Face the Heat е дванадесетият студиен албум на германската рок група „Скорпиънс“, издаден на 21 септември 1993 г. от „Мъркюри Рекърдс“ в Съединените американски щати и „Фонограм Рекърдс“ за Европа. Успоредно с търговския успех, който постигат благодарение на албума Crazy World от 1990 г. и сингълът Wind of Change, групата преминава през сериозен вътрешен срив, което води до напускането на басиста Франсис Буххолц. Една от причините за раздялата с него, са и финасови злоупотреби от страна на басиста. След сключено споразумение с останалите музиканти, Франсис Буххолц напуска „Скорпиънс“ в средата на 1992 г., а на негово място в края на същата година е привлечен германецът Ралф Рикерман.

След като напрежението между музикантите утихва, те се съсредоточават върху бъдещия си албум. Записите са направени за една седмица през февруари 1993 г. във Ванкувър, Канада в собственото студио на продуцента Брус Феърбеърн. Групата записва Face the Heat „по старомодния начин“ аналогово и избира по „по-тежки композиции“ без да възпроизведат звука на предшественика си, което предварително рискува проекта да се окаже провал. По-голямата част от песните са написани от Клаус Майне и Рудолф Шенкер, докато Херман Раребел, третият автор на песни в групата след Taken by Force (1977), не е участва в творческия процес, защото губи интерес към писането след Crazy World.

След издаването си, Face the Heat получава различна критика от специализираната преса; някои медии го смятат за успешен заради избора на по-тежки и агресивни композиции, докато други го определят като напълно разочароващ. В общ консенсус, Face the Heat се разглежда „като последният албум от златната ера на групата“, който постига по-ниски позиции в музикалните класации и значително ниски продажби в сравнение с предшественика си. Въпреки това, през 1994 г. „Скорпиънс“ печелят „Световни музикални награди“ като най-продаваният германски изпълнител за 1993 г., а продажбите на албума се оценяват на повече от 1 800 000 копия.

За популяризирането на Face the Heat, са издадени четири сингъла през 1993 г.: Alien Nation, Woman и Under the Same Sun, които влизат в музикалните класации. No Pain No Gain е издаден през февруари 1994 г. в подкрепа на Германския национален отбор по футбол за Световното първенство по футбол през 1994 г. Всички сингли са придружени и от видеоклипове. През септември 1993 г. започват Face the Heat Tour, което им позволява в началото на европейската част за първи път да свирят в България, след това преминават през Северна Америка, Япония, Сингапур и Латинска Америка. Възходът обаче по това врема на алтернативния рок и грънджа, правят концертните изяви на „Скорпиънс“ ограничени в Северна Америка, където хардрок и хевиметъл групите започват да губят своята популярност.

Описание През ноември 1990 г. групата издава единадесетия си студиен албум Crazy World, който постига значителен търговски успех и още преди края на 1991 г. е награден с няколко златни, платинени и мултиплатинени сертификати в ралични страни. До февруари 1992 г. продажбите му вече надхвърлят шест милиона копия в света. По същия начин, Wind of Change – един от петте сингъла, издадени за популяризирането на албума, също постига този успех, след като влезе в музикалните класации на 78 страни и до октомври 1991 г. продажбите му са оценени на два и половина милиона копия по целия свят. За да се възползват от тази популярност, две от звукозаписните компании, с които групата работи „Ар Си Ей Рекърдс“ и „И Ем Ай Рекърдс“, издават компилациите Hot & Slow: The Best of the Ballads през 1991 г. и Still Loving You през 1992 г. Последната, съставена предимно от „мощни“ балади, също получава златни и платинени сертификати в различни страни.

Въпреки че „Скорпиънс“ преминават през един от най-успешните си периоди в търговско отношение, личните отношения между отдлените членове на групата преминават в сериозен разрив, който води до напускането на басиста Франсис Буххолц през 1992 г. Дейвид Кребс, бивш мениджър на групата, коментира, че всичко започва през 1983 г. по време на записите на Love at First Sting, след като групата и продуцентът Дитер Диркс решават да се справят без басиста и да го заменят с Джими Бейн, след което работните отношения между Дитер и Франсис се променят към по-лошо. През годините разногласията ескалират, което кара групата да прекрати договорите си с Дитер Диркс и Дейвид Кребс през 1988 г. Преди да започнат втората част в Северна Америка през август 1988 г., като част от промоционалното турне на Savage Amusement, „Скорпиънс“ подписват с компанията на Док Макгий.

Франсис Буххолц, освен басист, отговаря и за бизнес делата на групата и е смятан от другите музиканти за неин изпълнителен директор. Той посочва, че колегите му никога не проявяват интерес да се занимават с подобни проблеми, така че не разбират и не ценят работата му. Поради тази причина при смяната на ръководството, което включва нов екип от юристи и счетоводители, басистът усеща, че музикантите нямат представа какво правят, защото смята, че тези хора нямат достатъчно опит. Барабанистът Херман Раребел казва, че вземат това решение, след като откриват нередности в управлението на парите на групата, особено с представителя пред германския данъчен ревизионен орган. Ситуацията ескалира, когато през лятото на 1992 г., разбират, че парите, инвестирани в Лихтенщайн, изчезват. Отговорните за тази банкова сметка са Франсис Буххолц и счетоводителят по това време.

