продуцентът на Hysteria) с повече продукция, компютъризирани барабани и подобни неща“. Групата обаче не иска да следва този път, воден от продуцента, и определя ситуацията като „диктатура“, което показва, че вече те и Дитер Диркс не са същият работен екип както преди. Конфликтът по време на продукцията кара Рудолф Шенкер да работи в собственото си студио, наречено „Скорпио Сaунд Студиос“, създадено в новата му къща близо до Хановер. Всички музиканти, с изключение на Херман Раребел, живеят близо до китариста, а това им създава по-голямо удобство да работят там, отколкото в „Диркс Студиос“. Работата, извършена в студиото на Рудолф Шенкер, е отбелязана на задната обложка, като допълнителна информация относно процеса по записване на албума.
Първоначалният план на групата е да започне записи в края на 1985 г. и те да бъдат готови не по-късно от септември 1986 г. Разногласията между музикантите и Дитер Диркс обаче забавят целия процес и той започва между края на 1986 г. и началото на 1987 г. и завършва през март 1988 г. Заедно с продуцирането, за да бъде готов Savage Amusement „Скорпиънс“ прекарват в студиото повече от две години и половина. Записите се провеждат в „Диркс Студиос“ в Кьолн, Германия, осъществени главно в стая номер три, най-модерната и най-голямата в сградата. Първоначално създадено да бъде екранна зала, студиото разполага с огромен аудио смесителен пулт и най-модерната записваща машина, но презаписът на китарите и гласовете са направени в стаи едно и две. Оборудването позволява записът да бъде направен цифрово, – метод, който те вече използват за Love at First Sting и който не се харесва на Рудолф Шенкер тогава. Това позволява на продуцента да „копира и постави части от музика или да премести части назад или напред“, според басиста Франсис Буххолц.
Прекомерното използване на технологии не се харесва на музикантите и смятат, че не звучи естествено. Рудолф Шенкер заявява, че дигитализацията и видът на програмирането правят албума да звучи „твърдо“ и „не се усеща човешкото докосване“. Китаристът го нарича ниска точка в кариерата на групата заради начина, по който е записан, и макар да критикува Диркс за налагането на идеите си, той посочва, че не той е виновен, а те, защото не отстояват мнението си да получат по-добра продукция. След като записите приключват, смесването е извършено в студио „Батъри“ в Лондон, а обработването в „Мастърдиск“ в Ню Йорк. С предварително запланувано име Passion Ruler, Savage Amusement (заглавие, избрано от Херман Раребел), е последният албум, записан с Дитер Диркс, тъй като след издаването му групата не подновява договора си с продуцента.
Композиране