Франсис Буххолц напуска групата, след като постига споразумение с останалите музиканти и въпреки че списание „Билборд“ съобщава новината на 6 юни 1992 г., причината за напускането му не е оповестена публично. Херман Раребел коментира, че случаят е в процес на съдебно разследване повече от петнадесет години, но не е открита вина, нито се знае какво се случва с парите. От гледна точка на Дейвид Кребс: „Мисля, че групата, третирайки Франсис Буххолц по този начин и засрамвайки го пред света (по отношение на ситуацията, която възниква по време на записите на Love at First Sting), го настрои срещу тях. В крайна сметка затова ги прецака с търговския представител.“ За да заемат позицията му, „Скорпиънс“ наемат Ралф Рикерман, басист роден в Германия с опит в класическата музика, който по това време живее в Лос Анджелис. Новината е публикувана от „Билборд“ на 19 декември 1992 г.

Записване Групата планира да си вземе почивка след приключване на турнето Crazy World Tour през декември 1991 г., но се налага да променят това поради аферата с Франсис Буххолц. Според Херман Раребел, те са ангажирани в този проблем около шест месеца и когато напрежението между тях спада, те решават, че е по-разумно да напишат песните за бъдещ албум. В края на 1992 г., шест месеца след началото на творческия процес, групата се среща в домашното студио на китариста Рудолф Шенкер, за да започне предпродукция. Брус Феърбеърн, който е първият продуцент, когото искат за Crazy World, решава да продуцира албума заедно с групата. Херман Раребел казва, че канадецът продължава да проявява интерес да работи с тях, но поради различия в график си, това не се случва. След финализирането на сътрудничеството, групата изпраща на Брус Феърбеърн около 30 песни, които са написани за него, за да избере най-интересните, от които той избира 14. „Казаха, че ще ме откарат със самолет до Германия и ще се срещна с групата. Свирихме около 6 или 7 песни... след около час те бяха супер груби с мен - казаха, че трябва да си отида, защото имат бизнес среща - и дори не ми поискаха номера. Върнах се в Лос Анджелис. (...) Около месец по-късно получих съобщение (в което се казваше), че „Скорпиънс“ искат да свиря в новия им сингъл и (след това) че аз съм новият басист“Ралф Рикерман През февруари 1993 г. групата пътува до Ванкувър, за да запише албума заедно с Брус Феърбеърн. Първоначалният консенсус е, че те искат да „го направят по старомодния начин“, с много отношение и да не повтарят същата формула, която довежда до Wind of Change. Поради тази причина продуцентът предлага всяка песен да бъде изсвирена три пъти и ако на третия път не успеят, тя да бъде премахната. Това помога да се определи звуковото качество на записа; групата иска да звучи „по-тежко, по-грубо и по-грубо“ и да намали дублажа възможно най-много. Предварително те избират класически начин на записване, тоест аналогов, вместо цифров. Според Рудолф Шенкер този метод работи правилно само на винилова плоча. По това време обаче, винилът губи позиции пред компактдиска и звукозаписната компания избира да издаде албума предимно в последния формат. Когато правят това, те трябва да конвертират аналоговия запис в цифров, където качеството на звука се губи, според Рудолф Шенкер, така че те не са доволни от резултата, представен на компактдиска. Китаристът иронизира избора: „Няма много хора, които искат да ядат гурме храна. Те предпочитат бързо хранене.“

Записът отнема една седмица и само някои малки аспекти, свързани с гласа и китарите, трябва да бъдат коригирани по-късно. След като записите са готови, смесването е направено от Ервин Муспер в Хилверсум, Нидерландия, докато обработката е направено от Джордж Марино в Ню Йорк. Face the Heat е първият албум на „Скорпиънс“, записан с басиста Ралф Рикерман и последният с барабаниста Херман Раребел.

Композиране

Идеята „да се направи по старомодния начин“ също се вижда и в композирането, по-голямата част от песните са написани от Рудолф Шенкер и Клаус Майне. Херман Раребел, който след Taken by Force (1977) е третият композитор на групата, не участва в творческия процес, защото губи интерес към писането след Crazy World. Клаус Майне, като главен текстописец, не иска да си сътрудничи втори път с Джим Валанс, който в предишния албум помага за композирането на 7 от 11 песни. По време на създаването на песните, в средата на 1992 г., Рудолф Шенкер коментира, че са наясно, че музикалната парадигма отново се променя и сега алтернативните рок групи (особено тези в грънджа) привличат вниманието на пазара с текстове, които са по-реалистични и отразяват случващото се в света. Поради тази причина китаристът смята за абсурдно връщането към клишетата, разпространени през 80-те години на 20-и век. Освен това той отбеляза: „Много хора ще приемат, че ще тръгнем по безопасния път на рекламата, с една страхотна балада (в алюзия с Crazy World и Wind of Change). Бяхме като „не, по дяволите!“ „Ние сме рок група и ще ги ударим в лицето.“ Херман Раребел обяснява, че знаят предварително, че правенето на „по-тежък“ и по-малко комерсиален албум, означава постигане на по-ниски продажби в сравнение с Crazy World и дори рискуват да бъде „провал“.